- Д-р Георгиев, с какви проблеми се обръщат най-често към Вас пациентите?
- В последните години изключително много зачестиха разстройствата от групата на тревожните, депресивните и паническите. Не случайно проф. Зигфрид Каспер, който е директор на виенската клиника, най-голямата психиатрична клиника в Европа, написа преди една година в една обобщаваща статия, че не ковидът, а това е съвременната епидемия. Само в Европа има над 40 млн. човека с подобни оплаквания, а в световен мащаб са над 570-600 млн., което е между 10 и 20% от популацията, в Европа е около 20%, в световен мащаб около 10%. Това се дължи най-вече на високите нива на стрес и натоварване в ежедневията ни. Това е основната причина. Преди бяха по-равномерно разпределени различните видове психични заболявания. В момента от 15 човека, които преглеждам всеки ден 10-12 са с оплаквания от тревожния, депресивния и панически спектър.
- Пандемията е от тревожност, депресии или панически сътояния или от трите заедно?
- И от трите заедно, те са в една група. Тревожността и паническите разстройства са в групата, която се нарича невротични и свързани със стрес соматоформни разстройства, като ключовата дума тук е свързани със стрес. Той изяжда серотонина в нашия мозък. За да компенсираме стреса отделяме много по-големи количества от нормалното от този много важен невротрансмитер, което води до неговото намаляване в мозъчната тъкан и от там до нарушение на процесите на провеждане на нервния импулс.
- Как да разпознаем първите сигнали?
- При оплаквания, които продължават повече от една-две седмици задължително е да се потърси лекарска помощ. Имайки предвид и трагедията от последните дни, с майката на двете деца, която сложи край на живота си именно причината затова е непотърсената навреме лекарска помощ. При хората с депресивни разстройства рискът от самоубийство е 30 пъти по-висок отколкото в нормалната популация. Това е един от най-големите рискове при хората с депресия, затова тя трябва задължително да се лекува. Всеки човек в живота си може да има състояния, при които да е по-тъжен, да е по-потиснат, но когато това продължи повече от седмица-две задължително е да се потърси опитен професионалист, който да постави правилната диагноза и да изпише лечение. Какво е хубавото на съвременните лечения понеже психофармацията напредна през последните две-три десетилетия. По последни клинични проучвания на колегите от виенската клиника, тези лекарства имат по-малко странични ефекти дори от медикаментите за високо кръвно налягане, които хората приемат всеки ден. Съвременните антидепресанти може да ги даваме включително на бременните жени, тъй като те не увреждат по никакъв начин плода, може да ги даваме и на деца над 6 годишна възраст. Някои от тях са одобрени и за това, включително някои от най-новите генерации на антипсихотици – това са медикаменти, с които се лекува най-тежкото разстройство – шизофрения вече са одобрени за деца над 12 години, те са одобрени както от Европейската лекарствена агенция, така и от американската.
- Как да разберем, че човек наистина е в депресия?
- Когато казваме, че някой е луд, визираме най-тежкото психично разстройство, което се нарича шизофрения. В различните форми на шизофренията човек е неадекватен, той живее в паралелна реалност, не разбира че е болен, докато при всички останали психични разстройства, човек усеща че нещо е значително променено в неговото функциониране и за да може да поставим диагнозата – депресивно разстройство имаме определен брой симптоми, които са основни и допълнителни. Според наличието на два, три или четири от основните и няколко от допълнителните поставяме диагнозата – лека степен на депресия, средно тежка степен на депресия или тежко депресивно разстройство. Обичайните признаци са: чувство на тъга; чувство за празнота; загуба на интерес към дейности, които са ни били интересни, като хобитата например или някакви неща, които сме харесвали; усещането за умора; ниското ниво на енергия; нежелание за започване на каквито и да и било занимания; загуба на апетита, която е свързана и със загуба на тегло, по-рядко е преяждането с наддаване на тегло, т.нар. механизъм на емоционалното хранене, но обикновено и най-често е липсата на апетит. При депресивните хора имаме бърза загуба на тегло между 3 и 10 кг. в рамките на един -два месеца, което е очебийно. Друго нещо, което е много характерно, е нарушението на съня. Когато заспиваме се будим уморени. Не искаме да започва денят, защото си мислим, че нищо няма смисъл, всичко е безполезно, това са много типични мисли за депресията. Загубата на емоционалното изразяване, нарича се плосък афект – нито може да се зарадваме, нито прекалено много да се натъжим, безразлично ни е. Чувството за безнадеждност, песимизъм, вина, много често хората мислят, че са безполезни и в тежест на близките си. Друг много характерен белег е социалното отдръпване – човек се изолира, затваря се в стаята си, не иска да контактува с близките и приятели, дори не му се говори по телефона. Много важен симптом също така е затруднената концентрация, памет, трудно се взимат решения, което много пречи пък на работния процес. Необичайното безпокойство, раздразнителност, което пък пречи на отношенията ни с близките. Много характерни са физическите проблеми – главоболие, храносмилателни разстройства, хронични болки по тялото, които не се повлияват от лечение. Мислите за смърт, високият риск от самоубийство, при някои хора конкретни планове за опити за самоубийство или самонараняване, това са основните симптоми.
