0

Н а 25 ноември 1982 г. в центъра на италианската столица Рим е арестуван служителят на българското посолство Сергей Антонов. Заповедта за ареста е издадена от италианския съдия следовател Иларио Мартела, назначен да разследва атентата срещу папа Йоан Павел  II, извършен на 13 май 1981 г.

Простреляният Карол Войтила в папамобила

 Простреляният Карол Войтила в папамобила
Архив

Тогава на площада „Св. Петър“ във Ватикана по време на традиционната обиколка с папомобила за среща с миряните, папата поляк е прострелян от мъж, смесил се в тълпата. Скоро след това извършителят е задържан. Това е турският гражданин Мехмед Али Агджа, който след ареста пред италианското следствие изобщо не мисли да крие и да отрича участието си в атентата.

Той си признава, че е стрелял срещу папата, като твърди, че организатори на атентата са служители на българското посолство в Рим. На базата на неговите показания е издадена заповед за арест на трима българи от посолството: Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Първият е ръководител на Бюрото на БГА „Балкан“ в Рим, а останалите двама служители на българското посолство. За разлика от Василев и Айвазов, Антонов не се ползва с дипломатически имунитет и това оказва пагубно въздействие върху съдбата му по-късно.

Нападателят и жертвата в дружески разговор

 Нападателят и жертвата в дружески разговор
Архив

Версии

След издаването на заповедта за ареста се оказва, че Василев и Айвазов не могат да бъдат арестувани тъй като по това време вече не са в Италия. Единственият, който е арестуван от тримата, е Сергей Антонов. Любопитното в случая е, че терористът Агджа се насочва към българската връзка доста след задържането си, след като преди това развива какви ли не фантасмагорични твърдения и версии.

По време на разпитите си той твърди, че мозъкът и организаторът на атентата е бил Сергей Антонов, като двамата са се срещали няколко пъти в квартирата на българина. Оказва се обаче, че турчинът не познава разположението на помещениятав жилището и че всичко за срещите между двамата е кьор фишек. Според Агджа българската връзка води към съветските служби КГБ и в полза на това е фактът, че участник в организацията на атентата е и българският военнослужещ Желю Василев.

Сергей Антонов в клетката в съдебната зала

 Сергей Антонов в клетката в съдебната зала
Архив

Оказва се обаче, че и тук версията на Агджа удря на камък, тъй като нищо от онова, което той разказва не може да бъде потвърдено с конкретни доказателства. Що се отнася до ръководната роля на Сергей Антонов в атентта, според неговите познати това е повече от смешно, тъй като Сергей не притежавал никакви качества, за да е подобен лидер. Неговият италиански бил доста лош, а освен него той не знаел други чужди езици. Освен това бил убеден пацифист и никога не би приел да участва в терористични акции.

Консоло

Пред съда адвокатът на българина Джузепе Консоло изнася множество доказателства, които убедително доказват неговата невинност. От друга страна „сензационните“  на пръв погред показания на Агджа страдат от много недостатъци. Но въпреки това в онова време те са били приети за истина. Една от причините за това е принадлежността на българина към вражеската световна политическа система –социалистическата.

Адвокатът на Сергей Антонов Джузепе Консоло, човекът, който стори всичко, за да го измъкне от затвора.

 Адвокатът на Сергей Антонов Джузепе Консоло, човекът, който стори всичко, за да го измъкне от затвора.
Архив

Наред с това според някои изследователи, целта на цялата история около атентата и всичко свърдано с него, се корени в престъпната деност в самата папска курия и обвързаността и с организирани световни финансови престъпни групировки. Папа Карол Войтила решава да хвърли камък в блатото и да извади на повърхността огромните финансови престъпления, обвързани с най-висши ръководни кръгове на Ватикана и затова е бил „поръчан“ от онези, за които поради осветляване би причинило сериозни неприятности.

