О фициалният правописен речник на българския език на БАН ще може да се ползва вече не само на хартия, но и онлайн, от май догодина. Новата платформа ще се казва „Берон“ и ще включва модули за правопис, правоговор и граматика. По проекта се работи още от миналата година с езиковеди от Института за български език и специалисти от Института по информационни и комуникационни технологии. Огромният обем информация ще се структурира в дигитална среда, така че да е лесна за ползване. Платформата ще е безплатна, в нея ще има и модул с най-често срещаните правописни и правоговорни грешки, които се допускат в ежедневието. Правописният речник ще се обновява и допълва периодично, като за новите лексикални единици ще се отбелязва кога са се появили в езика, допълват от МОН.
На хартия
Справка как се пише дадена дума или фраза досега се правеше само на хартия, защото няма възможност да се свери написаното с дигитален правописен речник. „Тези, които излизат при проверка в търсачките, са анонимни, не е ясно кой стои зад тях, каква база данни ползват и кога за последен път тя е била осъвременявана“, коментира създателката на платформата за грамотност "Как се пише?" д-р Павлина Върбанова пред БНР. Най-честата практика за сверка е като просто напишеш думата в интернет търсачка. Често обаче точно това става повод за грешки, които в дигиталното пространство се разпространяват и мултиплицират, категорични са езиковедите. Нерядко и медиите стават проводник на подобни грешки.
Грамотно
Миналата година образователната платформа "Как се пише“ навърши 10 години. Това беше повод и създателката й д-р Павлина Върбанова да отправи предизвикателството "10х10 важни правила в българския език“. Сайтът няма как да замести официалния правописен речник, но в него могат да се открият най-често срещаните грешки. При съмнение как трябва да се изпише дадена дума той е изключително полезен и се ползва от огромен брой хора. В „Как се пише“ може да се направи сверка не само за правопис, но за граматика и пунктуация. „Сайтът тръгна с 850 публикации, сега те са много над 3000. За 11 години информацията се умножи“, споделя д-р Върбанова. Платформата запълва съществуващата празнота и е един от най-надеждните източници за правопис и езикова култура. Освен това информацията в нея непрекъснато се актуализира.
Реформа
Последната правописна реформа у нас датира от 1945 г. Оттогава нищо не е променяно в българския книжовен език. Той обаче със сигурност се развива и това налага да се дебатира върху езиковите норми и те да се променят така, че да не изостават от говоримия език. Преди няколко години се разрази спор за това дали пълният член не трябва да се премахне от писмената реч. Тогава наши и чужди езиковеди умуваха дали той да отпадне от книжовната норма, защото правилото е изкуствено и употребата му е разколебана от интернет и медии, като в повечето случаи се ползва само краткото членуване. В крайна сметка пълният член все още е в езиковата норма, въпреки че в ежедневния говор почти не се използва, а все по-често се изпуска и в ежедневната писмена реч. И други езикови норми като бройните форми, деепричастията, възвратното местоимение „кого“ и замяната му с „кой“, които трайно са се наместили в ежедневната реч, ще се наложи да се обсъдят и евентуално някои от тях да се променят.
Сияна Севова
