П рез летния сезон голяма част от българите предпочитат да се отдадат на почивка на море у нас или в чужбина.
Освен морските дестинации обаче родните туроператорски агенции предлагат и някои не толкова морски, но доста по-прохладни и по-интересни дестинации. За които не е необходимо да се изминават 15 часа в изтощителен самолетен полет с висене по летищата за междинно прекачване. Една от тези екзотични, но и близки екскурзии е по Пътя на коприната.
Българските агенции предлагат това пътешествие на промоция: 10 дни на цена от 3500-3700 лв. Противно на очакванията, екскурзията не е до Китай, а до една от бившите съветски републики - Узбекистан. За любителите на точността ето малко числа и проценти. Със своите 449 хил. кв. км територия Република Узбекистан е точно 4 пъти по-голяма от България. Броят на населението й обаче е впечатляващ: над 36
млн., т.е. по 78 души на кв. км. Като при това в столицата Ташкент живеят едва около 3 млн. човека.
Узбекистан е разположена върху територия, на която преди хилядолетия са се намирали някои от най-древните култури и царства: Хорезм, Бактрия, Согдия, Фергана, Маргиана.
През вековете земите са включени в Македонската и Персийската империя. През VII век местното население приема исляма. Половин хилядолетие по-късно земите са включени в състава на Монголската империя. През XIV век тук е създадена империята на Тимур със столица Самарканд. Двеста години по-късно тук вече съществуват три отделни държави: ханствата Хива и Коканд и Бухарското емирство. В следващите десетилетия регионът е присъединен към Руската империя, а през XIX век Ташкент е обявен за столица на руския Туркестан. След завладяването на властта от болшевиките в 1924 г. Узбекистан става част от СССР. На 31 август 1991 г. Узбекистан обявява независимостта си от Русия. Над 96% от населението са мюсюлмани, 2,2% са християни, а 1,7% изповядват други религии. По отношение на държавното управление Узбекистан е президентска република. Като обаче в последните години правомощията на държавния глава стават все повече и той добива все повече сила и власт. Характерно за повечето мюсюлмански бивши съветски републики е, че те се управляват от бившите комунистически партийни секретари. Които, попаднали в условията на демокрация, продължават да държат здраво в ръцете юздите на управлението.
Първият „демократичен“ управник на Узбекистан е Ислам Каримов, управлявал страната от 1989 до смъртта си през 2016 г. Той е приет за един от най-лошите диктатори в състава на бившите съветски републики.
Начало
Екскурзията в Узбекистан започва с 10-часово самолетно пътуване от София и Истанбул до летището в узбекския град Ургенч. А оттам с автобус до Хива - един от най-древните градове, разположен в северозападната част на страната. На персийски език градът още е известен като Хорезъм. От двете страни той е обграден от пустините Каракум и Къзълкум, а от третата тече река Амударя. Още преди да е пристъпил през портата на Стария град, туристът вече се настройва, че тук границите на времето пред него ще се размият и той ще се върне векове назад в епохата на ранното средновековие. За това усещане допринасят назъбените тухлени стени и четирите порти, разположени по една от четирите стени на правоъгълната крепост. Те също са построени през Х век и след това са достроявани няколко пъти чак до XVII век. Туристите, посетили Ичан Кала, споделят, че първото впечатление е, че се разхождат сред декори за филм или в музей на открито. Сините кубета и минаретата на средновековните джамии като че ли пробождат небето. А в старите сараи на хана посетителят върви дълго по тесни и подобни на лабиринт коридори, преди да се озове в един квадрат на открито в центъра на сградата, скрит от улицата.
Реставрация
След Втората световна война били изготвени планове за реставрация на Ичан Кала, но реалните действия започнали чак в края на 60-те години. И колкото и парадоксално да звучи, но Стария град на Хива дължи оцеляването и новия си живот именно на комунистите, които го превръщат в добре запазен образец на мюсюлманската средновековна архитектура в Централна Азия. Пешеходната обиколка на Ичкан Кала включва посещение на най-известните му забележителности: двореца Тош Ховли, където се е помещавал харемът на Хива хан; минарето Калта минор, мавзолея на Павлавон Махмуд, медресето Шергази хан; крепостта Куня Арк; керван сарая, минарето и джамията Ходжа Ислям, комплекс Алла Кули хан. Пешеходната обиколка продължава през целия ден, като се прекъсва само за кратък обяд в местен ресторант. А вечерта, който иска, може да се разходи и из останалата част на град Хива. След разходката следващият ден е посветен на преход през пустинята Къзълкум на път за Бухара. Пустинният преход продължава около 8 часа. Към 16 ч. туристите пристигат в Бухара и се настаняват в хотел. Целият четвърти ден е отделен на обиколка на Бухара, който със своите над 2500 години съществуване е едно от най-старите селища в Централна Азия.
Медресе
Най-известната забележителност на града е Медресето на Улугбек от XV век. В чертите му са разположени още суфистка обител - дарскаха и мечет - малка постройка за молитви.
Айдаркул е построен през 60-те години на ХХ в. да събира част от водите на река Сърдаря през пълноводния й период. Водата в езерото е минерална и то не замръзва през зимата.