Каквато и да е истината Сергей Антонов е човекът, който опира пешкира и му се налага да отговаря за неща, от които си няма никаква представа.
Следствието, към което е привлечен като обвиняем Сергей Антонов, продължава 2 години и половина. Самият съдебен процес започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 г.

През цялото време българинът отрича да е познавал атентатора и да се е срещал някога с него. Пред съда Агджа продължава да поддържа версията си, че се е познавал с Антонов и че той е бил неговият  шеф по отношение на организирането и извършването на атентата. Италианските адвокати на българина обаче разбиват всичките лъжи и клевети на турчина, който се оказва, че е активен член на турската терористична организация „Сивите вълци“.

Развалина

През пролетта на 1986 г. Сергей Антонов е освободен от римския затвор „Ребибия“ поради липса на доказателства за доказване на повдигатото обвинение, а не поради оневиняване. На 1 април 1986 г. той се връща в България но не като човек, а като психическа развалина.

Сергей Антонов след освобождаването му от затвора Ребибия. Скоро след това той бе напълно забравен от българската държава

 Сергей Антонов след освобождаването му от затвора Ребибия. Скоро след това той бе напълно забравен от българската държава
Архив

Според мнение на българските лекари, по време на престоя си в италианския затвор, срещу Антонов са използвани психотропни вещества, които са съсипали психиката му. Българската държава не предприема нищо, с което да помогне на човека, който е бил несправедливо арестуван и обвинен в името на държавата България. Да, Сергей Антонов е оставен на работа в БГА „Балкан“, но това е по-скоро проформа.

След завръщането си в България Сергей Антонов проължава известно време да работи към „Балкан“, но като обикновен нископлатен куриер. След което е пенсиониран. През 2002 г. му е отпусната пенсия за особени заслуги в размер на 160 лв., което е повече от гавра с човека, преминал през ада на италианските следствия и затвори.

Съдия следователят Иларио Мартела не обявява Сергей Антонов за невинен, а го освобождава поради липсата на доказателства за участието му в атентата

 Съдия следователят Иларио Мартела не обявява Сергей Антонов за невинен, а го освобождава поради липсата на доказателства за участието му в атентата
Архив

На 1 август 2007 г. Сергей Антонов е намерен мъртъв в дома си на ул. „Сердика“ в София.

Според лекарите по тялото му няма следи от насилие, а самата смърт е настъпила няколко дни по-рано. Така тъжно напуска този свят човекът, който може да бъде обявен за един от най0новите български мъченици.

Въпроси

Историята на атентата срещу папата и „българската следа“ в него и днес поражда редица въпроси, отговор на които обаче едва ли някога ще бъде даден.  И един от тези въпроси е именно за участието на българските и съветските спецслужби в този регион. Напълно е възможно акцията срещу папата да е дело на нечии тайни служби.

Дали обаче то е дело на КГБ, МИ 6, ЦРУ или МОСАД, не може да се отговори. с нестандартното си поведение и с опитите си да сближи двата враждуващи световни лагера папата поляк със сигурност си е спечелил врагове както от Изток, така и от Запад. И всяка една от Великите сили би желала смъртта му. Така, че участието на българските тайни служби в подготовката и прякото извършване на атентата не може да бъде изключено. Със сигурност обаче ако е имало план, в който са участвали българи, то Сергей Антонов не е фигурирал никъде в този план.

Той просто се оказва идеалната изкупителна жертва, озовала се не на място и в неподходящата ситуация. Това, което буди най-силно негодувание обаче е отношението на българската държава в лицето на нейните управляващи. Вместо да бъде посрещнат като национален герой и да му бъде отпусната почетна пенсия и други блага, след връщането си в родината Антонов е забравен и оставен дори без компетентна психологична помощ.

И едва ли признанието на папа Карол Войтила при визитата му в България през 2002 г., че никога не е вярвал в „българската следа“, е донесло някакво, дори и минимално, душевно облекчение и успокоение на преминалия през деветте кръга на ада невинен българин.