С Наредба-закон, приета преди 89 години - на 14 юни 1934-та се разпускат и забраняват всички политически партии в България. Месец преди това политически дейци на офицерската организация "Военен съюз" и от политическия кръг "Звено" с лидер Кимон Георгиев извършват военен преврат.
Сформирано е правителство на Кимон Георгиев, което управлява до 22 януари 1935 г. Правителството разпуска Народното събрание, без да насрочва дата за нови избори. Издаден е манифест от 15 точки с програма на правителството. Поставя се начало на декретивно законодателство - чрез наредби-закони, приети от правителството и одобрени от цар Борис III, на основата на чл. 47 от Търновската конституция.
Търновската конституция
Реформира се и административната структура - закриват се 16-те окръга и се създават 7 области. Областните директори се назначават направо от Министерството на вътрешните работи на пряко подчинение на изпълнителната власт. Премахнато е самоуправлението на общините, изборните общински съветници и кметове.
В бюлетина "Поверителен преглед" от "Преглед на чуждия печат" на БТА от този период четем:
В. "Дрептате" (14.VI.1934 г.) "В България стават извънредно сериозни събития. Партиите са разтурени, а печатът поставен под най-строг режим. Множество вестници ще престанат да излизат. С тия мерки България влиза в редовете на истинските диктатури и запечатва посредством тоя факт самата съдба на монархията. Защото от момента, когато царят стана пленник на авантюрата на г-н Георгиев, монархията може да се смята за свалена. Същото нещо може да се каже и за италианската монархия. Българската диктатура донесе, както беше и естествено, един истински балкански оттенък, понеже предвижда наказания до 3 години строг тъмничен затвор и 100 000 лева глоба за всички ония, които биха участвали в забранена политическа акция. Политическите събития в България вземат сериозен обрат и Европа ще присъства скоро на един голям разрив.
Телеграма
В. "Морнинг пост" (18.VI.1934 г.) помества следната телеграма на агенция Ройтерс от София с дата 17 т. м.:
- Тази вечер бе направено важното изявление от новия министър-председател полковник Георгиев, че той възнамерява да управлява България с декрети една година, съгласно чл. 47 от конституцията. След това той заяви, че Събранието ще бъде преустроено и ще бъде съставено от една трета избрани депутати, а другите две трети ще представляват корпорациите, на които страната ще бъде разделена (цитира се след това дословно чл. 47 от конституцията. Горната телеграма, без съдържанието на чл. 47, се помества и от „Таймс“ от 18.VI.1934 г.).
Самопомощ
В. "Дойче ла плата цайтунг" (Буенос Айрес, 24.VI.1934 г.) помества статия, в която се изтъква, че България е първата балканска държава, която открито установява управление, подобно на фашисткото, с влияния от Рим и Берлин. Други балкански държави ще последват примера й. България, както Германия и Турция, като победени страни, или както Италия, при все че е на другия фронт, но измамена от своите съюзници, трябваше да търси спасението и свободата си в самопомощ, която самопомощ не можеше да се гарантира и организира при слаби правителства. Това е причината за установяването на авторитарни режими в споменатите четири държави.
Ревизионизъм
В. "Нувел данюбиен" (15.VI.1934 г.). Почти сигурно е, че тези, които се надяват след събитията от 19.V.1934 г. България да се присъедини към Балканския блок и да се откаже от ревизионизма, са напълно сбъркали, поне засега, в сметките си. Министър-председателят г-н Георгиев и министърът на външните работи г-н Битолов, който е личен приятел на г-н Мушанов и член на Демократическата партия и на г-н Малинов, заявиха, че ще следват външната политика на своите предшественици, че искат да поддържат най-добри отношения със съседите си и че ще следват една политика на сближение с Югославия, като се държи сметка за взаимните интереси на двете страни.
Никола Мушанов е министър-председател на България начело на три правителства (1931-1934 г.)
Единствено ново е намерението да се възобновят дипломатическите отношения със СССР. Относно Балканския пакт, г-н Битолов заяви на 26 май, че България не ще промени становището си. Тя днес е готова да подпише пактове за ненападение със своите съседи, но няма да приеме дефиницията на г-н Политис за определение на нападателя. Единственото, на което тя е съгласна, ще бъде да подпише вместо двустранните договори, както предлагаше досега, многостранни договори.
Тази ясна и умна политика не означава, че новото правителство е решено да жертва българските малцинства и да се откаже окончателно от ревизионизма. Но тя също е далече от панславистката политика, която според в. "Народни листи“ от 25.V.1934 г. ще създаде един съюз между двете южнославянски държави, който ще се простира от Адриатическо до Черно море и от Дунав до Бяло море.
* По материала работиха Генка Иванова и Милена Георгиева
