В своята над 1300-годишна история българската държава е съществувала като самостоятелна в продължение на шест века и половина. През тях на българския престол са се сменили над 60 владетели. За съжаление обаче едва за трима или четирима знаем със сигурност къде са гробовете и къде почиват тленните останки.
Кубрат
На 29 май 1912 г. в покрайнините на украинското село Малая Перешчепина 10-годишното овчарче Фьодор Деркач и негови приятели откриват в степта истинско златно съкровище. Според археолози това е гробът на българския кан Кубрат. Като доказателство те сочат пръстен с монограм, на който е изписано името на владетеля и титлата „патриций“.
Част от съкровището на кан Кубрат, открито в Малая Перешчепина
Канът прекарва част от живота си в Константинопол и там получава от император Ираклий този пръстен и титлата. Второ доказателство е още един пръстен с надпис „бат Органа“. Така се е казвал вуйчото на кан Кубрат. Пръв, който през 1982 г. изказва твърдение, че това е гробът на българския владетел, е немският учен Йохан Вернер.
ПРЕДИ 99 ГОДИНИ: Терористи потопяват в кръв „Св. Неделя“ (СНИМКИ)
Днес на мястото, където е открит гробът, има поставен паметник от черен гранит с надпис „Съединението прави силата. Великий Кубрат. VI-VII в. от н.е. От Бога поставен владетел на Стара Велика България. От българи и украинци, 18.07.2001 г.“
Само 18 години след откриването на гроба на кан Кубрат е открит и този на сина му кан Аспарух.
Паметната плоча на мястото, където е открит гробът на кан Аспарух
Това се случва през 1930 г. отново на територията на бившия Съветски съюз. Неговият откривател е украинският археолог Владимир Гринченко. Гробът се намирал в района на тогавашното село Запорожие. Това твърдение обаче не се харесва на Сталин, който хвърля археолога в затвора.
Владетели
След Аспарух гробовете на владетелите, управлявали в следващите 300 години до края на Първото българско царство, остават в неизвестност. За кан Крум се предполага, че е бил погребан край Мадарския конник. А за могилата на неговия син Омуртаг сред историците се води истинска научна война.
Търновският надпис на кан Омуртаг, указващ мястото на неговия гроб
Всички използват като основа твърденията от надписа от каменната колона от църквата „Св. 40 мчци“ в Търново.
В него се посочва, че гробът му е в средата между двата дома на владетеля – стария и новия. За едни учени това е в Източна България край село Свещари. Според други край Демир баба теке, а според трети канът е погребан в столицата си Плиска.
Дракула говорел чист български език, според наш археолог
Следващият владетел, на когото ще се спрем, е княз Борис I. В началото на ХХ век чешкият археолог Карел Шкорпил изказва предположението, че гробът на Борис е в манастирския комплекс в местността Караагач тепе край Варна. Там е открит пръстен с името на княза. През 2010 г. внучката на Шкорпил Мария Хермова предизвиква истинска сензация, като обявява, че пази в дома си черепа на княз Борис I. Черепът бил открит през 1943 г. при разкопки на дядо й.
Самуил
Един от владетелите, за които е почти сигурно, че гробът му е открит, е цар Самуил.
Гробът на цар Самуил
През 1969 г. гръцкият учен проф. Николаос Музопулос открива гроб в базиликата на остров Св. Ахил в района на Малкото Преспанско езеро и обявява, че това е гробът на Самуил. Царят е погребан в саркофаг вдясно от олтара. Ученият разказва, че откриването става напълно случайно.
„При огледа случайно забелязах, че върху костта на лявата ръка има белег от голяма фрактура. Спомних си за раната на Самуил в лявата ръка, нанесена му в битката при река Сперхей. Освен това черепът беше с голямо чело и прегърбен нос. Което можеше да се обясни с полуарменския му произход. Освен това гробът е в централната част на базиликата, а там се погребват само важни личности”, убеден е Музопулос.
