П родуцентът и режисьор на Tiger King Ерик Гуд се впуска в завладяващия свят на шимпанзетата и ни среща с колоритните личности, които ги отглеждат, в документалната HBO Original поредица от четири части „Шоу-шимпанзета: Kогато падне завесата“, която е налична за гледане в стрийминг платформата MAX.
Бившата медицинска сестра, превърнала се в търговец на екзотични животни, Тоня Хадикс, която нарича себе си „Доли Партън на шимпанзетата“, прекарва дните си в грижи за животни в плен. Но нейната безгранична любов към едно шимпанзе се превръща в дива игра на котка и мишка с властите и организация за защита на правата на животните. Чрез преживяванията на Тоня и други „майки на шимпанзета“, „Шоу-шимпанзета: Kогато падне завесата“ разкрива уникалните връзки, които се образуват между собствениците и техните изключително интелигентни домашни маймуни. Поредицата разкрива рисковете, които хората поемат, когато се опитват да отглеждат тези животни като членове на семейството си, както и рисковете за благосъстоянието на самите животни.
Сюжетът на забавната, но и трагична документална поредица от четири части се развива с темпото и напрежението, присъщи на трилър, и изследва завладяващия, често необозрим и таен свят на отглеждането на шимпанзета, както и колоритния и сложен състав от герои, които го обитават. Тоня се грижи за седем шимпанзета в плен, отгледани като таланти за реклами, фотосесии и филми. Тя изпитва особена привързаност към Тонка, 32-годишно пенсионирано холивудско шимпанзе, което тя твърди, че обича повече от собствените си деца. Събитията приемат неочакван обрат, когато Тонка изчезва и Тоня е изправена пред съдебен процес, заведен от организация за защита на правата на животните. Тя поставя Тонка и себе си в епицентъра на дългогодишна сага, включваща нейното семейство, власти, клоун под прикритие и актьора Алън Къминг, който участва заедно с Тонка във филма от 1997 г. „Бъди“. Показвайки и други драматични истории за шимпанзета, живеещи в плен, „Шоу-шимпанзета: Kогато падне завесата“ повдига трудни въпроси като притежаването на примати от частни лица и безразсъдството да им бъдат приписвани човешки черти.
- Г-н Гуд, как ви хрумна изобщо идеята да правите документален филм за жени, които се грижат за маймуни като за свои деца?
- Много добър въпрос. През целия си живот съм бил в света на животните. Сега съм на 66 години, а през половината живот съм бил с хора, посветили живота си на животните. Особено през последните 15-ина години разбрах за тези жени и маймуните, как ги отглеждат като свои деца. Никога не бих предполагал, че съществуват такива хора. Направо не можах да повярвам, че са цяло общество. Това предизвика сериозно моя интерес. Бях чувал за такива хора, които се занимават с птици или влечуги, тигри (смее се), но и за майките на маймуните. Исках да науча повече и повече за тях. Започнаха да го обмислям още докато правех Tiger King.
- Какво е общото между хората, които обичат шимпанзета и големи котки, препращайки ви към поредицата Tiger King?
- Това е много добър въпрос, благодаря. Мисля, че между тях има много общи неща. Едно от тях е може би, че излъчват - „Хей, вижте ме, аз имам тигър“ или „Хей, вижте ме – имам шимпанзе“. Жените в „Шоу-шимпанзета: Kогато падне завесата“ живеят в малки градове и техните шимпанзета са известни. Всеки знае кои са майките на маймуните. По същия начин и Джо Екзотик от Оклахома беше известен като човека с тигрите. Мисля, че това, което хората не знаят, е, че хората често ми казват – по-добре да имам хиляди тигри, отколкото шимпанзе. Защо ли? Защото едно шимпанзе е много по-опасно от 1000 тигъра. То е като нас. Ще измисли как да избяга от клетката, ще разбие кода, цял ден ще си играе и ще го направи. Много са умни. И това ги прави толкова опасни. Затова и постоянно чувам как е по-трудно да се грижиш за тях, отколкото за тигър. Както ви казах, има много общо между тези хора. Разбира се – повече жени предпочитат да имат маймуни, отколкото тигър. Поне в Щатите.
- Как протече снимачният процес на „Шоу-шимпанзета: Kогато падне завесата“. Имаше ли изненади?
- (Смее се.) След като приключихме снимките, си казах, че хората ще си помислят, че след Tiger King как съм се съгласил да развия нова история, без да знам как ще завърши. Как се случва всичко. Как жена отвлича шимпанзе, как се случва всичко. Щяха да останат доста изненадани. Мисля, че това беше като завещание – с целия ми екип бяхме фокусирани да направим най-добрата история. Бяхме много щастливи, че нещата просто се случваха, точно както беше и при Tiger King.
- Кои бяха етичните въпроси, които ви съпътстваха по време на процеса на снимане?
- Исках да бъде ясно, че когато започвам да снимам правителството и екоорганизациите, ще отменят шимпанзетата на Кони Кейси, когато видят как ги кърми например. Знаех, че тя досега не е давала на никого интервюта и не е говорила за това – нито журналисти, нито кинаджии. Мой приятел е последният, който е взимал интервю с нея преди 12 години. Затова и се спрях на Дуейн Кънингам като прокси директор, той е работил като клоун в цирка. Именно той ми помогна да достигна по-близо до Кони и да я убедя да ми се довери. В противен случай тя не би говорила с нас. След това разбрахме за Таня, с която никой преди нас не беше говорил. Знаех, че трябва да се представя сам пред нея и да я убедя в това, което искам да направя. Целта оправдава средствата. Този свят се ръководи от хора, които са изключително параноични и се пазят. Най-трудното, докато правех тази документална поредица, бе да получим достъп до тези хора и възможност да ги убедим в това, което правим. Не с всички, но до голяма част от тях се стига много трудно. Така беше и с Кони, до която, честно казано, май никога нямахме достъп. Затова и за мен днес е много важно, че Таня, надявам се, научи нещо от нас, както и аз от нея, разбира се. Борех се с това.
- Какъв беше лимитът на вашите намеси като режисьор, докато снимахте?
- Моята задача бе да покажа на света тези хора, без излишни сценарии и режисиране. Исках всичко да бъде максимално документално и истинско. Исках всеки да гледа през неговата призма и да си вади изводи, а не да му натрапвам моите мисли и мнение. Мисля, че се справих с тази задача. Както знаете, аз не съм ходил на филмово училище, не съм и журналист. Не знам точно какво съм аз, но както ви казах през по-голямата част този животински свят и взаимодействието с човешкия ме е владяло. Затова започнах да снимам всички тези хора, без изобщо да имам идеята, че ще бъдат гледани от милиони хора по целия свят. Правех го единствено защото мислех, че ще бъде интересно.
Екатерина Томова
