И дният вторник е празникът на Св. Атанасий Велики - голям църковен учител и Александрийски патриарх. В България храмовете в негова чест се броят на пръстите на едната ръка, където той помага от Небесата, явява се в лик, а миряни го сънуват. А един от храмовете е основан лично от праведника, живял през IV век.
Успение
На 2 май ще се чества успението на светията в Чирпанския манастир “Свети Атанасий Велики”. Там блика лековито аязмо. Вярва се, че който погледне във водите му, може да види лика на Св. Атанасий и да се излекува от каквато и болест да страда. Водата се слави като лековита целогодишно и стотици болни идват тук заради нея. Счита се, че помага за опорно-двигателен апарат, очи, нерви и какво ли не.
Самата обител се намира на 16 км югоизточно от гр. Чирпан и в близост (около 1,5 км югозападно) до Златна ливада, на десния бряг на Стара река. Според някои изследователи манастирът е най-старият в Европа. Има хипотеза, че е основан от самия Св. Атанасий още през 344 г. След българския манастир по давност се нареждат считаните за най-древните на Стария континент обители “Кандида каса” в Шотландия през 360 г. и две обители, построени през 373-375 г. в днешна Франция от Св. Мартин.
Борец
Св. Атанасий е един от големите радетели за чистотата на Христовата вяра и най-вече на нейния постулат за Светата Троица. Той се е борил срещу актуалната по онова време ерес на арианството (отричащо божествената равнопоставеност на Иисус Христос). Именно в онзи период Мизия и Тракия представляват една от основните арени на борбата между двете тогавашни течения на християнството. Според житието на светеца на път за Вселенския събор в Сердика (343-344г.) Атанасий Александрийски отсяда близо до Берое (днешна Стара Загора) и основава манастир.
Мястото, където е основана обителта, е избрано, защото е близо до главния път Константинопол - Сердика ("Виа Диагоналис") и при все това се намира в подножието на важна стратегическа крепост и тракийско светилище, чиито останки могат да се видят и днес.
Постницата
На 100 м от манастира, отвъд рекичката, в скалите е разположена малка пещера (ниша), за която се предполага, че е служила за постница на светеца и неговите последователи. Скалната дупка е използвана за молитви и усамотение от монасите по време на пости. Такива постници са неделима част от духовния и архитектурен ансамбъл и на други български манастири.
Както и много други обители, и Чирпанската е била многократно разрушавана и съграждана отново. Има археологически доказателства за нейното съществуване и през средновековието. По време на османското робство са правени много опити за унищожаването й.
Манастирът е възстановен през 1844 г. след съновидение на дядо Мичо Рогоша от с. Златна ливада. Тогава е изградена и манастирската църква. Със следващите многократни преустройства и обновявания Чирпанският манастир е достигнал до днешния си вид.
Легендата разказва, че тук са се крили Васил Левски и други участници в националноосвободителните борби.
По времето на комунизма манастирът е превърнат в овчарник. Но в онези дни се случило ново знамение. Три нощи поред една баба сънувала св. Атанасий. Той настоявал да прогонят овцете от святото място. Възрастната жена разказала на първите хора в селото, но кой да повярва? Тогава светецът се явил и на партийния секретар с предупреждение, че ако не освободят манастира, ще му вземе детето. Какво е станало, не е ясно, но скоро манастирът е възстановен. В началото на 80-те години на XX век самата Людмила Живкова го спасява от унищожение. Щерката на Тодор Живков подкрепя и построяването на нова, голяма сграда в манастира.
Евангелие
Най-ценната реликва, пазена тук, е препис на Реймското евангелие. Смята се, че то има старобългарски произход - 32 страници са написани на кирилица, а останалите 62 на глаголица. Оригиналът се пази във френския град Реймс. Векове наред над него са се заклевали при коронацията си френските крале.
Една от новите впечатляващи придобивки на манастира е египетска чудотворна икона на св. Атанасий. Тя е подарена по време на посещението на Александрийския патриарх Петрос VII през 2003 г.
На границата
Черква, кръстена на християнския учител, има и край почти безлюдното село на западната граница - Дреатин, където светията цери хора и животни. Там живеят девет души, а заедно със Св. Атанасий стават 10, нареждат възрастни хора. Святото място е скромно наглед, но гордо е наричано Неделишки манастир „Свети Атанасий Александрийски“. Той е основан през XVI век, трикратно разрушаван и възстановяван. През XIX век е бил най-големият манастир в Драгоманския край.