Седмият ден по Пътя на коприната в Узбекистан е посветена на Самарканд. Преди повече от 600 години, през 1369 г., селището става столица на империята на жестокия пълководец Тимур. И остава такава в продължение на 150 години. През 2001 г. историческият център на Самарканд е включен в списъка на ЮНЕСКО под заглавие „Самарканд - кръстопътят на културите“. Един ден е крайно недостатъчен за разглеждане на всички паметници на културата на един град с над 2500-годишна история. Затова и организаторите предлагат на туристите само една малка част от най-известните и най-посещаваните от тях. Сред тях на първо място са площадът и културно-историческият ансамбъл Регистан, включващ трите медресета: Улугбек, Шердор и Тиля Кари. В историческия град на Самарканд се намира и Мавзолеят Гури Емир, в който е погребан самият завоевател на Азия Тамерлан-Тимур. А в съседство в медресето Биби Ханум е погребана най-обичаната негова наложница. Разходката из града завършва с посещение на музикален спектакъл на историческа тематика в театър Ел Мероси.
Ташкент
Последният узбекски град по Пътя на коприната е столицата Ташкент. Разстоянието между Самарканд и Ташкент е 283 км. Пътуването се извършва с високоскоростен влак и е 3 часа.
Днешната узбекска столица е едно от най-старите селища в Централна Азия. За първи път името му се споменава в документи от II в. преди новата ера. През средновековието е част от империята на Тимур, а след това и от Кокандското ханство. След като през 1865 г. става част от Руската империя, е изградена нова градска част, отделена от старата с воден канал. До 1917 г. Ташкент е административен център на т.нар. Туркестански край. След преврата на болшевиките в периода 1917-1924 г. градът е столица на Туркестанската АССР. Между 1930 и 1991 г. Ташкент е столица на Узбекската съветска социалистическа република.
Туристическата обиколка на Ташкент обикновено започва от комплекса Хазрати Имам, където се съхранява Коранът на Усман. Днес се приема, че това е най-старият ръкопис на Корана, оцелял през вековете. А червеният цвят, използван в изображенията върху него, е от кръвта на третия от Праведните халифи - Усман.
С посещението на столицата Ташкент 10-дневната екскурзия „По пътя на Коприната“ в Узбекистан завършва. Връщането в България отново е с прекачване в Истанбул. Както във всяка друга по-непозната за българските туристи дестинация, и тук има някои особености на местния бит, култура и традиции, които туристите трябва да знаят и да имат предвид, за да не бъдат неприятно изненадани при пристигането си на място.
Пазарлъкът е част от сделката
Едно от нещата, които туристите трябва да имат предвид, е свързано с местната валута - сом, и използването й. Узбекистан е от страните, в които е забранено използването на друга валута за разплащане. А тъй като инфлацията в страната е доста сериозна, стойността на сома е непредсказуема. Разликата между официалния държавен обменен курс и този на черния пазар е доста сериозна. За да успеят да се сдобият с повече сомове, туристите, щат не щат, са принудени да обменят доларите или еврото си по тъмните кьошета от уличните чейнчаджии, така добре познати и на българите от зората на демокрацията в началото на 90-те години. Официално държавата забранява незаконната обмяна, но в действителност тихомълком я поощрява. Узбекските полицаи се правят, че не виждат стоящите на метри от тях „магураджии“ с найлонови торби, пълни с пачки сомове. А когато някой чужденец се приближи, за да си напазарува местна валута, служителите на реда дискретно обръщат гръб и се отдалечават. Климатът на Узбекистан се характеризира с летни горещини, които понякога карат улиците да обезлюдяват през целия ден. Освен това въпреки твърденията на управляващите, че страната е една от най-сигурните и с най-ниска престъпност, все пак не се препоръчват разходките след 23 часа по улиците. За много български туристи може да се стори странно и това, че в узбекските магазини не е прието да се пазариш на дребно. От всяка стока трябва да се вземе поне 1 кг. В противен случай продавачът може и да откаже да претегли по-малко количество. За сметка на това обаче и тук, както в Турция например, за търговците пазарлъкът е част от сделката. И ако купувачът откаже да се пазари и накрая да стисне ръката на търговеца, с това той може да обиди последния. Свикналите да теглят пари по всяко време от уличните банкомати също ще бъдат разочаровани. Малкият брой банкомати почти никога не работят. А в гишетата на банките се начисляват доста солени такси за теглене в брой.
Цената на билета в градския транспорт е 0,25 лв.
Цената на билета в градския транспорт е 0,25 лв., цената на 1 км превоз с такси е около 0,50 лв. при начална такса от 0,80 лв. Хлябът е 0,66 лв. за 500 г, литър мляко - 1,70 лв., сирене 8-9 лв./кг. Цената на пилешкото месо е 6 лв./кг обезкостено и без кожа, а на говеждото 13 лв./кг. Заради мюсюлманския характер на населението любителите на свинското месо изобщо нямат никакъв шанс да се снабдят с любимото им червено месо. Цените на плодовете са между 2 е 4 лв. за кг. Бутилка вино е около 5 лв., половинлитрова бутилка бира - 2 лв., а пакет вносни цигари - между 3 и 4 лв. Цената на обяд или вечеря в среден клас ресторант за един човек е между 8 и 10-12 лв. И още нещо, което българският турист трябва да знае при посещението си в Узбекистан. Въпреки всичките приказки за демокрация и свобода на словото критикуването на висок глас на публично място на властта или посочването на недостатъци в управлението на страната може да доведе до арест и дори до съд, присъда и затвор. Така че каквото и впечатление да направи страната на туристите, добре е това впечатление да бъде изказано едва след качването на самолета за обратния полет.
Иван Георгиев
