С таване в 6,10 часа, за да стигнеш в 7,30 за първа смяна в училище. Минимум 6 учебни часа, домашна работа по поне три предмета. Частни уроци по български език и математика минимум веднъж седмично или посещаване на школа в неделя сутрин до обяд. Извънкласни занимания по английски или друг чужд език, спорт, рисуване...
Никак не е лесно да се подреди ежедневието на един съвременен седмокласник. Много работещи хора, особено в държавната администрация, имат в пъти по-лек график. А към него трябва да прибавим и стреса покрай избора на гимназия, в която момчетата и момичетата да продължат образованието си след ключовото в нашата система Национално външно оценяване (НВО). Има случаи и на по-надарени деца, които съчетават цялата тази натоварена програма с още допълнителни уроци по физика и дори по китайски. Освен това налице са и семейни пътувания до баби и дядовци през уикендите, които също са причина за ранно ставане и допълнително натоварване в определени случаи.
„А на фона на това всички трябваме да отчитаме и чисто физиологичните и психично-емоционалните промени, които настъпват в организма в тази възраст, която съпътства началото на пубертета. Действително всички трябва да сме особено внимателни и да подкрепяме децата в този ключов и изключително труден за тях житейски период. Реално е да говорим за опасност от психологическо и емоционално прегаряне още към края на първия срок“, коментира пред „Телеграф“ психологът Денница Илиева.
Стремеж
„Стресът и претоварването идва по-рядко от стремежа и амбицията на самото дете, но повече – от родителите, които винаги са основен фактор. Има обаче и една немалка част седмокласници, на които изобщо не им пука. Материалът не бих казала, че е повече или по-труден в сравнение с другите класове, но тук голямото натоварване и стрес идват от желанието да се изкарат максимално високи оценки, защото те са определящия за приема в елитна или не толкова елитна гимназия. Има си някакви предпочитания, има си нагласи, едни са добри в едно, други в друго. И оттам нататък се започва тази борба за онези 20-30 места в еди-коя си паралелка в еди-кое си училище, заради която всъщност е цялото натоварване, защото някой – дали родител, или ученик – много иска да влезе там“, обяснява и Андреана Андреева, която работи като психолог в столично училище и е майка на три деца.
Тази ситуация вече е предположена повече от 10 години в нашата образователна система и едва в последните месеци се вижда стремеж на база на натрупания опит да се постигне реална, необходима и полезна програма това да се спести на децата или поне да се промени до степен, която със сигурност не ги уврежда както психически, така и физически. Вече се коментира и реформа в структурата на образованието, която да върне положението, в което диплома за основно се получаваше след 8-и клас.
Грешка
„Много родители си мислят, че колкото повече натоварим детето и на колкото повече уроци по математика или български го запишем, толкова по-добре. Всъщност изобщо не е така. Количеството невинаги е правопропорционално на постижението и понякога с точно премерени уроци и усилия могат да се постигнат много по-високи резултати, отколкото от прекалено много уроци“, категорична е Андреева.
Ясно е на всички, че стандартно децата учат по 40 минути и имат междучасие с идеята да си починат. Експертите обаче са категорични, че тяхната концентрация в самия час се движи между 15 и 30 минути максимум, като е много важно как учителят успява да привлече вниманието им. С всеки следващ час и напредването на деня умората се увеличава и концентрацията съответно намалява. „Точно затова казахме и че това, че някое дете е записано на много уроци, не значи, че то ще постигне повече, защото преумората и напрежението със сигурност ще му попречат. Всичко това се отразява и даже дава обратния резултат на този, който ни се иска“, добавя още училищният психолог пред „Телеграф“ и признава, че родителите на седмокласници е препоръчително да сведат до минимум семейните пътувания и отсъствията от училище по неуважителни причини.
Сигнали
„Езикът на тялото е нещо, което всеки родител или учител трябва да познава в известна степен. Той ни дава и някои сигнали, които не може да сбъркаме. Не е нужно да са професионалисти в тази област. Кога детето е разконцентрирано, може да се хване по много такива знаци – когато се прозява, когато не може да си задържи вниманието върху нещо... Това означава, че детето е преуморено. И ако това се натрупва с течение на времето, просто трябва да му се облекчи програмата. Иначе резултатът ще е никакъв и дори ще има сериозна вреда. Нещо, което съм забелязала – че много родители пропускат да се погрижат децата да се наспят. А когато едно дете не се е наспало, концентрация няма. Трябва да следят те да си лягат в приличен час в зависимост от това в колко ще стават на другия ден, особено ако не живеят близо до училището. Ясно е, че детето трябва да се е наспало, да е спокойно, да е облечено...“, казва Денница Илиева.
В крайна сметка трябва да се вземат предвид и всички биохимични, а и чисто физиологични процеси в човешкия организъм, които при такъв стрес нанасят сериозни щети не само върху психиката на децата, а и върху цялостното им здраве. Точно за това трябва да се мисли и работи върху коригиране на тази система на кандидатстване и оценяване на база резултатите само от два изпита в конкретен етап от образованието.
Людмил Христов