- Има ли сезонност и унаследяване при психичните разстройства?
- Има сезонност при психичните разстройства, това са пролет и есен, и при промяна на сезоните. Може да кажем, че расте броят на самоубийствата във връзка с повишените проценти на хората, страдащи от депресии. Тежкото психотично разстройство – параноидна шизофрения и депресия са разстройствата с най-висок риск от самоубийство. Една от причините за тези състояния е наследствеността, но тя не е най-важна. С много по-голяма тежест са социалните фактори, факторите на средата, стресът, детските психотравми, претърпян тормоз, това са неща, които отключват подобен тип страдания. Световната здравна организация направи едно голямо обобщение на клинични проучвания миналата година. Оказва се, че не наследствеността, не вредните фактори на средата, не нещо друго е причина за заболяването, а в 48% от причините е стилът и начина на живот, останалите 52% са за всички останали фактори - генетични фактори на средата, вредни влияния, навици и др. Говорим за всяка болест, не само психична. Трябва да живеем природосъобразно, здравословно, да се храним, да се движим достатъчно и тогава рискът от всяка болест намалява с почти 50%.
- Трудно ли се се взима решение за самоубийство или самонараняване?
- Всеки човек, дори когато е тежко депресия взима трудно това решение, но в един момент цялото общо състояние кара човека да премине границата и той го прави. За това е много важно да познаваме и да наблюдаваме близките си, защото в много от случаите може да предотвратим самоубийство или самонараняване. Неглижирането на депресията идва може би от невежество, ниска здравна култура. Обикновено, когато човек е тъжен му казваме да се стегне, че ще му мине, че то е на психическа основа. Вместо този човек да го насърчим да потърси помощ, ние едва ли не го отказваме от това, което е грешка. При такива оплаквания хората трябва да знаят, че те са сериозни и се преживяват много тежко от човека, който страда и всъщност за него преживяванията за него са на 100% и те често са съпроводени с физически оплаквания, които хората често бъркат. Някои от пациентите преди да се озоват в кабинета на психиатъра са преминали през други специалисти, като кардиолози заради сърцебиене, през гастроентеролози заради стомашния дискомфорт, през невролози заради главоболието, заради липсата на сили или болки по тялото, заради проблеми с дишането – получава се тежест в гърдите, което се нарича „усещане за витална тъга“, все едно някой е седнал на гърдите Ви и не може да си поемете въздух, ходят при пулмолози и различни специалисти.
- Как може да помогнем на човек с психични проблеми, тъй като насила не може да ги заведем на специалист?
- Тук е важно влиянието на близките хора, съвета, молбата, насочването, даването на примери с други хора, които са потърсили помощ и са я получили успешно. Когато близките хора от семейството настояват за това, човек ще посети преглед, колкото и в началото да не иска. Когато човек се чувства зле, той е склонен да приема и търси помощ, така че не е трудно. Проблемът е с хората, които са с психоза, защото те не осъзнават, че имат психически проблем. При тях формите за лечение са или принудително настаняване чрез районния съд, тогава близките пишат молба до съда, където се обяснява, че човекът е опасен за себе си и околните, дават се примери и съдията разпорежда да бъде настанен за лечение. В София това става във всички психиатрични клиники - „Александровска болница“, „Св. Наум“ на 4-ти км., „Св. Иван Рилски“ в Курило, Центъра за психично здраве “Проф. Шипковенски“ на „Е. Йосиф“ 59, Център за психично здраве София и Държавната психиатрична болница в Суходол. Навсякъде има изключително опитни специалисти, спешни кабинети и изолационни стаи, където ако човек проявява агресия спрямо себе си да бъде защитен от удари в стена, тъй като те са с меки стени и решетки, за да не може да скочи от прозорец и да се нарани или самоубие. В същото време разполагаме и с изключително модерни и ефективни медикаменти. Една от най-големите новости са т.нар. депо невролептици, които в последните години се налагат. Това са инжекционни форми, които могат да се инжектират веднъж на един, на два или на повече месеци, което много улеснява терапията при хората, които я отказват. Когато пациентът влезе в ремисия спокойно може да се мине и на таблетни форми.
