С и Дзинпин е президент на Китай и генерален секретар на управляващата комунистическа партия. Преизбран за трети път и с титлата основен лидер, той концентрира най-много власт от времето на Мао Дзедун насам.
Той e роден на 15 юни 1953 г. в Пекин и в момента изпълнява длъжностите генерален секретар на Китайската комунистическа партия (ККП) и председател на Централната военна комисия и по този начин като върховен лидер на Китай от 2012 г. Си също е президент на Китайската народна република (КНР) от 2013 г. насам.
Израстване
Син на китайския комунистически ветеран Си Жъншън, Си е бил заточен в провинциален окръг като тийнейджър по време на Културната революция. Той живее на село, в землянка, в провинция Шънси, където се присъединява към ККП след няколко неуспешни опита и работи като местен партиен секретар. Опитва се да избяга в Пекин и е наказан да копае канавки. След като учи химическо инженерство в университета Цинхуа като студент-работник-селянин-войник, Си се издига в политическата йерархия в крайбрежните провинции на Китай. Си става губернатор на Фудзиен от 1999 г. до 2002 г., преди да стане губернатор и партиен секретар на съседния Джъдзян от 2002 г. до 2007 г. След уволнението на партийния секретар на Шанхай Чен Лянгу Си го замества за кратък период от време през 2007 г. Впоследствие се присъединява към Постоянния комитет на Политбюро на ККП същата година и служи като първи секретар на Централния секретариат през октомври 2007 г. През 2008 г. той е определен за предполагаем наследник на Ху Дзинтао като върховен лидер. За тази цел Си е назначен за вицепрезидент на КНР и вицепрезидент на Централната военна комисия.
Лидер
Си е първият генерален секретар на ККП, роден след създаването на КНР. Откакто пое властта, Си въведе широкообхватни мерки за налагане на партийна дисциплина и вътрешно единство. Неговата антикорупционна кампания доведе до падането на видни действащи и пенсионирани служители на ККП, включително Джоу Йонгканг, бивш член на Политбюро. Си започва и насърчава по-агресивна външна политика, особено в отношенията на Китай със САЩ, линията с девет тирета в Южнокитайско море, китайско-индийския граничен спор и политическия статут на Тайван. Той се стреми да разшири влиянието на Китай в Африка и Евразия чрез инициативата „Един пояс, един път“. Си разширява подкрепата за държавните предприятия, създава целеви програми за облекчаване на бедността и се опитва да реформира сектора на имотите.
Той също така насърчи „общ просперитет“, поредица от политики, разработени с обявена цел за увеличаване на равенството, и използва термина, за да оправдае широка репресия и голям набор от регулации срещу секторите на технологиите и обучението през 2021 г.
Си се срещна с тайванския президент Ма Инджоу през 2015 г. в първата въобще лидерска среща между двете държави. Отношенията обаче се влошиха, след като Цай Инг-вен от Демократичната прогресивна партия (DPP) спечели президентските избори в Тайван през 2016 г. Той подхвана и политиката за „Нулев COVID“ до декември 2022 г.
Политика
Често описван като авторитарен лидер от политически и академични наблюдатели, управлението на Си включва увеличаване на цензурата и масовото наблюдение, влошаване на човешките права, включително интернирането на един милион уйгури в Синцзян (което някои наблюдатели описват като част от геноцид), култ към личността, развиващ се около Си, и премахването на ограниченията за президентския мандат през 2018 г. Политическите идеи и принципи на Си, известни като „Доктрината Си Дзинпин“, са включени в партийната и националната конституция и той подчерта важността на националната сигурност и необходимостта от лидерство на ККП в страната. Като централна фигура от петото поколение ръководство на КНР Си централизира институционалната власт, като поема множество позиции, включително председател на Комисията по национална сигурност, и нови ръководни комитети за икономически и социални реформи, военно преструктуриране и модернизация и интернет.
Наред с концентрацията на властта Си Дзинпин усилено популяризира концепцията за "Китайската мечта" и иска да наложи своята идеология като водещ принцип на партията. Тази доктрина включва укрепването на властта на три нива: на национално ниво, в партията и в ръцете на самия Си, коментира действията му Дойче веле.