Там е открито първото килийно, а впоследствие класно училище за региона, запазено като такова до средата на ХХ век, когато е построена прогимназията в близкото село Габер. Манастирът е обявен за паметник на културата. В миналото хората правили събор на 51-вия ден след Великден - на Св. Дух. Тогава шествието тръгвало от Неделишкия манастир, преминавало през местността Клисура, след това през три свети места с вековни дъбове, отивало до с. Неделище и отново се връщало в манастира. Веднъж имало мор по говедата. Дали курбан и морът спрял.
Възобновяване
В сегашния си вид манастирският храм „Св. Атанасий” е построен през 1846 г., когато софийски митрополит е бил гръцкият владика Макарий. Възобновяването на манастира е извършено с помощта и средствата на българите от цялата покрайнина. По времето на соца той запустява и е превърнат в обор за животни, а последният монах си тръгва през 1959 г.
След възстановяването Неделишкият манастир Свети Атанасий Александрийски привлича много богомолци.
Една от причините за това е, че храмовият комплекс попада в района на Първа гранична зона, в непосредствена близост до югославската граница. При демокрацията манастирът е изоставен окончателно. Тогава храмът е ограбен, повечето от стенописите в открития притвор са обезобразени и осквернени. Не е пожален дори гробът на свещеник Рангел, починал през 1865 г. и погребан до олтарната апсида.
След 2014 г. започва възстановяване на обителта, която днес се радва на голям интерес от страна на богомолците.
Горни Лозен
Храм Св. Атанасий Велики в село Горни Лозен.
Великия отец на Църквата славят и софийското село Горни Лозен. В негова чест бе построен приказно красив храм. Под покрива му вече има мощи от много християнски светци: св. Атанасий Велики, Св. Георги Победоносец, Св. св. Кирик и Юлита, св. свщмчк Харалампий Магнезийски Чудотворец, св. Бесребреници и Чудотворци Козма и Дамян и др. Изнасят се на всеки празник и на светата Божествена литургия за поклонение.
Черковната камбана мълчала 4 века
Храмът “Свети Атанасий” във Варна е известен като старата митрополитска църква. В него се крие съкровищница от светини и чудотворни икони. Тук се намират копия на Света Богородица Всецарица, която стои от дясната страна, а Свети Георги Победоносец - от лявата. В черквата се съхранява още и мощeхранителница с частици от светите мощи на 19 почитани православни светци.
Но най-голямата ценност е частицата от Светия Кръст Господен. Тя е вградена в инкрустирано Разпятие на Господ Иисус Христос и се изнася за поклонение след всяка неделна Света литургия.
"Свети Атанасий" и Римските терми на Варна.
В днешния си вид черквата е построена през 1838 г. на мястото на изгорял две години по-рано стар средновековен храм. Изгорялата черква е била по-малка и схлупена. Била е съобразена с тогавашните разпоредби на османската власт - християнският храм да не е по-висок от феса на мюсюлманин, възседнал кон.
Сведение за старинността на черквата „Св. Атанасий“ дават редица руски офицери. Един от тях е Должников, който пребивавал във Варна през 1828-1829 г. От негови сведения стана известен следният исторически факт от началото на XIX век: “Църковните дейности били забранени, а камбанния звън, както е известно, турците не позволявали. Така до 6 декември 1828 г., когато започва да бие камбаната при църквата “Св. Атанасий” за първи път след почти четири века от завладяването на Варна от турците...”
Волски каруци доставят иконостас от Истанбул
Възрожденската черква „Св. Атанасий Велики“ се намира в близост до центъра на гр. Калофер. Разположена е на възвишение отдясно (южно) на р. Тунджа. Тя е била известна с уникалния си иконостас. Той е заплатен с даренията на производителите на аба, родени в Калофер и работещи в Истанбул. Струвал е приблизително 50 000 гроша и е бил пренесен дотук с волски каруци. Изработката му имитирала мрамор.
Светецът пази от бедствия
Счита се, че светецът брани от стихии, бедствия, закриля планински спасители, скиори, покровителства хора, които постят. Кратката молитва към него гласи следното: „По молитвите на светия наш отец Атанасий, архиепископ Александрийски, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас! Амин.“
Любомир Старидолски
