Р амзес Велики е стрелял преди близо 3300 години с лъчево оръжие, което наподобява съвременните лазери, и така е унищожил враговете си.
Използвал го е да порази хетите в битката при Кадеш през 1275 г. пр.Хр. (други историци твърдят, че тя е била през 1274 г.пр.Хр.), смятана за най-голямата и кървава баталия хилядолетия наред – тоест преди 3296 (или 3297) години.
Това става ясно, ако се вярва дословно на древните източници и те се съпоставят със сегашните ни технологии, иначе съвременната наука категорично го отрича. Уфологът Джорджо А. Цукалос, основател на сп. Legendary Times, продуцент и водещ на тв поредицата „Извънземни от древността“ по тв канала History и на други предавания за извънземни, обаче е убеден, че великият фараон наистина е имал някакво свръхмощно оръжие.
Рамзес II е най-великият египетски фараон, при когото държавата достига своята максимална площ, най-силно влияние и има най-голямо строителство на храмове, като много от тях са запазени до днес. Управлявал е 66 години (някои учени смятат, че са дори 67 години) - от 1279 до 1213 г. пр.Хр. Периодът е на Новото царство, а династията му е XIX и тя е тази, при която Египет достига най-силната си форма.
Част от уфолозите твърдо са убедени, че той е извънземен. А други твърдят, че е от древните атланти и е използвал висока технология, за да унищожи враговете си.
Кадеш
Кадеш е древен град, днес се пада в Сирия, на границата с Ливан, югозападно от Хомс, на река Оронт. Там е била границата между древните Хетско и Египетско царство, а градът е бил ту в ръцете на едните, ту - на другите.
Анализирайки древноегипетски и хетски източници, днес учените смятат, че битката при Кадеш завършва реми. Тя е може би най-кървавата в този древен период (само два от видовете войски на египетската армия са били съставени от 9000 пехотинци и 5000 колесници), като двете армии са почти напълно унищожени. В резултат на нея е подписан най-древният известен ни договор за вечен световен мир между двете суперсили тогава – Египет и Хетското царство. Разликата в мирния договор в двата варианта е една – всяка от страните се обявява за тотален победител, като много вероятно е фараон Рамзес и хетският цар да са се разбрали да представят пред народите си за своя победа в битката на всеки един от тях. В Египет има много повече места, на които са издълбани съобщения за победата, и там много по-обширно се говори за нея. Всъщност те са под формата на поема. Тя е наричана „Поемата на Пентаур“ - по името на писаря, направил един от преписите й на пергамент. Поемата е изсечена на каменни стели в храмове в Карнак, Луксор, Рамесеум и Абу Симбел.
В поемата се твърди, че фараонът сам е победил армиите на хетите и съюзниците им. Той е повалил хиляди врагове. Направил го е с оръжие, което е получил от своя покровител Амон Ра. В разгара на втория ден от кървавата битка Рамзес, който по това време трябва да е бил на около 29-годишна възраст, се помолил на бога да го дари с оръжие срещу враговете, които са го обградили и почти са избили армията му. Богът на Слънцето изпратил на Рамзес оръжие. В поемата пише, че фараонът бил изоставен сам от част от армията си, а другата част била много далеч. Той обаче заблестял, а лъчите му отбивали всички летящи към него стрели и копия. В дясната му ръка лъч поразявал враговете, а с лявата ги повалял. Рамзес нямал милост нито към враговете, нито към предателите от своите.
Лъчи
Поемата на Пентаур казва, че богът на слънцето Амон дава на фараон Рамзес II жезъл, който пуска свещените лъчи. Самият жезъл можел да сътворява най-различни неща – да носи поражение, както и да сътворява. Това било оръжието на самия бог. Пет години след битката Рамзес официално е обявен за син на Амон и за равен на него бог.
Съвременни изследователи на мистерии твърдят, че има поне два варианта за дара на боговете. Единият е, че може би древните египтяни са имали достъп до древни технологии за унищожаване, като в случая няма как да се мине без директна връзка с митичната Атлантида. Други пък като Джорджо А. Цукалос смятат, че жезълът е някаква форма на лъчево оръжие, приличащо на лазер, което е дадено на египтянина от извънземни.
Мнозина са склонни да вярват, че в тази епоха в Близкия изток е имало доста срещи между хората и извънземни. Някои дори смятат, че самият Рамзес е бил от тези извънземни или поне от единия клан, макар египетските източници да твърдят, че той е син на фараон Сети I и великата царица Туя. После той провъзгласява майка си за богиня още приживе.
Самият Рамзес след битката при Кадеш получава титлата А-нахту, което се превежда като „Победител“. А след това е провъзгласен и за бог. Любопитно е, че пред храма в Абу Симбел фараонът е изобразен като четирима богове един до друг, но все с неговия образ. Пред храма са поставени 20-метрови статуи на седящи богове – Амон (на слънцето, покровител на фараоните и безсмъртието), Ра-Хорахти (изгряващото слънце), Птах (бога, създател на света с мисълта си и словото, който е творец, покровител на занаятите и на град Мемфис), а накрая и на самия фараон, обявен за бог.
Самият фараон Сети I също е обявяван за извънземен. Знае се, че е бил истински почти двуметров гигант в сравнение с египтяните и е имал рижа коса, която древните смятали за божествена черта.
Георги П. Димитров