От откриването на гроба до днес българската държава напразно се опитва да убеди гръцките управляващи да дадат костите на цар Самуил.
Мистерии
Мистериозна е съдбата и на почти всички от владетелите на Второто българско царство. За Асен и Петър се предполага, че са погребани във фамилната им църква „Св. Димитър“ под Царевец.
През 1906 г. секретарят на Търновското археологическо дружество Моско Москов прави проучване на храма. В притвора и наоса на църквата той открива 4 гроба. В 2 от тях, в северната и южната част на притвора, са погребани два мъжки скелета гиганти с височина над 1,90 м. А както е известно, братята Асеневци се славят с исполински ръст. След земетресението от 1913 г. обаче скелетите изчезват.
Калоян
През октомври 1972 г. при разкопки в двора на църквата „Св. 40 мчци“ в подножието на крепостта Царевец археологът Въло Вълов проучва некропол. В един от гробовете му е открит скелетът на мъж, висок над 1,90 м, облечен в златотъкани и копринени дрехи.
На дясната ръка на скелета има златен пръстен с печат с тегло 61 г. На пръстена е изобразено животно с тяло на пантера и глава на дракон. Около него е изписано „Калоянов пръстен“.
Археологът е категоричен, че намереният скелет е на цар Калоян.
Гробът на цар Калоян в църквата Св. 40 мъченици
Управляващите по това време комунисти организират кръстоносен поход срещу това твърдение. Основният им аргумент е, че на пръстена не е изписана титлата „цар“. Натискът над откривателя сигурно е бил огромен, след като накрая Вълов се отказва от твърдението си, че скелетът е царски.
Пръстенът е отнесен в Националния исторически музей, а черепът е даден за изследване.
35 години по-късно, на 19 април 2007 г., с държавна церемония костите на един от най-великите български владетели са препогребани вляво от входа на „Св. 40 мчци“.
Отново в „Св. 40 мчци“ археологът Моско Москов открива още три гроба със скелети, за които предполага, че са Иван Асен II и съпругите му, унгарката Ана Неда и епирката Ирина Комнина. Археологът оставя костите на съхранение в сградата на днешната Първа гимназия.
През Междусъюзническата война в сградата са настанени пленени сенегалски войници, които разпиляват и изгарят костите.
Шишмановци
Не е известна съдбата на тленните останки и на последните български владетели от рода Шишмановци. През 70-те години при разкопки на Царевец са открити кости, за които се предполага, че са на цар Иван Александър. За находката веднага е докладвано на Пенчо Кубадински, който отсича: „Ние сме против царете. Кокалите да се изхвърлят в реката.“
СИМВОЛИ: Търновската конституция обявена с турски звънец
Което се е и случило най-вероятно. За цар Иван Шишман има спор дали е бил убит при Никопол или в Софийското поле. Според един от слуховете през соца при строежа на радиозавод край Самоков били открити няколко скелета, един от които бил на царя. Държавна сигурност обаче предупредила строго строителите да забравят за находката. А скелетите изчезнали.
Кобурги
В новата българска история тленните останки на княз Александър Батенберг се намират в неговата гробница мавзолей в центъра на София.
Мавзолеят и саркофагът на княз Александър Батенберг
Цар Фердинанд умира извън България и 76 години по-късно тленните му останки бяха пренесени и препогребани в двореца „Врана“. Синът му цар Борис III по негова воля е погребан в Рилската обител.
Гробът на цар Борис III в Рилския манастир
Две години след комунистическия преврат, през 1946 г., в навечерието на Великден по нареждане на Георги Димитров ковчегът на царя е изваден и върнат в София, където е препогребан в парка на двореца.
След смъртта на Димитров новият комунистически лидер Вълко Червенков нарежда гробът на Борис III да бъде взривен и заличен. Половин век по-късно, след падането на комунизма, е открита стъкленицата със сърцето на царя, както и надгробната плоча от манастирския гроб. Сърцето е погребано отново в Рилската обител, а плочата се намира в двореца „Врана“.
Иван Георгиев
