17 г. след показната екзекуция на митническата шефка Шинка Манова вече никой не рови в „студеното й досие“.
Убийството потъна в историята на бурния криминален преход в страната и остана в графата „неразкрити“. За разследващите отдавна е ясно, че никоя от 4-те версии за ликвидирането й няма да бъде потвърдена, защото те са най-вероятни, но за никоя от тях не бяха събрани доказателства. Данните и предположенията не бяха потвърдени, макар че за някои от тях имаше оперативна информация.
Смут
Убийството на държавен служител на висок пост като Шинка Манова – третата по ранг в Агенция „Митници“, развълнува властта за кратко, най-вече защото в бележниците й бяха открити телефонните номера на политици и висши полицаи. След екзекуцията депутатите спешно привикаха вътрешния министър Румен Петков, но като всяка буря в чаша вода и тази бързо премина.
Престъплението
В 9 часа на 10 октомври 2005 г. Манова, която е шеф на дирекция „Последващ контрол“ в Агенция „Митници“, излиза от дома си в столичния кв. „Гоце Делчев“ и се качва на луксозен джип „Тойота Лендкруизър“, водещ се на името на дъщеря й. Шофьорът й – 25-годишният Йордан Герговски, на когото плаща сама, потегля по ул. „Деян Белишки“. Около 9,15 ч. той намалява скоростта, за да премине през „легнал полицай“. В този момент до дясната врата на джипа се приближава мъж и открива огън с пистолет. Шинка Манова е улучена с 2 куршума в главата, шофьорът също е ранен. Стрелецът бързо се отдалечава. 45-годишната жена издъхва на място. Шофьорът губи контрол над управлението на джипа, той продължава да се движи няколко метра и се удря в пристройка до близкия блок. Мъжът почива по-късно в болница.
По думите на свидетели веднага след стрелбата между блоковете се измъкнал млад, висок и едър мъж с черни дрехи. Те го описват с черна коса, но разследващите ще установят, че е бил с перука и е носил повече дрехи. Изготвеният фоторобот е на мъж с дълга коса, четвъртито лице с широка долна челюст, голяма черна коса и очила с диоптри. Разпространяването му не помага на разследващите да стигнат до килъра.
При огледа на мястото са открити 3 гилзи. Гледката с окървавената свлечена в джипа жена е толкова стряскаща, че разследващите ограждат мястото на престъплението с найлон. Полицаите тогава обясняват, че това се прави за пръв път, в случая заради минаващите наоколо деца.
Версиите
Разследващите изграждат 4 версии за убийството. Първата е, че то е свързано с бизнеса с лекарства, тъй като дирекцията, на която Манова е шеф, следяла дали обмитените на митниците медикаменти на фирми отговарят на действителния внос или износ. Освен това имало и проверки на вносители на лекарства за незаконен внос.
Втората версия е, че мишената на килъра е бил шофьорът Йордан Герговски, който през септември 2004 г. убива двама души в катастрофа в столичния жк „Люлин“. Криминалистите допускат, че е възможно близки на жертвите да имат общо с разстрела заради отмъщение. Шофьорът е работел за Шинка отскоро. Преди това е бил във фирмата на бившия й съпруг.
Третата версия е, че Манова е била поръчана от украински мафиоти, които вкарвали контрабандно месо от Русия, Украйна, Китай и Индия през пристанище Бургас. Като шеф на „Последващ контрол“ Манова засякла далаверата - от година се внасяло месо с фалшиви сертификати. По това време България не е член на ЕС, но като асоциирана страна вече спазва митническото законодателства. Месата от Русия, Украйна, Индия и Китай не могат да се продават в ЕС. Затова замразените продукти, които влизали с кораби през пристанище Бургас, се препакетирали и пласирали в страните от ЕС с етикети „Произведено в България“. За нелегалния внос на месото, което се купувало на ниски цени и се продавало на двойно по-високи, отговарял клан на украинската мафия. Печалбите били милиони евро. Манова и посредникът й решили да поискат комисиона, но това коствало живота й. Украинците вече плащали на митничари в Бургас и не били доволни да дават и на началниците им.
Четвъртата версия е, че митничарката е разстреляна от конкуренти на ВИС, за да елиминират каналите на групировките през границите. Неофициално Манова е наричана личната митничарка на взривения бос от ВИС Димитър Димитров – Маймуняка, и на сочения за контрабандист № 1 Константин Димитров – Самоковеца. Именно в GSM на Самоковеца с турска карта е фигурирал и номерът на Манова, освен на други митнически началници и на служители на НСБОП, но това става ясно едва след години от доклад на Националната служба за сигурност за корупцията в държавата.
Никой не можа да докаже, че Манова е била покровителствана лично от Главния във ВИС – Георги Илиев. На 25 август 2005 г. снайперист го разстреля в сърцето пред любимото му заведение в Слънчев бряг и оттам нататък съдбата на митничарката е била решена. Конкурентите в контрабандния бизнес може би твърдо решават да изместят групировката, която печели стотици милиони, и затова премахват всяка пречка, а Шинка е една от основните.
След убийството й не са намерени големи суми пари в нейните сметки у нас и в Германия, където живее дъщеря й.
Обяснения
Пред депутатите Румен Петков обяснява, че убитата Шинка Манова е била наблюдавана от ГДБОП в разработката „Сателити“ за връзка със Самоковеца и други високопоставени фигури от ВИС. Според Петков обаче разработката е била прекратена през 2003 г., когато Манова става директор на дирекция „Последващ контрол“ в Агенция „Митници“.
Усилията на разследващите да намерят доказателства кой би могъл да поръча Манова и да изпълни разстрела й не са намерени. За извършител на убийството вероятно е бил нает професионалист, който е свършил перфектно работата си – следил е жертвата, знаел е кога излиза от къщи, какъв е маршрутът на колата й, къде тя ще намали и е атакувал внезапно и бързо. Стрелял е точно и отблизо. Бил е дегизиран.
Разследването на убийството на Манова е прекратено през март 2007 г., през 2013 г. е възобновено, но неуспешно. Разстрелът остава загадка.
Мария Кадийска
