- По повод актуалните случаи, които шокираха обществото в последно време, как се различават тези психичноболни, които могат да бъдат опасни дори за най-близките си?
- В последните дни за съжаление станахме свидетели на няколко трагични инцидента. Подобни ситуации най-често могат да възникнат при тежките психични разстройства, свързани с качествена промяна в съзнанието, или така познатите сред обществото психози. Пациентите в това състояние трудно разграничават реалните от болестните си преживявания, често се чувстват застрашени, обект на преследване или увреждане, поведението им се влияе от нарушения в сетивата и в емоциите. В такива моменти биха могли да предприемат рискови и застрашаващи околните действия. Често се наблюдава триадата на Манян – миграция-защита-атака.
- Какво може да предизвика човек да убие децата си или да намушква непознати с нож?
- Именно това болестно променено възприятие на реалността може да подтикне страдащите от психично разстройство към такова поведение. В някои случаи те действат от позицията на самозащита, отбранявайки се от въображаемите си врагове. В други, както е при разширеното самоубийство например, могат да мислят, че по този начин спасяват своите близки от евентуални мъки, страдания, нещастия, бедност. Най-честите жертви са именно най-близките същества. Когато инстинктът за самосъхранение надделее над налудните идеи, болните не успяват да се самоубият.
- Случва ли се пациенти сами да идват да търсят помощ или основно ги водят близките им, или са насочени от други ваши колеги?
- В по-ранни етапи от развитието на психозата някои от пациентите все още имат частична критичност към случващото се, усещат, че с тях става нещо нередно и понякога сами се обръщат за помощ. В повечето случаи обаче се стига до пълна липса на осъзнатост по отношение на болестта и тогава хора най-близкият кръг - роднини, колеги, често съседи, са тези, които сигнализират и търсят помощ.
- За какви сигнали трябва да внимаваме, за да преценим, че наш близък човек има нужда от психиатрична помощ?
- Бихме могли да подозираме, че нещо се случва с наш близък при всяка нехарактерна за него промяна в поведението, когато рязко промени начина си на живот, стане затворен, отчужден или пък обратно - прекомерно весел, постоянно в движение, има рисково поведение... Най-вече трябва да проявим бдителност при всяка явна или намекната заплаха за отнемане на живота. Често, преди да преминат към реализиране на суицид, пациентите изказват мисли, свързани със загуба на желание за живот, прощават се с близките си, търсят способи, закупуват евентуални средства. Това са сигнали, които могат да ни насочат към това да се потърси професионална помощ и подкрепа, за да предотвратим нещастни събития.
- Какво е лечението при тези случаи, когато има склонност към агресия?
- При всички случаи е необходимо медикаментозно лечение, като на всеки болен се прави индивидуална оценка относно риска от агресивни и автоагресивни действия. Въз основа на това се преценява необходимостта от болнично лечение. Болничното лечение осигурява постоянно наблюдение, както и една защитена, структурирана среда за пациентите.
- Специално по отношение на юношите как родителите могат да преценят навреме, че детето им развива някаква зависимост?
- Същото, което важи за възрастните, важи и за тях. Всякакви нетипични промени в поведението, настроението - раздразнително, мрачно... в предходните навици и интереси на юношата могат да са сигнал за употреба на психоактивни вещества.
- Кои са най-актуалните проблеми около психичното здраве на младите и как помагате да се преодолеят?
- Все по-често се срещам с младежи, които имат или в даден момент са имали някакво себенараняващо поведение, или такива, които злоупотребяват с психоактивни вещества. Повечето от тях прибягват до това, тъй като изпитват затруднения да се справят с емоционални състояния, носещи им дистрес, и не знаят къде да потърсят подкрепа, или се опитват да подражават на връстници, за да се почувстват приети. Наистина голямо значение има това, че сега младите са залети от прекалено много източници на информация и те не са им полезни, а даже ми вредят. Объркват ги и водят до състояния, в които искат да се сравняват с другите в едни нереални ситуации. Знаем, че социалните мрежи не показват реалността такава, каквато е. Това им причинява един емоционален дискрет, може би се срамуват, може би не знаят къде да потърсят помощ, чувстват се неразбрани от по-възрастните, които много често реагират с: „Айде, стига си се лигавил, аз едно време, като бях малък...“ И всъщност като не могат да си изкажат чувствата, прибягват до способи като самонаряването. Доказано е, че всякакъв вид наранявания, най-често това са повърхностни порязвания, изгаряния или опити за опити за задушаване, водят до голямо облекчаване на напрежението. С течение на времето обаче се получава един пристрастяващ ефект към такова поведение. Необходими са повече кампании за информираност в тази насока и психотерапевтична работа. Нашата община Бургас има няколко такива, като най-вече засилено се работи в областта на наркотичните вещества.
- Психиатрите отчитат ли в своята работа въздействията на различните модерни наркотици, или ефектът от дрогата и моделът, по който тя влияе на хората, в най-общи линии е един и същ от векове?
- Появяват се нови смеси, често срещаме полиупотреба, при което едновременно или последователно се употребяват няколко вещества. При такива пациенти се наблюдава много тежка психомоторна възбуда в острата фаза. Употребата на психоактивни вещества влияе негативно, като увеличава риска от възникване на психоза, особено у предразположените лица.
- Има ли лек път, по който човек може да преодолее тежка психическа травма, и от каква подкрепа се нуждаят хората в най-трудните житейски моменти и ситуации?
- Не може да се каже, че има лек път, по който да се преработи една психотравма, а и това е много индивидуално. Необходимо е в такъв момент да се проявява разбиране от околните и да се насърчава търсенето на професионална помощ. Все още битува схващането – ама как така ще ходя на психолог, аз да не съм луд. Единствено ние заедно като общество можем да променим тези нагласи.
