Р азвинтено въображение или история? Не бързайте да си правите прибързани изводи. Професорът по история Дейвид Рут разглежда историческите събития от реалния живот, вдъхновили „Домът на дракона”.
„За три десетилетия преподаване на средновековна европейска история установих, че моите ученици са особено заинтересовани да научат за пресечната точка между историите, разказвани в клас, и изображенията на Средновековието, които виждат във филмите и телевизията. Съдейки по историческата точност, кинематографичните изображения са смесица от спекулации и факти. Въпреки това популярната фантазия, необременена от конкуриращи се приоритети на „правилността“, може да отразява широко ценностите на средновековното общество, което я вдъхновява”, коментира проф. Рут, като посочва, че „Домът на дракона” е точно такъв сериал.
Кралят, който няма мъжки наследник на трона, издига дъщеря си тийнейджърка за наследник и започва сложна династична драма.
Тази сюжетна линия отразява препятствията от реалния живот, пред които са изправени жените, търсещи кралска власт в средновековното общество.
Джордж Р. Р. Мартин, чиито романи формират основата на сериала на HBO „Игра на тронове”, не крие факта, че „Домът на дракона” е вдъхновена от Анархията, период от две десетилетия от 1135 до 1154 г., когато мъж и жена се състезават един срещу друг за английския трон. Самият Джордж Р. Р. Мартин признава, че заимства моменти от историята, но обича да ги „разбърква”.
Вдъхновението на писателя, за да създаде образа на Визерис, е крал Хенри I. Роден е около 1068 г., той е най-малкият син на Уилям I Завоевателя и Матилда Фландърска. Брат му Робер пък стои зад образа на Демън, който иска да си върне короната, която му се полага по старшинство.
Бащинство
Хенри I става баща на две дузини или повече извънбрачни деца (спряга се, че е имал между 20 и 25 копелета). Законната му съпруга е Едит, дъщеря на Малкълм III Шотландски и племенница на Едгар Етелинг, потомка на старата англосаксонска династия Уесекс. Тя му ражда две деца – Аделаида-Матилда (Мод) и Уилям. За разлика от сериала Хенри I пленява брат си в битката при Теншбре в Нормандия на 28 септември 1106 г., след което го хвърля в тъмницата на замъка Кардиф, където Робер остава до смъртта си през февруари 1134 г.
Аделаида Лувенска - втората съпруга на Хенри I.
Съпругата му Едит умира през 1118 г. Две години по-късно, на 25 ноември 1120 г., единственият им син Уилям загива при корабокрушението на „Белия кораб“ до бреговете на Нормандия. Твърди се, че при това той е бил доста пиян и корабът се е ударил в скала. На 29 януари 1121 г. Хенри сключва брак с 15-годишната по това време Аделаида Лувенска, дъщеря на Готфрид VI Брадати (граф на Льовен, херцог на Долна Лотарингия). Той се жени за нея, за да получи мъжки наследник, но не им се получава. Така Хенри е изправен пред проблем – единствената му наследница е Аделаида-Матилда (Мод). На 1 януари 1127 г. той принуждава бароните си да ѝ се закълнат във вярност. След това на 17 юни 1128 г. урежда и брака ѝ с 16-годишния граф Жофроа д`Анжу Плантагенет, от когото през 1133 г. тя ражда син, бъдещия крал на Англия – Хенри II.
Женомразство
Тази стъпка е безпрецедентна в средновековна Англия. Кралицата може да управлява само във физическото отсъствие на съпруга си или след смъртта на краля, докато синът им е непълнолетен. Освен това ролята й на близък довереник и съветник може да бъде от голямо значение. Но от кралицата не се очакваше да размахва меч, да води войски в битка и да изисква лична лоялност, на която се основава кралската власт, да не говорим за мизогинията (женомразство – б.а.), присъща на средновековното английско общество. Кралицата е каналът, по който властта се предава чрез брака и раждането на деца, а не нейният изключителен притежател. Визерис и Хенри I са в същото положение.
Ренис Таргариен от Домът на дракона
Подобен сценарий е в основата на сюжета на „Домът на дракона”. Абсолютното предпочитание, дадено на мъж владетел в измисленото кралство Вестерос, е изразено в началната сцена на сериала.
Старият крал, надживял синовете си, упълномощава съвет от благородници да избере наследник между внучката му Ренис и внука му Визерис. Ренис е по-възрастната от двамата, но изборът пада върху Визерис, а Ренис признава, че „такъв е редът на нещата”.
Визерис повтаря съдбата на крал Хенри I.
Ема, кралицата на Визерис, ражда пет деца за 10 години. Тя страда от мъртвородени и спонтанни аборти и ражда само дъщеря, Ренира. Избледняващата надежда за син е попарена, когато спонтанен аборт и брутално цезарово сечение, предназначени да спасят бебето, водят до смъртта на Ема. Момчето – отчаяно желаният наследник Белон, не живее и ден.
Лишен от сина си, наследникът на Визерис става неговият по-малък брат, поквареният и зловещ Демън. Когато поведението на Демън става непоносимо, Визерис го лишава от наследство и го прогонва. Останал с малката си дъщеря Ренира, той решава да я направи управляваща кралица и момичето с радост приема тази роля, опитвайки се да промени „реда на нещата“.
