Н АСА продължава всеки ден да пуска уникални снимки, обясняващи за чудатите явления във Вселената и галактиките. А мъглявините са истинските зони на здрача, където се раждат нови звезди и умират други. Космически събития, в които участват цели слънчеви системи с техните планети и спътници.
Улов
Сякаш италианските рибари от Коста дей Трабоки на Адриатическо море са уловили в мрежата Луната по време на здрач. Тя е петият по размер естествен спътник в Слънчевата система след Ганимед на Юпитер, Титан на Сатурн и Калисто и Йо на Юпитер. Продължавайки списъка, Луната е преди Европа на Юпитер и Тритон на Нептун. По-голяма е и от планетите джуджета Плутон и Ерида. С диаметър от 3475 километра Луната е около 1/4 от размера на Земята и това я прави най-големия спътник в сравнение с размера на родителската планета в нашата система.
Разкол
През 1054-та – годината на Великата схизма, когато Църквата се разделя на източна и западна - звездобройците на Земята са наблюдавали избухването на свръхнова, а сега виждаме резултата от това. Получил се е пулсар. В ядрото на мъглявината Рак се намира неутронна звезда, намагнетизирана, въртяща се 30 пъти в секунда и с размерите само на град. Този пулсар циркулира в центъра на газов вихър с диаметър 12 светлинни години – истинско космическо динамо.
Копие
За да се видят повече звезди и слаба мъглявина в звездния куп Плеяди (M45), се правят дълги експозиции. Точно в такъв момент преди няколко седмици в Ал-Ула, Саудитска Арабия, ярък метеор със своя зелен каменен отпечатък преминава пред Плеядите. Като истинско копие на съдбата.
Раждане
Смята се, че това жълто петно, навлизащо в централния бял диск, е сцена от раждането на млада планета в новоформираща се звездна система. За пръв път е снимано как планетата сякаш си дълбае дупка и взима материя от диска. По подобен начин може би се е образувала и нашата Земя в рамките на оформящата се Слънчева система.
Дракон
Някои оприличават това тъмно пространство на дракон, реещ се из богатото на мъглявини съзвездие Змиеносец, а авторката на снимката Катлин Бийкрофт го смята за тъмен воал. Той е съставен от тънки междузвездни облаци прах на фона на огромни мъглявини почти в центъра на Млечния път, нашата галактика.
Кълбо
Луната на Юпитер, Калисто, е очукана топка от мръсен лед, която е с малко по-малка от планетата Меркурий. Повърхността й е най-гъсто осеяната с кратери в Слънчевата система. Във вътрешността на Калисто може да има течна вода, смятат от НАСА. Това потенциално подземно море е кандидат за живот - подобно на други спътници на Юпитер, като Европа и Ганимед. Калисто е по-голяма от нашата Луна.
Възглавница
NGC 7027 е една от най-малките, най-ярките и с най-необичайна форма известни ни планетарни мъглявини. Астрономите я наричат Възглавница. Намира се на около 3000 светлинни години и е открита за първи път през 1878 г. Може да се види с любителски телескоп в посока съзвездието Лебед (Cygnus). Учените се чудят защо в последните години Възглавницата изхвърля комбинация от газ и прах (в кафяво), докато преди е било само газ (в синьо). Смята се, че там се е появила двойка звезди.
На тъмно
Конската глава е от най-известните мъглявини. Тя е непрозрачен облак прах пред ярка емисионна мъглявина. Вляво е оранжевата мъглявина Пламък, извезана и с тъмен прах. Горе се вижда ярката звезда Алнитак, една от трите в пояса на Орион. Всъщност Алнитак (от арабски – платнена лента) е три звезди, главната е син супергигант с въртящи се в синхрон с нея два сини гиганта.
Африка
В мъглявината Африка са открити светли струи, които може да са знак как остатъци от свръхнова раждат неутронна звезда с колосално рентгеново излъчване. А има още една звезда спътник, която обикаля около нея.
Призраци
Тези гигантски сини дъги (SDSO 1) до Андромеда (M31) са открити през 2022 г. и изненадват учените. Андромеда е съседна галактика, с която Млечният път ще се съедини след милиарди години. След 550 часа комбинирана експозиция и сътрудничество между астрономи аматьори и професионалисти от цял свят се разбира, че SDSO 1 не е междугалактически обект, а нов клас планетарни мъглявини и то в нашата галактика. Наречени са планетарни мъглявини призраци. SDSO 1 е първият разпознат член на този нов подклас, има още седем други. В синьо са показани изключително слабите емисии на кислород от ударните вълни, докато заобикалящото червено е следа, излъчваща водород.
Георги П. Димитров