Други експерти изтъкват, че Си е използвал последното десетилетие, за да превърне колективното ръководство на Китайската комунистическа партия в еднолично. Решението на китайския Национален конгрес да отмени всички мандатни ограничения бетонира властта на Си. На 20-ия партиен конгрес Си Дзинпин си спечели рекордния трети мандат и се обгради с още повече верни съмишленици.
Във външнополитически аспект нещата не стоят по-различно. Въпреки широко прокламираната неутрална позиция на Китай в много международни спорове и политически сблъсъци Пекин очевидно влиза във все по-конфронтационна политика с другата суперсила САЩ. Конфронтацията е и на икономическо, и на политическо ниво. Агресивният дипломатически стил на Пекин е породил загриженост в САЩ. Китайската агресия в Източнокитайско море, в Южнокитайско море и в Тайванския пролив разтревожи САЩ и други съседни държави.
Именно Си въпреки безпрецедентната си среща с тайвански лидер през 2015 г. е автор и на новата политика по отношение на Тайпе. една от най-големите промени, ръководени от Си, е премахването на неяснотата по отношение на позицията на Пекин за Тайван. В реч, която произнесе на 2 януари 2019 г., Си ясно заявява, че предварителното условие за постигане на консенсус между Китай и Тайван е те да се споразумеят за обединение, което е китайското разбиране за анексия.
През последните години тази амбиция се проявява като все по-агресивно поведение на китайските военни в Южнокитайско море и демонстрация на сила.
Това създава притеснения не само във Вашингтон и Тайпе, но и в Токио, Лондон и Канбера, а военният съюз между Великобритания, САЩ и Австралия е вече факт, както и намерението на последните да купят британски и американски ядрени подводници.
Ориентация
Черешката на външнополитическата игра на Си обаче е посещението му през седмицата в Москва. Срещата му с руския президент Владимир Путин минава в бляскава тридневна атмосфера и с много близък и приятелски дух.
Това е и първата му визита в чужбина, откакто беше преизбран на поста си за трети път. Да се върнем на прокламираната от Пекин неутралност, дори във войната на Русия в Украйна. Според анализаторите независимо от това, посещението говори само по себе си.
Все пак той избира да отиде в Москва, не в Киев, коментират от Би Би Си. Украинската столица по същото време бе предпочетена от японския премиер Кашида. Това донякъде позиционира Си на политическата карата.
Но зад това се крият и други интереси. В момента Русия разполага с огромни количества непродаваем газ, към който Китай има апетит. Така ще се формира нова ос с надеждата да се превърне в геополитически полюс, в който Китай ще бъде центърът, може би това са амбициите на Пекин.
И всъщност Китай ще остане под управлението на Си поне още пет години и президентът надали ще разхлаби контрола си над обществото. "Си ще отхвърли категорично всяка възможност и всяко предложение за завой на Китай по пътя към конституционна демокрация", казва политологът Хсин-Хсиен Уанг.
Същевременно лидерът на Китай е изправен пред дилемата да постигне баланс между икономическата и политическата стабилност. Но ако се стигне до какъвто и да е избор, Си ще избере стабилност на режима на всяка цена. Защото, както отбелязва Би Би Си, Китай има само един съюзник и той се нарича Китай. Във външната политика на Пекин няма и капка алтруизъм. Само интереси.
Преподавателят Димитър Владиков: Си не е обикновен китаец, когото можеш да срещнеш на улицата
Димитър Владиков е българин, преподавател във Финансовия колеж в Хуанжоу, Китай
Си Дзинпин не е обикновеният китаец, който можеш да срещнеш по улиците на Пекин
или Шанхай. С ръст над 1,80 м, той обикновено не остава незабелязан, когато се появи на събитие. Както присъствието му, така и поведението му излъчват лидерство. Той не повишава тон, когато изнася речи, но всички в залата слушат внимателно.
Политическата кариера на Си започва от провинция Хъбей, за да премине във Фуджиен, Дзъджиян, най-богатата провинция в Китай. Тази година бе преизбран за трети мандат, което го прави един от най-дълго управляващите лидери в световен план.
Хенри Кисинджър казва за него, че е „по-уверен и по-спокоен от Ху Джинтао“. А през 2002 г., когато репортер го пита дали се вижда като световен лидер след десетилетие, Си отговаря: „Опитвате се да ме уплашите ли?“. Днес, две
десетилетия след тази случка, Си Дзинпин продължава да доказва, че е способен да ръководи Поднебесната империя.