Задачата на средновековния крал, независимо дали Хенри I или измисленият Визерис, е била да убеди благородниците да преодолеят предразсъдъците си и не просто да приемат, но активно да подкрепят издигането на жена на власт.
Хенри I, както вече стана дума, предприема стъпки, за да направи дъщеря си приемлива за тях.
Хенри I е роден около 1608 г., почива на 1 декември 1135 г. (67 г.)
След брака на Аделаида-Матилда с Жофроа д`Анжу Плантагенет през 1131 г. бароните са призовани да й се обрекат отново. Две години по-късно тя ражда Хенри II. Баща й Хенри I умира две години по-късно от хранително отравяне след ядене на змиорка, любимото му ястие.
Силата на неговите уговорки за възхода на Мод на власт е незабавно подложена на изпитание.
Визерис в „Домът на дракона” следва подобен модел. Достойните хора на Вестерос се кълнат във вярност на Ренира като кралски наследник. След като Ренира успява да се омъжи, Визерис събира много ухажори за нейната ръка. Ренира първоначално се дърпа, но в крайна сметка се съгласява на съюз, в който тя "покорно" ще произведе мъжки наследник, но след това ще позволи на сърцето си да има това, което иска.
Алисент от Домът на дракона е прототип на Аделаида Лувенска - втората съпруга на Хенри I, но за разлика от историята в сериала този брак е бездетен.,
За съжаление в резултат на това тя не може да зачене дете от съпруга си, въпреки че има трима синове от любовника си. Нейното положение се усложнява допълнително от повторния брак на Визерис с лейди Алисент, която му ражда синове.
Стандарти
Опасности преследват Ренира по пътя й към властта. Във Вестерос, както и в Англия от принцесата се очаква да спазва стриктно безбрачие преди брака, а след брака да бъде моногамна и да не се „оклеветява“, за да гарантира легитимността на децата си – крещящ двоен стандарт по това време.
Дори слуховете за женска изневяра могат да застрашат наследяването на трона. Родословието има значение. Кръвта се свързва, както се вижда от потоците кръв, течащи от семеен герб до семеен герб в началните надписи на сериала.
Работили ли са наистина тези принципи?
Не и за Аделаида-Матилда. Етиен дьо Блоа (Стивън), син от брака на сестрата на Хенри I Адела с френски граф, агресивно отстоява претенциите си за короната след смъртта на Хенри I. Много английски магнати удобно забравят обетите си към Матилда и Етиен става крал.
Мод няма много поддръжници - нейният полубрат Робърт, граф Глостър, съпругът й, граф Анжу, благородници, недоволни от управлението на Стивън, и опортюнисти, които търсят лична изгода от конфликта. Матилда се съпротивлява и настъпва анархия.
Изображение в История на Англия от 15 век на Аделаида-Матилда, родена около 7 февруари 1102 г., починала на 10 септември 1167 г. (65 г.)
Силите, подкрепящи Аделаида-Матилда, нахлуват в Англия през 1139 г., но с изключение на момент през 1141 г. тя никога не управлява. Вместо това тя се фокусира върху поставянето на сина си на трона.
Воденето на войната в крайна сметка се пада на младия Хенри. Неговите нарастващи военни успехи принуждават бароните да си спомнят миналите си задължения и воюващите страни постигат споразумение. Хенри става наследник на Стивън. След смъртта на Стефан Хенри става Хенри II. Англия не е имала друга управляваща кралица до възкачването на кралица Мария I на трона през 1553 г., почти четири века по-късно.
Ами Ренира?
Вестерос не е Англия от 12 век. За Джордж Р. Р. Мартин анархията не служи за установяване на исторически факти, а е източникът на неговата творческа визия. Огнедишащият дракон, този обитател на средновековното въображение, съществува във Вестерос. Стремежът на Ренира към трона може да е изпълнен с трудности, но тя е ездач на дракони, а драконите са най-страховитият военен актив в кралството. Това я прави толкова опасна за враговете й, че Матилда от Англия едва ли би могла да си представи.
Ренира е Аделаида-Матилда (Мод)
Въпреки това „Домът на дракона” отразява част от английския средновековен живот през призмата на фантазията.
Червената сватба е като клането в Гленко
Микс от две исторически събития е Червената сватба в „Игра на тронове”. При клането в Гленко от 1692 г. членове на клана Макдоналд избиват гостите си Кембъл. Заимствани обаче са и елементи от Черната вечеря от 1440 г., при която граф Дъглас и неговият брат са поканени на вечеря в Единбургския замък, където са убити по заповед на крал Джеймс II.
Още съвпадения
* Валът, който защищава Вестерос от диваците, наподобява Адриановия вал, изграден по време на римския император Адриан на остров Великобритания, за да пази от нападенията на пиктите от север.
* Егон Завоевателя обединява седемте кралства на Вестерос. Същото прави Уилям Завоевателя със седемте англосаксонски кралства през 1066 г.
Кристи Петрова
