В света има много видове водни спортове. Ветроходството се откроява сред тях, защото плъзгането по водната повърхност на яхтите с платна е красиво и ще остави малко хора безразлични. Но колко знаем за неговата история?
Ветроходството е състезание на спортни лодки, обикновено яхти, използващи ветроходно оборудване.
Този спорт възниква и започва да се развива в страни, където това е улеснено от географското положение. Това са предимно европейски страни като Англия и Холандия. Холандците през 17 век започват да използват малки яхти не само за работа, но и за отдих. Терминът яхтинг се появява в края на 16 век и в превод от холандски означава карам, преследвам. Английският крал Чарлз II се запознал с този вид отдих в Холандия, откъдето донесъл в Мъгливия Албион подарена му яхта.
Състезания
За раждането на ветроходството се смята 1662 г. Тогава на Мъгливия Албион, в град Улуич, за първи път в историята се провеждат състезания с участието на яхтата на монарха Чарлз II и шхуна от Холандия. Британците излизат победители. След това започват редовно да се провеждат състезания на собственици на яхти, първо във Великобритания, а след това и в други страни от Стария свят, които имат достъп до морето.
Общоприето е, че първият яхтклуб също се появява в Англия през 1720 г. По-късно същите клубове започват да се появяват по света. През 1811 г. в американския Ню Йорк, през 1832 г. в шведския Стокхолм, през 1835 г. в немския Берлин. В Руската империя първият ветроходен клуб е открит през 1846 г.
До края на 19-и век има около двеста яхтклуба, работещи в целия европейски континент. Ветроходството се превръща в популярна дейност за свободното време, което допринася за нарастването на броя на професионалните яхтсмени.
Програма
Състезанията с яхти са включени в програмата на олимпийските игри през 1900 г. Олимпийският турнир по ветроходство се състои от 11 дисциплини в 9 класа кораби. Във всеки клас една участваща страна има право да бъде представена само от един плавателен съд. В отбора има 18 яхтсмени. 4 от които резервни състезатели. Регатата се състои от различен брой състезания. Тя варира от 7 до 15.
През 1907 г. е създаден Международният съюз по ветроходство, от 1996 г. е преименуван на Международна федерация по ветроходство. Състои се от 121 национални федерации.
През 60-те и 70-те години на миналия век се провеждат няколко околосветски яхтени състезания, което е от голямо значение за популяризирането на този спорт по света. Днес САЩ, Великобритания, скандинавските страни, Италия, Аржентина, Австралия и Франция се считат за водещи страни в света на ветроходството.
Париж 2024: Правилата за олимпийска квалификация
Пет нови дисциплини ще бъдат добавени към олимпийската програма на състезанията по ветроходство, което ще направи състезанието в Марсилия още по-непредвидимо от обикновено.
Пристанището на Марсилия ще бъде домакин на олимпийския турнир по ветроходство от 28 юли до 8 август 2024 г. В опит да постигне по-голямо равенство между половете и по-разнообразно национално представителство на игрите, Международната федерация по ветроходство направи няколко промени във формата на турнира, включително въвеждането на смесена дисциплина в клас 470 вместо отделни дисциплини за мъже и жени. Така в олимпийския турнир по ветроходство вече ще има две смесени дисциплини.
Още две важни новости са състезанията в клас IQFoil и Formula kite (кайтбординг) за мъже и жени. Кайтсърфингът (кайтбординг) прави своя олимпийски дебют след успешен дебют на Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес през 2018 г. Тези два класа замениха състезанията Finn и RS:X.
Тези промени може да окажат влияние върху подготовката за игрите в страни, които традиционно дават тона на ветроходството: Великобритания, Франция и Китай, които спечелиха медали в класовете Finn и RS:X в Токио 2020.
Състезанията по ветроходство предвиждат 330 квоти (с 20 по-малко от Токио 2020): по 165 за всеки пол в 10 дисциплини. Франция като страна домакин ще получи 14 квоти (по 7 от всеки пол), при условие че спортистите преминат критериите за допустимост. Други 4 квоти ще бъдат разпределени на принципа на всеобщност. Всеки Национален олимпийски комитет (НОК) може да разчита на максимум 14 квоти - по една лодка на дисциплина.
Кристи Красимирова
