Т очно преди 144 години се е родил един от най-гениалните учени в човешката история – Алберт Айнщайн. Донякъде е жалко, че името му се помни най-вече от по-възрастните, които го свързват главно с едно от откритията му, с което той никога не се е гордял, а именно атомната бомба. Ако споменете името му на някой младеж, вероятно ще получите реакция от скептично повдигнати вежди.
Откритията
По един или друг начин Айнщайн присъства в ежедневния живот на всеки, независимо дали го осъзнаваме или не. Помислете - дори да не сте чували за Айнщайн, малко вероятно е да не знаете за неща като GPS и Google maps. И двете нямаше да бъдат възможни без теорията на относителността на Айнщайн, тъй като без нея нямаше как орбитите на сателитите да бъдат синхронизирани с въртенето на Земята.
Е, ако това звучи сложно, помислете за гениалния физик следващия път, когато тръгнете да влизате в супермаркета и вратите автоматично се отворят. Всъщност те се отварят в резултат на лазерните сензори, а сензорите са създадени на базата на теорията на Айнщайн за светлината.
Ето и трети пример – със сигурност имате часовник на телефона си, който е много точен и се сверява автоматично. Именно автоматичното сверяване идва от спътникова връзка, а часовниците в спътниците са атомни и работят на принципа на брауновото движение на атомите – друга теория на Айнщайн. Малко известен е фактът, че по-голямата част от откритията си той прави до 26-ата си годишнина.
Началото
Алберт е роден на 14 март 1879 г. в Улм, Германия, в еврейско семейство. Баща му бил търговец и самоук инженер, а майка му била домакиня. Алберт имал и сестра, с две години по-малка от него.
Айнщайн заеквал като малък и това му създавало огромни трудности в общуването. Хлапето предпочитало да мълчи пред това да получава подигравки за недъга си. Още в ранна възраст той открил музиката. Нищо не го успокоявало така, както любимата му цигулка. Той оставал самичък с часове и свирел.
Първият човек, който забелязва интелекта на детето, е Макс Талмуд. Той бил семеен приятел и преподавал на Алберт по естествени науки. Оттук идва голямата му страст към светлината и нейната природа. Още в тийнейджърските си години той написва студията „Изследването на състоянието на етера в магнитните полета“.
Но научната му страст скоро била пречупена. Баща му Херман останал без работа и решил да премести семейството си в Италия. Всички без Алберт, който останал в Германия и бил пратен да живее в пансион, докато завърши училище. Когато пораснал и вече можело да го вземат в казармата, Айнщайн избягал от училище. Успял да си уреди фалшив медицински протокол, според който страдал от „нервно изтощение”. Документът свършил работа и Алберт се изплъзнал от наборната полиция. Успял да избяга в Италия, където се присъединил към семейството си.
Възход
Но в Италия той не бил посрещнат радушно. Майка му и баща му го обвинявали за бягството от училището. Тогава Алберт решил да се пробва да кандидатства в технологичния институт в Цюрих. Изпитната комисия била сащисана от познанията по математика и физика, които младежът демонстрирал. Приемат го, но с условие да вземе приравнителни изпити и така да получи и диплома за средно образование. И да компенсира прекъснатото обучение в Германия.
Алберт се справил с лекота и завършил средно училище в Аарау, Швейцария. В университета влязъл с огромно желание, което скоро е попарено. На никого не му пукала за теориите му. Професорите се страхували от него и неговата гениалност. Те започнали системно да го тормозят. Алберт пък спрял да ходи на лекции. Въпреки това той с лекота се дипломирал с отличие. Надявал се да го назначат за асистент, но това не се случва. Мотивите били абсурдни – прекалено много бил отсъствал по време на обучението си.
Така или иначе той успял да си намери работа в швейцарското патентно ведомство. Там му оставало много свободно време и през 1905 г. талантът му буквално експлодирал. Той публикувал четири ключови теории – две са фокусирани върху фотоелектричните ефекти и Брауновото движение на атомите и дават начало на теорията за светлината. Третата разработка е прочутото уравнение, че енергията е равна на масата на определено тяло по скоростта на светлината на квадрат. Теорията на относителността е четвъртата и може би най-известната.
Семейство
През 1903 г. Айнщайн срещнал сръбската студентка Милева Марич и се влюбил в нея от пръв поглед. Имало обаче един голям проблем – семейството на Алберт отказало да приеме жена, която не била еврейка. Алберт пък отказал да се вижда с каквато и да било друга жена. Той настоявал за сръбската си любов. Двамата си разменяли любовни писма години наред.
Алберт успял да се ожени за Милева едва след като баща му починал. Родила се дъщеря им Лизел. Съдбата на детето е обвита в мистерия. Според едни източници тя е дадена за отглеждане в семейство Марич при родителите на Милева. Според други детето е пратено в сиропиталище. Двойката има и двама синове – големият Ханс тръгва по стъпките на баща си и става инженер. По-малкият Едуард е диагностициран с шизофрения още в много ранна възраст.
Бракът на Милева и Алберт се разпаднал през 1919 г.
В споразумението за развод има интересна точка – Алберт се задължава да даде на Милева всички пари от премията, ако някога спечели Нобелова награда. По онова време Милева била тази, която най-много вярва в способностите на Алберт. Той печели Нобеловата награда през 1921 г.
През 1933 г. Алберт бил принуден да бяга от Европа. По петите му били агентите на нацистка Германия. Той се установил в САЩ и получил американско гражданство. Никога не се върнал в родината си. Преподавал физика до края на живота си в Университета на Принстън.
През 1939 г. Айнщайн и Лео Силард пишат до президента Франклин Рузвелт. Двамата предупреждават за опасността нацистите да направят атомна бомба и призовават САЩ да ги изпреварят. Така, на базата на проучванията на Алберт, е създадена атомната бомба. След катастрофата в Хирошима той е съсипан. Отдава остатъка от живота си да ограничи използването на атомното оръжие. Умира на 18 април 1955 г. Причина за смъртта му става аневризъм, който получава, докато подготвя поредната си лекция.
