М ъж на средна възраст с характерен профил, компенсиращ скромния си ръст със свръхенергичност. В натежалите от високи градуси малки часове на една юлска нощ през 2007 г. той не изпуска мобилния си телефон. Дава последни насоки, играе ва банк. Накрая печели. Но дали?
ЗА ДОБЪР ДЕН: Саркози получил смъртни заплахи в затвора
През октомври 2025 г., 18 години по-късно, този мъж влиза в затвора в Париж. Общото между тези два момента е едно име. Муамар Кадафи.
Роман
"Моят живот е роман и това изпитание е част от него", каза той пред в. "Фигаро" на входа на затвора. Нарича се Никола Саркози. През 2007 г., когато води телефонния разговор, той е президент на Франция. Днес е с влязла в сила петгодишна присъда и е в единична килия в затвора „Санте“. Той постигна свобода за заплашените от смърт пет невинни български медицински сестри в Либия, които излежаха 8 години в либийски зандан. Днес самият той се оказа зад решетките заради според прокурорите и съда алъш-вериш с вече покойния либийски лидер Муамар Кадафи.
Обвинението е за участие в престъпна група и склоняване на близки сътрудници да търсят финансова подкрепа от либийския режим за президентската кампания във Франция през 2007 година. Според прокуратурата Кадафи е дал на Саркози 50 милиона евро, което е над два пъти повече от разрешеното финансиране по закон – 21 млн. евро.
Аферата
Разследването на либийската афера набра скорост през 2016 г., когато бизнесменът от френско-ливански произход Зиад Такиедине разкри, че е предавал на Никола Саркози и шефа на персонала му куфари от Либия, всеки с по пет милиона евро в брой. Това е ставало броени месеци преди вече избраният президент и тогавашната му съпруга Сесилия да успеят в нещо, в което се провали цялата европейска дипломация преди две десетилетия. Освобождаването на българските медици, обвинени от Кадафи в заразяване на либийски деца със СПИН в болницата в Бенгази.
ЗАРАДИ ДРУЖБАТА МУ С КАДАФИ: Осъдиха на 5 години затвор Никола Саркози
Саркози бе избран за президент на 6 май 2007 г. На 24 юли 2007 г. той официално обяви, че при преговори с посредничеството на Франция и ЕС шестте български медицински сестри и палестинскитя лекар, осъдени на смърт в Либия, ще бъдат освободени. Още същия ден те пристигнаха в България с френски правителствен самолет, като бяха доведени от тогавашната първа дама на Франция Сесилия Саркози.
През 2012 г. списанието Les Inrockuptibles публикува разследване, базирано на конфиденциални документи, в което се твърди, че Саркози е договорил много трудно тази сделка с Кадафи. В замяна на живота на българските медици той обещал на либийския лидер френска атомна централа. Години по-късно Сесилия, вече по фамилия Атиа, разказа за случилото се в биографична книга. „Това бе най-силното, интензивно и трудно изживяване в моя живот. Беше продължително – проведохме дълги преговори, две пътувания, второто от които продължи 45 часа. А разговорите бяха наистина сложни. Никола Саркози ми се довери. Смятах, че мога да помогна. И върнах медицинските сестри и лекаря", обобщава тя.
УДАРИ ЧАСЪТ: Саркози влиза в затвора!
Самият Саркози отрича от десет години както твърденията, че е обещал на Кадафи АЕЦ, така и тези, че е получил от него 50 милиона евро. През 2023 г. тв каналът France24 напомня, че през 2007 г. вече като президент Никола Саркози приема с всички почести Муамар Кадафи в Париж. По-късно обаче Франция се обърна срещу него и бе лидер в бомбардировките на НАТО, които спомогнаха за свалянето му.
В затвора
Още в първите дни в затвора с максимална сигурност предишният президент получи смъртни заплахи. Той е пазен в съседна килия денонощно от двама полицаи на смени, а властите тутакси започнаха разследване за заплахите, разпитаха няколко затворници и иззеха мобилни телефони. Адвокатът му казва, че ако имат късмет, той ще получи редуциране на ефективната присъда и ще излезе по Коледа. Но Сарко от малък е научен да не се плаши от трудностите.
Евреин
Той се ражда през 1955 г. в Париж, в семейството на натурализиран емигрант от Унгария с еврейски корени и французойка, наследничка на гръцки солунски евреи, приели католицизма. Родителите му се развеждат и той прекарва детството си с постоянно работещата си майка и двамата си братя. Няма много приятели и цял живот доказва на баща си, че дете на имигранти може да стигне до върха на Франция.
От малък се възхищава на генерал Дьо Гол. Става член на голистката партия „Сбор за републиката“ (преминала през различни промени в името, днес тя се нарича „Републиканците“ и се оглавява от Саркози). Става най-младият кмет на голистите и то на луксозното парижко предградие Ньои сюр Сен, на 28 години, през 1983 г. После се жени за втори път за жена, която е видял при сключване на първия й брак като кмет – Сесилия. Накрая преобразува партията на Дьо Гол в Съюз за народно движение, начело на който стана и президент през 2007 г. Помогнаха му гласовете на тъмнокожите и на привърженици на социалистите.
Любов
Без да му мигне окото, той се разведе със Сесилия почти веднага след края на либийската афера със сестрите и взе за трета съпруга супермодела Карла Бруни. Тя наистина силно го обича. Освен че му роди третия му син Луи, винаги го държи за ръка и не се отчайва от пътя надолу, по който се хлъзнаха. Нисичкият мъж с еврейски корени омая една от най-красивите жени на поколението си, с благородническа титла и тя му вярва. Плътно до него е и сега – до вратата на затвора и всеки ден с разрешени посещения при любимия съпруг. А Сарко не успя да се пребори за втори президентски мандат през 2012 г. срещу Франсоа Оланд и след това го нападнаха от всички страни. Афери, обвинения, заведени дела. Които обаче не се отразяват на бизнес делата му.
Марсилезата
Той опита да запази голистите, като ги хвърли доста надясно с консервативната реторика на републиканците. Електоратът се сви на фона на възхода на центриста Макрон. Днес обаче и неговата политика е в криза след десет години опити Франция да върви извън руслото център ляво-център дясно, в което се намира от времето на Великата френска революция. Републиканците на Саркози са в коалицията, която подкрепя – засега – премиерите на Макрон, които се сменят буквално всеки месец.
През 2007 г. бях на площада на Бастилията, когато парижани празнуваха победата на новия президент Саркози с Марсилезата. През 2012 г. стоях близо два часа под дъжда, за да чакам кандидатът за втори президентски мандат да дойде с Карла Бруни (пак хванати за ръце) в партийния предизборен щаб. Хората отвън пак пееха Марсилезата. Сега на записите в социалните мрежи тълпа от привърженици го подкрепяше пред входа на затвора отново с Марсилезата на уста. Това е Франция. Традиция, стил и борбен дух. А също правосъдие и ред – за всички.
