Б ългари са едни от най-великите и световни звезди в историята на професионалната борба. Всеки българин знае имената на колосите Дан Колов и Никола Петров, но малцина са чували името на една не по-малка легенда в този спорт, Коджа Юсуф. И затова никак не е случайно, че един от четирите паметници на борци в България, народ с тези на двете по-горе споменати легенди, е именно този на българския мюсюлманин.
Юсуф Исмаил, както са истинските имена на легендата, е роден през 1857 г. в село Черна, Силистренско. Негови първи треньори по народни (мазни) борби са баща му и дядо му. А след тях обучението му в тънкостите на тръшкането и туширането поема смятаният за най-добрия в онова време Дурсун Пехливан. През 1885 г. на традиционния престижен турнир по мазни борби в Къркпънар, Юсуф се изправя срещу друг мюсюлманин от български произход Кел Аличо от село Койнаре, Плевенско. Борбата между двамата започва рано сутринта и завършва късно вечерта без нито един от тях да успее да тушира съперника си. Накрая привечер, вече смъртно уморен, Кел Аличо вдига ръка и се признава за победен. А победителят освен паричната награда от кесия с жълтици и традиционния коч, е обявен за баш пехливанин на Османската империя и се сдобива с прозвището Коджа Юсуф, което носи гордо до края на живота си. Скоро след тази среща животът на българина от с. Черна се променя. Това се случва, след като по време на един турнир той се среща и запознава с французина Жан Дублие, сам той легенда в световната борба и създател и промоутър на нови легенди. Една от тези легенди е и българинът Никола Петров от Горна Оряховица. Именно Петров съпровожда Дублие по време на обиколката му из България в търсене на млади таланти.
Франция
С набитото си око французинът веднага вижда потенциала в Коджа Юсуф и му предлага да го вземе под крилото си и да го направи световен шампион. Отначало борецът не иска да напусне родината си, но приема, след като е надъхан да отиде и да покаже на целия свят колко силни са мюсюлманите. Според легендата той дори се заклел, ако бъде допуснат да бъде победен от християнин или евреин, да си пререже гърлото още там, на тепиха. Заедно с Юсуф за Франция заминават и още двама борци български мюсюлмани: Али Нуррула Хасан от село Борци, Шуменско, и Мехмед, чиито др. имена и родно място за съжаление днес са неизвестни. Според сключения договор месечното заплащане на Коджа Юсуф е 3500 френски франка. Това е повече от добро заплащане, като се има предвид, че средната заплата на обикновен френски работник по това време не надвишава 200 франка. Така че Коджата успява да си договори една наистина шампионска заплата.
По време на престоя на Коджа Юсуф във Франция един от неговите на-силни съперници е представителят на домакините Пол Понс. Двамата са наистина доста интересни съперници, тъй като към този период и двамата са в категорията на гигантите. Юсуф е висок над 1,90 м., а Понс – 1,96 м. И двамата тежат по над 120-130 кг. Първата среща между гигантите е на 26 април 1895 г. Тя продължава повече от час и завършва без победител. Втората среща е седмица по-късно и след 48 минути борба също не успява да излъчи победител. Налага се да бъде насрочена и трета среща, резултатът от която обаче за съжаление не е известен.
По време на френския си период Коджа Юсуф е един от първите борци, които участват в двубои с интересно условие. В афишите се обявява, че Коджата е готов да се бори един след друг с двама противници, като ако не успее да победи и двамата, ще трябва да им заплати хонорарите от джоба си, или пък да даде парите за благотворителност на бедните.
Прозвище
Във Франция Коджа Юсуф се сдобива с прозвището Страшния турчин. Това се случва след един негов двубой на 4 декември 1895 г. срещу Ибрахим Махмут. В продължение на 40 минути двамата яростно се борят на терена. След като вижда, че победата му се изплъзва, Юсуф зарязва правилата на гръко-римската борба и си припомня правилата на „мазните“ борби, на които са го учили неговият баща и дядо. Основното правило при тези борби е, че просто няма правила. В един момент от срещата Коджата се нахвърля срещу Махмут, с едата ръка го хваща за гърлото и започва да го души, а с другата бърка в носа му. Това предизвиква остро негодувание у публиката, която започва да освирква турчина и иска да нахлуе на тепиха и да го линчува. Налага се полицейска намеса.
Хватки
Срещата завършва без победител, а след края и Ибрахим Махмут подава жалба и настоява, че съперникът му трябва да бъде дисквалифициран заради употребата на забранени хватки. Коджа Юсуф пък на свой ред твърди, че не е използвал забранени хватки, тъй като в „мазните“ борби всичко е разрешено. След тази среща френската преса започва да нарича Коджа Юсуф „страшния“. Според други пък цялата среща била предварително отрепетираната постановка от страна на двамата борци и техните промоутъри, за да има повече и по-високи залагания.
Паметникът на Коджа Юсуф в село Хитрино
В продължение на три години Коджата участва в десетки срещи в различни европейски градове, като тръшка на тепиха не един и двама яки шампиони. Скоро Старият континент става тесен за него и той решава да обиколи света и да разнесе навсякъде славата на аллах и силата на мюсюлманите.
* Продължението четете в следващия брой на безплатното приложение „Златно време“, което излиза всеки четвъртък с вестник "Телеграф"
Иван Георгиев