- Какви са спецификите на психичните разстройства според отделната възраст на човека?
- Когато говорим за психични болести в истинския смисъл на думата, те обикновено се отключват в млада възраст. При по-възрастните заради това, че голяма част от това, че те са самотни, губят половинката си имат множество други заболявания, се наблюдават предимно тревожни разтройства, свързани със здравословното състояние. Имат страхове за здравето си и развиват депресивни състояния. Вече при тези в напреднала връзка се срещат по-често деменциите, които са много сериозен проблем. При активните хора се наблюдава, т. нар. прегаряне от много работа и различни професионални и лични ангажименти. Изискванията на съвременния живот са прекалено завишени и хората са прекалено натоварени с отговорности. Има и множество информация, която ни залива отвсякъде. Много често при тях се срещат тревожните разстройства и най-вече паническото. При тях водеща роля играят стресът и други психогенни фактори за разлика от шизофренията, афективните и другите такива чисто болестни състояния, които възникват от някакъв дисбаланс на невротрансмитери в организма. Генезата на психичните разтройства наистина е изключително сложна. Те си носят някаква генетична предразположеност, но има и сложни взаимодействия с външните стресови фактори, които отключват заболяванията.
- Какъв е процентът на генетичното предаване на тези болести?
- Действително има унаследяемост, гените се предават, но не може да се каже, че ако имаме болен в семейството на 100% и неговите деца и близки и роднини ще проявят болестта. Гените са отговорни за около 40% от вероятността дали ще се развие или не болестта. Останалото е под ефекта на други фактори. Напоследък и в България все повече се развива генетиката и във връзка с психичните болести и терапията и има колеги, които са насочени конкретно в тази област. Налични са варианти да бъде изследвана чувствителността и индивидуални отговор на всеки към конкретни медикаменти. Може да се направи едно по-разширено генетично изследване относно това даден пациент към какви заболявания е по-податлив. Говорим изобщо, не само по отношение на психичните.
- Увеличават ли се психичните проблеми на българина и ако да, която е основната причина за това?
- Здравословното състояние на нашата нация се влошава като цяло, в частност и психичното състояние, като основната причина за това са високите нива на стрес, на които сме подложени в последните години.
- Има ли развитие по отношение на медикаментите, които предписвате и ефективния контрол на психичните заболявания?
- Да. При нас не говорим за излекуване, а за поддържане на едно състояние на терапевтична ремисия, като при всички хронични болести като хипертония и захарен диабет. Целта е с помощта на медикаментите да поддържаме състояние на ремисия и в колкото по-ранен стадий се започне лечението, толкова по-добър ще е ефектът. Има и съвременни форми на терапия, която са под формата на т. нар. медикаментозни депа, които се прилагат веднъж в месеца мускулно и така се избягва рискът от пропускане приема на предписаните таблетки. Така до минимум се свежда необходимостта от подаденото в психиартично болнично заведение. Все пак говорим за неконтролируеми заболявания, които могат да се обострят, но все пак на фона на терапия не се очакват тежки и крайни влошавания.
- Съществува ли някакъв проблем с достъпа до лекарствата, които предписвате, и наблюдават ли се злоупотреби от страна на пациентите с някои препарати?
- Здравната каса е осигурила безплатно лечение за пациентите, които са с платени здравни осигуровки. При тях особени затруднения няма. Необходимо е поне на 6 месеца да посетят психиатър, който издава протокол за медикаменти. Иначе има едни медикаменти, каквито за бензодиазепините, за които не мога да кажа, че за строго специфични за нашата специалност, към чиито ефект хората бързо привикват. Той е бърз, отпуска, релаксира... и някои започват да се повишават дозите и започват по-често да искат да им бъдат предписвани. Това става със специални електронни рецепти, но те не са психотропни и могат да ги изписват и други колеги. Напоследък това, което с някои колеги забелязваме, е една тенденция, която вероятно е започнала в другите европейски държави. Тя е свързана с това, че много възрастни хора си поставят сами диагноза с разтройство с дефицит във вниманието и настояват да им бъдат предписани медикаменти, които са малко по-особени и са с жълта рецепта. Всъщност те са производни на амфетамини и метафметамини. Те са преработени така, че да имат терапевтично действие конкретно за пациенти, които действително наистина страдат от това разстройство и действат като стимуланти. Според мен все повече наистина се опитват да злоупотребяват в този смисъл и да се снабдят с веществото.
- Какво ви накара да се насочите към тази специалност от медицината, за която в България отдавна има сериозен недостиг на кадри, а психиатричните болници в България са изостанали с десетилетия от световните стандарти?
- Да се работи с такъв тип пациенти е предизвикателство всеки ден. Тук става въпрос за най-крехкото нещо – човешката душа. Но тези хора са истински герои, тъй като носят бремето си и устояват, въпреки че в нашата държава все още не са добре разбрани и приети, стигмата върху тях е много тежка. Условията в психиатричните болници са крайно тягостни, меко казано, неприятни, но персоналът прави всичко възможно пациентите да получат адекватно лечение. Не сме много като цяло и наистина работата ни е натоварена.
ТОВА Е ТЯ:
Завършила е Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна
От 2013 г. практикува в Областен диспансер за психични заболявания-Бургас (ЦПЗ)
През 2020 г. придобива специалност по психиатрия
Има допълнителна квалификация в Медицинския университет Пловдив
Преминала е курс „Психология и психотерапия на кризисните състояния“, което включва реакции при остър стрес, реакции при загуба на близък, преживени психологични травми след катастрофи, тежки загуби, разводи
Успешна е практиката й с подрастващи на 13-16 години, както и с възрастни.
Людмил Христов
