П ризрак стряска булката в първата брачна нощ, когато тя се отдава за сефте на съпруга си.
Това нещо се случва сравнително неотдавна, преди трийсетина години, в края на миналия век, в щата Мейн, макар и да не се посочва точното място и време, твърди „Нешънъл икуайърър“.
Момичето е на 21 години, момчето е на 27. Двамата се запознават и още отначало помежду им проблясва голямата тръпка, която води до скоростно желание за брак. Въпреки множеството изкушения, решават да се пазят и да не консумират връзката си до самата сватба. Пет месеца след запознанството идва и първата брачна нощ.
Булката е девствена и с нетърпение очаква голямата нощ. Всичко се случва по правилата и нейните очаквания са надхвърлени. Скоро мъжът заспива, а тя все не може да намери съня. Опитва всякакви трикове на затворени очи, но така и не идва сънят, затова пък се появява нещо, което я плаши и тя не смее да вярва на очите си. Ето нейния разказ от тук нататък.
Сефте
Най-накрая настъпи този най-тържествен и интимен момент в нашия живот до тогава, след който ние щяхме да бъдем истинско семейство. Не мога да кажа дали изгарях от страст или повече от любопитство да видя как ще бъде в първата брачна нощ. Не бързах и нарочно отлагах момента, за да го почувствам още по-добре. Исках с пълна сила да изпитам неизвестните ми дотогава усещания.
Мъжът ми си взе душ, отказах му да бъда с него, исках да го направим за сефте на брачното ни ложе. След това аз си взех душ и отидох в спалнята. Всичко беше, както очаквах, дори още по-добро. След като изпълни съпружеския си дълг, мъжът скоро ми заспа. Но аз не можех да заспя и постоянно си мислех за току-що отнетата ми девственост. Почувствах някаква тежест на краката си. Помислих си, че е мъжът ми. Отворих очи и видях, че той си лежи в неговата част на спалнята мирно и спокойно и не мърда. Само големите му голи гърди равномерно се повдигаха в такт с дълбокото му дишане.
Тогава не зная защо рязко се изправих и седнах на кревата. Потърках краката си. По това време нямахме животни у дома. Но имах усещането, че наистина нещо лежи на краката ми. Разтърках очи и видях една прегърбена фигура на един дядо. Седи на края на кревата, където доскоро бяха краката ми, и се подпира на бастун.
Нощта не беше лунна, но въпреки това аз съвсем ясно различих чертите по неговото лице. Той беше с дебели и рунтави вежди, надвиснали над дълбоки, небесносини очи (не ме питайте как успях да видя такива детайли - и аз не знам). Спомням си само, че беше с дълга брада и облечен в панамена дреха.
Отначало косата на врата ми настръхна. Тръпки ме побиха. Тялото ми затрепери. Но нямах сили да помръдна, нито да бутна мъжа ми, нито да си отворя устата и да извикам. Бях напълно вцепенена.
И тогава, когато вече съзнанието ми напълно се беше предало и смятах, че няма спасение от свръхестественото нещо, което седеше на кревата ми, чух тихия глас на стареца.
- Не се бой! – ми каза той. – Исках просто да те видя.
Наклонил главата си на една страна, дядото проницателно ме гледаше, сякаш ме изпитваше. После помръдна устни, изсумтя доволно, стана и бавно тръгна към телевизора, който стоеше на масата до спалнята.
След миг изчезна. А с това изчезна и вцепенението на езика ми. Тялото ми започна да се отпуска. Затресох се като изплашен заек до наобиколил го хищник. Побутнах мъжа ми и го събудих. Казах му, че незабавно искам да напусна дома.
- Защо? - искрено се зачуди мъжът ми.
- Защото имаш призрак у дома!
- Е, и какво?
Тези негови думи направо ме зашеметиха. Изобщо не бях подготвена за информацията, че той дели жилището си с призрак и към това се отнася напълно непринудено и спокойно. Той ме гледаше така, сякаш за него беше най-обикновеното нещо на света да споделяш дома си с привидение.
Семейство
Оказа се, че старецът, когото видях, е призрак, паднал се един вид по наследство от бабата на мъжа ми и върви с нейната къща, която сега е на внука й.
В тяхното семейство всички са виждали призрака и са разговаряли с него, а само мъжът ми не е осъществил контакт. Затова не се притесняваше особено от темата. Твърдеше, че е забелязвал някои странности, най-вече е виждал как вещи са местени от едно място на друго. Виждал беше и странни примигвания на светлината. Но така и не бе говорил с полтъргайста.
- А на теб ти провървя! - заяви мъжът ми. - Още в първата си нощ тук успя да го видиш. А аз цял живот живея в тази къща и нито веднъж не съм го срещал, колкото и да съм искал.
Въпреки неговото мнение, че ми е провървяло, аз реших, че повече няма да стоя в тази къща. След първата брачна нощ не видях призрака. Скоро си наехме квартира се пренесохме там. Но като че ли и старецът реши да се премести с нас, защото в новата квартира започнаха да произлизат странности, подобни на тези, за които разказваше мъжът ми. Най-често се случваше да гаснат лампите, а съседите си имаха нормално ток и осветление. Няколко пъти ключалката на входната врата се повреждаше и се налагаше да я сменяме по спешност.
Но така и не видях това привидение след онази нощ, която никога няма да забравя поради две причини.
В новата квартира веднъж мъжът ми замина за уикенда на риболов с приятели и аз си останах целия ден сама. Беше мрачно време и не ми се излизаше сама никъде. Вечерта не ми се гледаше телевизия. Легнах си и реших да почета малко в кревата. Тогава лампите на аквариума с рибките изведнъж светнаха. Въпреки че знаех как полтъргайстът е дружески настроен, бях в шок. Изключих лампичките и веднага светна лампата в кухнята. Веднага я изключих и нея. Тогава светна в банята. Вече се изплаших по-силно, отколкото при първата ни среща с призрака. Имах чувството, че нещо се е променило. Беше ме страх. Започнах да казвам молитвата „Отче наш“. Имах чувството, че вече полтъргайстът не ме харесва така, както преди. Сякаш полтъргайстът се възмущава, че мъжът ми го няма вкъщи.
След време съпругът ми трябваше да бъде опериран от апандисит. Както обикновено, седях в дневната, когато чух шум в кухнята. Взех молитвеника и започнах да казвам „Отче наш“. Но шумът от кухнята не престана. Не издържах повече. Тогава вече след уплахата се вбесих и бях готова да се бия, крещя, да правя каквото и да е, но да не седя и да не изпадам в ужас.
Както и предположих, в кухнята не се виждаше никой. Беше пусто, само лампата премигваше.
Когато се върна мъжът ми, намерихме книга в коридора. Тогава се разбрахме, щом се налага на съпруга ми да отсъства, той на висок глас да казва на привидението, че му се налага известно време да го няма, но скоро ще се върне.
Дано това помогне, че не се знае какво може да се случи.
Така булката завършва своя разказ за това как е срещнала и говорила с полтъргаст в първата си брачна нощ.
Превод: Георги П. Димитров