- Нека разкрием разликата между психиатър и психолог?
- Психиатърът на първо място е лекар, той е завършил медицина и четири години след това е специализирал психиатрия като медицинска специалност. Той лекува психични разстройства и е единственият човек, който има право да Ви изпише медикаментозно лечение. Чувам от много хора, че психолози, които не са лекари, си позволяват да изписват лекарства, което не е позволено никъде по света и дори мога да кажа, че е криминално. Колегите невролози и ОПЛ имат известни познания в нашата специалност и практика, така че по някой път изписват наши медикаменти, но обикновено се консултират с нас. Психолозите не са лекари, макар че има и много добри лекари психотерапевти, които освен медицинската си специалност, са специализирали различни техники на психотерапия. Обикновено психотерапията е подпомагаща терапия към основната, а при по-леките разстройства може да е основна терапия. Психолозите са завършили хуманитарната дисциплина Психология, която се учи в големите университети. Психологията е науката, която изучава човешката психика и работи с най-различни техники – класическите като психоанализа по Фройд, по Юнг, по-новите – когнитивната, когнитивно-поведеченска терапия и мн. др., те са над 10-15 вида различни психотерапевтични техники.
- При тежките случаи – психолог ще свърши ли работа или трябва да се търси психиатър?
- Обикновено много хора започват първо при психотерапевт, тъй като стигмата – да не съм луд да ходя на психиатър, съществува. Обикновено ресурсът на тази психотерапия се изчерпва и при по-тежките случаи, терапевтите насочват към психиатър. При спешен случай Бърза помощ би трябвало да закара пациента в един от спешните кабинети, които вече посочих.
- Паник атаките са друг често срещан проблем. Какво показва опитът Ви – нараства ли броят им и как може да се овладеят?
- Те също попадат в групата невротични и свързани със стрес соматоформни разстройства. Това е т.нар. паническо разстройство или епизодична пароксизмална тревожност. Те са изключително много разпространени през последните години. За тях няма пол и възраст, имам пациенти от ранна ученическа до пенсионна възраст. Паник атаката представлява внезапни повтарящи се пристъпи на паника, непреодолима тревожност и страх, които са съпроводени с много физически симптоми – препускащо сърце, което усещаме в гърлото, изпотяване, чувство на задух, втрисане, треперене, слабост, замайване, усещане че ще припаднем, изтръпване на ръцете, болки в гърдите, гадене. Те са много голям имитатор, те могат да имитират много физически оплаквания. Първоначално те се случват по-рядко, а с течение на времето се засилва, става въпрос за панически атаки. Изходът от тях са модерните препарати от групата на антидепресантите.
- Има ли пристрастяване към антидепресантите?
- Най-хубавата новина е, че няма пристрастяване към тези медикаменти, независимо колко време се приемат. Един курс на лечение продължава около година и половина, но имам пациенти, които от страх да не се върне депресията, тревожността, паниката са ги пили по 3, 5,8, 10 години и както при тях, така и при хората, които са изкарали нормален курс на лечение ги спираме за около месец с намаляване. Не защото има пристрастяване, такова няма, а защото при рязкото им спиране се получава преходно връщане на симптомите от няколко дни до няколко седмици, което е неприятно. Затова плавно намаляваме и спираме и няма никакъв проблем да бъдат спрени. Зависимост се развива към т.нар. медицински наркотични вещества от групата на бензодиазепините, които се изписват на зелена рецепта. Те са за краткосрочно лечение. Смята че приемът им повече от 8 до 12 седмици със сигурност ще предизвика тежка наркотична зависимост. Да не говорим, че ако се приемат дългосрочно, те понижават интелектуалните способности на човек, увеличават риска от Алцхаймер.
Това е той:
Д-р Мирослав Георгиев е психиатър с над 15 години клинична практика.
Завършва Медицински университет-София през 1997 г.
Своите специалности по психиатрия и социална медицина и обществено здравеопазване придобива през 2008 г. и 2005 г.
Управител е на МЦ „Майчин дом“ и част от екипа специалисти на FemiClinic.
Владимир Христовски
