В Космоса има всичко – от звездни войни с джедайски мечове, през поглъщания на цели галактики, та чак до странни образувания около избухнали свръхнови звезди, които не би трябвало да са там, но са на точно това невероятно място. Тепърва учените ще разгадават всички мистерии, а дотогава принципът ще е: „Знам, че нищо не знам“, както е казал навремето древногръцкият философ (и за това се спори дали е Сократ, както твърди Платон, или е Демокрит, както твърдят други). Важното е, че науката тепърва ще се развива, а с това и нашите разбирания за Космоса. А дотогава НАСА ще ни пуска всеки ден снимки от драматичното битие на Вселената, които ще ни изумяват и озадачават, а всеки отговор ще води още много въпроси след себе си.
Хаваи
Млечният път (по-скоро части от нашата галактика) е заснет на фона на 2,2-метровия телескоп на Хавайския университет. Той се намира на Мауна Кеа, издига се на 4205 м над морското равнище и е най-високият връх на Хаваите. Горе вдясно се виждат сините звезди на Ро Змиеносец – звезден куп в съзвездие Змиеносец. А горе вляво от него е червената кръгла мъглявина Зета Змиеносец.
Шевица
Единственото време, в което МКС (Международната космическа станция) се вижда през деня, е, когато преминава точно пред Слънцето. Но и за това трябват камери с кратки експозиции, които могат визуално да замразят силуета на МКС върху фона на Слънцето. На тази снимка се вижда серия като шевица, заснета в Сан Фелиу де Бушалеу, провинция Жирона, Каталуня, Испания.
Извънземен залез
Игра с филтрите на камерата и използване на интригуваща оптична илюзия, известна като послеобраз, дава причудливи цветове на пейзажа. Така залезът на Слънцето до църковната камбанария в Рагуза, Сицилия, изглежда направо извънземен, а всъщност всичко е игра със светлината.
От динозаврите
Осемте лъча, които излизат от спиралната галактика NGC 2566 в инфрачервено изображение, не са реални, а са дифракционни игри на светлината, причинени от механичната структура на самия космически телескоп Webb, който ги заснема. Центърът на тази галактика най-вероятно съдържа свръхмасивна черна дупка, макар в момента да не изглежда много активна. Намира се на 76 милиона светлинни години разстояние – това означава, че светлината, която виждаме от NGC 2566 днес, е тръгнала към нас, когато динозаврите са бродили по Земята в своя пик.
Джедайски меч
Това може да изглежда като двуостър джедайски меч, но тези две струи всъщност излъчват лъчи от новородена звезда, заснети са от космическия телескоп „Хъбъл“. Зашеметяващата сцена обхваща около половин светлинна година в молекулярния облак Herbig-Haro 24 (HH 24), на около 1300 светлинни години, или 400 парсека разстояние. Този облак е част от още по-големия молекулярен облачен комплекс Orion B.
Звезден прах
Повече от познатите ни кълбовидни звездни купове се скитат в ореола на нашата галактика Млечен път, но NGC 6366 се намира близо до галактическия център. На около 12 хиляди светлинни години разстояние, в посока съзвездието Змиеносец. Звездната светлина на купa е затъмнена и почервена от междузвездния прах на Млечния път. Така звездите на NGC 6366 изглеждат като златен прах на фона на ярката, синкава близка звезда 47 Змиеносец, намираща се само на 100 светлинни години разстояние.
Война на световете
Галактика UGC 1810 с хъс поглъща по-малката си посестрима Arp 273 и след милиарди години двете може да бъдат едно. Синият цвят на външния пръстен на галактиката е заради масивни, горещи звезди, образували се едва през последните няколко милиона години. Вътрешната част изглежда по-стара, по-червена и пронизана с хладен нишковиден прах.
Под Юпитер
Космическият апарат „Джуно“ на НАСА минава под Юпитер и снима планетата през 2017 г. Там изненадващо хоризонталните ленти, които покриват по-голямата част от планетата, изчезват във вихрушки и сложни шарки. Линия от бели овални облаци се вижда по-близо до екватора. Апаратът установява, че магнитното поле на Юпитер варира значително в зависимост от местоположението. А най-вероятно центърът на планетата е много по-голям и не е съставен от течна магма, каквато се предполага, че има в земното ядро.
Преди изгрева
Марс има два спътника – Фобос и по-малкия Деймос. На Деймос му отнема 30 часа и 18 минути, за да завърши една обиколка около Червената планета. Това е малко повече от един марсиански ден (наричан още сол), който е с продължителност почти 24 часа и 40 минути. Деймос се движи на запад през марсианското небе. С диаметър около 15 километра в най-широката си част, Деймос е заснет от марсохода „Пърсивиърънс“ и вляво от него се виждат ярките звезди Регул и Алгиеба, намиращи се в съзвездието Лъв.
Котешко око
Учените засега нямат приемливо обяснение какво е създало необичайния ореол около планетарната мъглявина Котешко око (NGC 6543). Твърди се, че планетарните мъглявини са последна фаза в живота на звезда, подобна на Слънцето. Смята се, че тази фазата трае около 10 хиляди години. Но според астрономите външните нишковидни части на ореола на Котешко око са между 50 до 90 хиляди години.
