Н а 4 май 1949 г. в португалската столица Лисабон се играе приятелски мач, за който едва ли някой днес би си спомнял, ако той не бе станал печално известен с един от най-тежките и трагични инциденти в света на футбола. Сред днешните привърженици на европейския футбол обаче тази трагедия като че ли изобщо не е позната.
В края на 40-те години обаче, а и десетилетие след това тя е широко известна сред европейските запалянковци. Преди да бъде „засенчена“ от друга една трагедия, останала в света на футбола като „трагедията с бебетата на Мат Бъзби“. Но да се върнем десетилетие по-рано. Мачът, за който вече стана дума е между футболния отбор на италианския „Торино“ и „Бенфика“ Лисабон, а поводът е бенефис в чест на капитана на националния отбор на Португалия Франсиско Ферейра.
Мъгла
След срещата италианският отбор се качва на редовен самолетен полет за да се приберат в родината. Самолетът излита от Лисабон в 9,40 ч местно време, а в 13,00 ч прави междинно кацане в Барселона за да зареди гориво. Два часа по-късно, в 14,50 ч. самолетът излита за Торино. По това време времето в града е ужасно. Вали силен дъжд и има гъста мъгла, все условия крайно неприемливи за извършване на кацане. Видимостта е крайно лоша и също е неподходяща за извършване на маневри над и по пистата. В 16,55 ч. авиодиспечерите от кулата в Торино съобщават атмосферните условия на пилотите на самолета и искат от тях да им кажат решението си: дали те ще направят опит за кацане или искат да ги пренасочат към друго летище. След няколко минути размисъл от самолета отговарят, че ще се опитат да прелетят над хълма Суперга и да кацнат на летището в Торино. По-късно при проверка на документацията и записите на радарите ще стане ясно, че при захожданетокъм хълма, а оттам към аеропорта, самолетът е летял на305 м. височина. Която е крайно недостатъчна за прелитане над хълма Суперга.
Завой
В 17,03 ч. самолетът прави ляв завой и по всичко се вижда, че пилотите се приготвят за кацане. Т.е. в този момент те са мислели, че вече са преминали над Суперга и че пред тях всеки момент ще се покаже пистата на летището в Торино. Това обаче не е вярно и пред тях внезапно катко стена се изправя една от стените на базиликата, разположена на хълма. По това време самолетът се движи със скорост малко над 180 км/ч и с ниска видимост от около 40 м. и пилотите не могат да реагират по никакъв начин за да избегнат сблъсъка със сградата. Последва ужасяващ сблъсък и трясък като от хвърлена бомба. Две минути по-късно, в 17,05 ч. диспечерите на летището в Торино напразно се опитват да търсят връзка с изчезналият от радарите им въздухоплавателен съд. Той не отговаря на опитите им. Тъй като сблъсъкът се извършва извън видимостта на летището за сблъсъка там диспечерите научават минути по-късно. Към мястото са насочени автомобили на пожарната и линейки. Пристигналите на мястото на трагедията са в шок от видяното.
Останки
Самолетът е размазан и за секунди се е превърнал в купчина огънати ламарини. Части от него са изхвърчали на 100 метра в различни посоки.
Нито един от 31-тимата пасажери и членове на екипажа не оживяват. Сред загиналите са и 18 футболисти, 4 треньори и 1 масажист на ФК „Торино“, и 3 журналисти, акредитирани да отразят приятелската среща с „Бенфика“. Поради различни причини на самолета не са се качили няколко от играчите, един журналист радиокоментатор и самият президент на клуба Феручо Ново, който по това време е болен от грип. По това време футболният отбор на „Торино“ е един от грандовете в италианското „калчо“. Повечето от футболистите му са неизменна част от националния отбор на „скуадра адзура“. Телата им са открити във и извън самолета. Открити са невредими само саковете на някои от футболистите.
Морга
Тежката задача да посети моргата и да идентифицира телата на загиналите футболисти и треньори се пада на селекционера на тогавашния национален отбор по футбол на Италия – Виторио Поцо. „Беше нещо ужасно, за което ще си спомням и на смъртното си легло“, споделя по-късно сеньор Поцо. Впрочем Поцо е един от хората, които присъстват на мача в Лисабон, но на връщане не се качва в самолета.
След ужасяващата катастрофа, погубила първия отбор на ФК „Торино“ ръководството на „калчото“ взема решение да обяви за шампиони на Серия А засезон 1948-1949 „Торино“. В останалите четири срещи до края на шампионата „Торино“ излизат на терена с отбора на младежите си. А в знак на съпричастност с тяхната скръб и трагедия съперниците им без да се наговарят също пускат на терена младежките си формации.
В деня на погребението на останките на загиналите 1 милион души излизат по улиците на Торино да им отдадат почитта и уважението си. Осем от загиналите спортисти и един от журналистите са погребани в Монументалното гробище на Торино. На следващата година, когато на италианския национален отбор се налага да пътува през океана чак до Бразилия за Световното първенство по футбол, ръководителите на Федерацията са категорични, че състезателите им няма да пътуват със самолет. И поради това националната гарнитура на Италия предприема едно доста продължително пътуване с кораб, но пристигат невредими.
Петдесет и девет години по-късно, на 4 май 2008 г., е открит Музеят на Гранде Торино и дела Легенда Граната, който се омещава във вила „Кларета Асандри“. А в края на 70-те години за 50-годишнината от трагедията е създадена опера с тема, свързана с трагедията. На стената на базиликата в подножието на хълма Суперга, станала причина за трагедията днес има поставен паметен знак и плакат на загиналите футболисти. Паметното място не остава нито ден без цветя и венци, които изразяват любовта на местните запалянковци към загиналите спортисти и журналисти.
Жертвите
Валерио Бачигалупо, Алдо и Дино Баларин, Емиле Бонджорни, Еузебио Кастиляно, Ецио Лоик, Рубенс Фадини, Гилермо Гибето, Роджеро Грава, Джузепе Грезар, Пиеро Оперти, Ромео Менти, Вирджилион Марозо, Данило Мартели, Валентино Мацола, Франко Осола, Марио Ригамонти, Юлиус Шуберт – футболисти.
Арналдо Анизета, Иполито Чивалери, Ърнест Епщайн, Лесли Лийвесли – треньори. Отавио Корина – масажист, Андреа Бонаюти - организатор.
Ренато Казалборе, Луиджи Кавалеро, Ренато Тосати – журналисти.
Пиерлуиджи Перони, Антонио Панграци, Селестино д Инка, Чезаре Бианкарди – екипаж.
Беглец от комунизма се спасява по чудо
Един от футболистите, които оцеляват благодарение на това, че отказва да пътува за Португалия е бъдещата легенда Ладиослао Кубала. По това време обаче той е беглец от комунистическия режим в родната си Унгария и тъкмо се е събрал със семейството си в Италия. Поради това и заради заболяване на сина си той отказва да пътува за Лисабон. И това спасява живота му. Дълго време след това Кубала отказва да пътува със самолет дори и с риск да си „спечели“ някоя солена глоба от ръководството на клуба или националния отбор.
Иван Георгиев
