С ръбски журналист написа първата книга за трагедията в река Лим, при която загинаха 12 ученици от Свищов.
Книгата е със заглавие „Реквием за ангелите от Лим“, а автор е Мухарем Мутабжийа. Именно той е първият журналист, който във фаталната вечер преди 21 г. изпраща първите съобщения за ужасяващия инцидент. А днес най-после намира смелост и да разкаже за събитията, вече от дистанцията на времето.
Два езика
Книгата се състои от две части и е написана на български и сръбски език. В нея освен журналистическия разказ за трагедията в приложение са публикувани и репортажни снимки, някои от които са все още неизвестни. В книгата авторът пресъздава ужаса, болката, мъката и страданието, обхванали всички, които в онази тъмна дъждовна априлска вечер стават очевидци на ужаса. В книгата се описва не само трагедията с децата, затворени в автобуса ковчег, но се припомня и подвигът на местните жители от двете най-близки населени места - Биело поле и Приеполе, които влизат в ролята на спасители.
Книгата на сръбския журналист.
Всъщност една от основните идеи на книгата е именно да покаже, че човешката солидарност, породена от състраданието, не познава географски, етнически и държавни граници и няма предел на издръжливост. И пример за това е, че в онази фатална вечер, когато всяка секунда е ценна за спасяването на детските животи, християни и мюсюлмани си подават ръка и действат заедно да спасят колкото се може повече хора. Книгата „Реквием за ангелите от Лим“ се реализира със съдействието на общината в Свищов и може да бъде купена в местното читалище.
Мъката
21 г. след зловещата трагедия жителите на Свищов продължават отново и отново да се връщат към нея и да я съпреживяват. И това няма как да бъде иначе, след като всяко второ или трето семейство в крайдунавския град е свързано в роднински или приятелски връзки с някое от загиналите деца и техните родители. Някои от семействата, изгубили завинаги децата си, така и не можаха да понесат ужасната психическа травма и напуснаха завинаги България, като отидоха да живеят в чужбина в опита да забравят или да понесат по-лесно нечовешката загуба.
Дванадесетте бели ангели с прекършени криле.
Ужасът
Трагедията стана на 4 април 2004 г. Автобус, пълен с ученици, учители и други възрастни от Свищов, се връща от екскурзия до Дубровник, Хърватия. В автобуса пътуват 34 ученици и 16 възрастни. Зад волана е професионалният шофьор Илия Измирлиев. Към 22 ч. българско време на завой на тесен планински път край сръбското село Гостун, автобусът внезапно напуска пътното платно, спуска се бавно по склона и започва да потъва в придошлите буйни води на река Лим. По това време повечето от пътниците са унесени в сън или дрямка, изморени от туристическата обиколка. След това обаче децата и учителите започват да разбират, че животът им е в опасност и в автобуса настъпва паника. Двамата шофьори - Илия Измирлиев и Димитър Керкелов, успяват да разбият и да отворят люковете, през които повечето от пътниците се изкачват на покрива на автобуса.
Помощ
В истински герой се превръща 18-годишният футболист Юлиян Манзаров. Младежът е един от първите, които успяват да излязат на покрива. Вместо да дочака идването на спасителите там обаче, той решава да помогне и на останалите и се връща обратно в автобуса ковчег, където намира смъртта си. Повечето от загиналите деца и младежи са пътували на задните седалки. Останалите живи споделиха, че след като автобусът паднал в реката, учителите и другите възрастни вместо да помогнат на по-малките деца, бързали да спасят своя живот. А в стремежа си да се измъкнат по-бързо навън задръстили люковете и така обрекли останалите вътре деца на мъчителна смърт. Заради тези обвинения някои от учителите, участвали в екскурзията, бяха принудени да се изселят от Свищов, за да се спасят от гнева на почернените родители.
Десет от децата са погребани едно до друго в градския гробищен парк в Свищов, а останалите две в родното им с. Царевец.
Делото
Като виновен за трагичния инцидент на подсъдимата скамейка е изправен шофьорът Илия Измирлиев. След дълга съдебна одисея той е осъден на 7 г. затвор за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице при пътен инцидент. След обжалване присъдата му е намалена на 4 г., които той излежава в Трудово-поправително общежитие. До края на живота си шофьорът твърди, че не е заспивал зад волана, каквото е обвинението, а причината за инцидента е повреда в кормилната уредба. Счупен ябълковиден болт е направил воланът неуправляем и поради това той не е могъл да спре автобуса и да предотврати падането му във водата, твърди той. Шофьорът почина през 2017 г. от инфаркт.
Памет
На мястото на трагедията, край водите на река Лим, днес има паметник, изобразяващ 12 пречупени криле, символ на 12-те прекършени невинни млади животи. Построен е със средства, събрани изцяло от местните хора. Той беше открит от държавните глави на България, Сърбия и Черна гора - Георги Първанов, Борис Тадич и Филип Вуянович. В черногорския град Биело поле пък е изграден друг паметник за българските деца, наречен „12-те рози“.
Паметните плочи на мястото на трагедията.
Всяка година на 4 април жителите на Свищов се събират, за да почетат паметта на своите загинали деца. А родителите им създадоха фондацията „Ангели от Лим“, чрез която вече 21 г. организират различни културни и спортни прояви, посветени на паметта на 12-те невинни жертви.
Иван Георгиев
