Н а 15 февруари през далечната вече 1959 г. от нас си отиде преждевременно след ненужна и неуспешна операция нашият дядо Марко Костурков. А беше човек, много здрав и енергичен, стоик, който никога не се оплака от ударите на съдбата и несгодите, които трябваше да понася в есента на своя живот.
Роден през 1864 г. в борческо Панагюрище, роднина на Райна Княгиня (Костуркови и семейството на поп Георги Футеков, бащата на Райна, са братовчеди), младият Марко започва почти от нулата - с малко магазинче за спортни стоки в София през 1907 г. Пословично работлив и с визия за бъдещето, той стига до вносител и пръв представител в България на водещите тогава спортни фирми в света: английските „Дънлоп” и „Шлезинджър”, „Уилсън” (САЩ), италианските „Пирели” и „Максима”, френската „Росиньол”и „Бабола” (тогава само за естествени кордажи на ракетите), „Треторн” (Швеция) и др. Внася пособия дори за все още почти непознати у нас видове спорт, като кънки за фигурно пързаляне, първите стикове, шайби и кънки за хокей на лед, оборудване за алпинизъм и др. Чест клиент на спортния магазин е бил и може би първият хокеист в България, журналистът Александър Воронов – бащата на естрадния певец и актьор Стефан Воронов, починал млад след автомобилна катастрофа. Десетилетия по-късно чичо Сашо, вече съдия по хокей на лед, ми подари и първата ми шайба и стар стик – дефицитна „стока” за 60-те години.
Храброст
Дядо Марко е на фронта като войник в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Проявява голяма храброст в сраженията при завоя на река Черна и остава с шрапнели в тялото до края на своя живот. Раняванията обаче не намаляват неговото трудолюбие и бизнес нюх. Той скоро разбира, че е необходимо и собствено производство, което ще бъде и по-достъпно като цени. За целта в центъра на София, там, където сега е парадният вход на службата на президента, той издига тясна и висока 6-етажна сграда по проект на известния строителен инженер Димитър Агура. На първите два етажа е бил магазинът за спортни стоки и спортна мода, а на горните етажи се помещавали работилниците. В тях се изработвали футболни, баскетболни и волейболни топки, футболни и скиорски обувки, лекоатлетически шпайкове, ски и щеки, скиорски костюми и клинове, някои гимнастически уреди, шиели са се спортни екипи, туристически облекла, раници и др. – всички с марката «ЕмКа» (от инициалите на името Марко Костурков). Под логото стоял надписът «Този знакь гарантира доброкачественность».
Така се ражда спортната къща „Марко Костурков“ - най-голямата не само в България, но и на Балканите. От средата на 30-те години във фирмата много активно се включва и моят баща Борислав Костурков, основно във външнотърговските контакти. При неговото раждане през 1909 г. впрочем акушира лично Райна Княгиня, която почти до смъртта си работи в София като акушерка. Двамата – баща и син, правят някои неща за първи път в родната търговия. Първи въвеждат в България твърди цени (»при фикс») на стоките, а не пазарене в магазина. Първи издават каталози – зимен и летен, при това в цвят, на стоките, предлагани в спортната къща, с асортимента на артикулите, техни графични изображения – рисунки или снимки и цени. Въвеждат и сменяща се според най-големите международни спортни събития витрина с тематични стоки.
Новости
В магазина има най-модерната за времето си каса тип «Манчестър», отпечатваща и касови бонове – голяма новост тогава. Марко и Борислав Костуркови бързо оценяват и ролята на рекламата. Всекидневници като «Мир», «Зора», «Заря», «Утро», «Дневник» и най-често в. «Спорт» поместват рекламни карета на «ЕмКа». Така «ЕмКа» подпомага тези издания и особено в. «Спорт» на «журналиста оркестър» Иван Селвелиев. В Музея на спорта в София неговата уредничка Катя Иванова пази грижливо течения на стария в. „Спорт” и там попаднах на десетки реклами на фирмата на Марко Костурков в този вестник.
Благодарение на изключителното трудолюбие на дядо ми и неговия екип (магазинът работи дори на Бъдни вечер и 31 декември до късния следобед за закъснелите купувачи) „ЕмКа” се налага като най-елитен доставчик на спортни стоки. Тук пазаруват най-изявените спортисти и клубове на довоенна България, видни личности, дори Дворецът. Когато в края на 2001 г. Симеон Сакскобургготски посети Германия, а аз бях пресаташе на нашето посолство в Берлин и разбра моето име и кой ми е дядо, възкликна: „Марко Костурков! Та аз още пазя детското си пуловерче и костюмче за ски с марката „ЕмКа” от магазина на Вашия дядо!”. Сградата на „Дондуков” 24, почти на ъгъла с „Леге”, е посещавана и от чуждестранни клиенти. През 1940 г. най-важното футболно събитие в България е първото гостуване у нас на съветски отбор – „Спартак” (Москва). Той идва у нас по покана на „Славия”. Съветските футболисти играят два мача – срещу „Славия” и срещу националния ни отбор, побеждавайки на стадион „Юнак” и двата тима. След това целият „Спартак” (Москва) - футболисти, треньори, ръководители, се „изсипват” в магазина (по разказ на моя баща, също Борислав Костурков) и закупуват всякакви футболни артикули с цели куфари – топки, футболни обувки, наколенки, ръкавици за вратарите и др., а зад тях върви човек от посолството и чинно заплаща всичко в брой. Клиенти на фирмата са били и чуждестранни посланици и дипломати. Един от най-забележителните сред тях е посланикът на СССР у нас през 30-те години Фьодор Расколников, изпратил унищожително критично писмо до Й. В. Сталин. Успял от София да емигрира на Запад с български дипломатически паспорт, но издирен и убит по-късно от агенти на тиранина в Ница през 1939 г.
(Следва продължение)
*Автор: Борислав Костурков
