У лиците и сградите около Лъвов мост, Женския пазар, Минералната баня, улиците „Граф Игнатиев“, „Екзарх Йосиф“, „Пиротска“ и други и в столицата оживяват в историите на Здравко Петров и книгата „Още исторически маршрути: София“, издание на „Сиела“. С двата маршрута в книгата читателят ще опознае любопитните кътчета и ще подреди пъзела от столичния лабиринт. Авторът продължава мисията си да възстановява паметта на София късче по късче и история по история. Опитният разказвач на истории продължава мисията си да възстановява паметта на българската столица от края на XIX и първата половина на XX век късче по късче.
Двата маршрута в книгата включват по 35 забележителни обекта: красиви площади, внушителни семейни домове и същински градски „дворци“ – хотели, банки, важни обществени сгради. Изданието предлага и две цветни карти за разходка по маршрутите и над 300 снимки и старинни картички, които реставрират автентичния облик на столицата.
Изгубената „Мария Луиза“
Архитектурната съдба на София често е била свързана със заличаването на сгради и дори цели улици, така както се е случило и с двеста метра от булевард „Мария Луиза“. Те остават под най-големите опустошения на бомбардировките през Втората световна война, а след това са обхванати от грандиозното комунистическо преустройство на софийския център. София губи едни от най-хармоничните си улични силуети, останали за спомен само на старите пощенски картички. С тях се връщаме в първите години на XX век, за да видим стройните железни стълбове с електрически лампи, трамваите, и разбира се, файтоните. Все още няма нито един автомобил или „файтон без коне“, както са казвали софиянци тогава. Вляво, за начало на булеварда откъм площад „Света Неделя“, виждаме къща с арковидни прозорци и кокетна мансарда. Още през 20-те години тя е заменена от по-внушително 6-етажно здание, като свидетелство колко бързо е „растяла“ София. От другата страна имаме неокласическа къща с характерните триъгълни фронтони, а имотът е бил един от многото на знаменития Иван Евстратиев Гешов.
Продължаваме по лявата страна на булеварда, подминаваме улица „Нишка“ и бързо стигаме до „Трапезица“. Там, на ъгъла, се е издигал хотелът на братя Иванови (тях срещнахме и по предходния маршрут в тази книга). По-късно хотелът се преименува на „Ориент“, а неговият съдържател го е рекламирал като „най-добрия мебелиран и реномиран в столицата хотел с 40 стаи... с електрическо осветление и в центъра на града до новопостроените модерни градски минерални бани“. На отсрещния ъгъл на „Мария Луиза“ и „Трапезица“ пък се е издигало вече споменатото доходно здание към настоятелството на храма „Свети свети Кирил и Методий“.
Дясната страна от този отрязък на булеварда е била разделена на две от пасажа към площада „Свети Никола“, заключен между „Мария Луиза“, „Дондуков“ и „Търговска“. На ъгъла с пасажа намираме истинска архитектурна находка – елегантна сграда с тераса на покрива, заобиколена от газени фенери и ограда от ковано желязо. Там, в началото на XX век, се е помещавало заведението „Орфеум нови свят“, където по цяла нощ са звучали унгарски, сръбски и румънски мелодии по спомените на Георги Каназирски-Верин. Тази сграда е надстроена още през 20-те. Следва софийското средище на македонските българи – грандхотелът с кафене „Македония“, заемал ъгъла между „Мария Луиза“ и площад „Бански“.
До него, откъм площада, са следвали легендарното Арменско кафене и аперитивът на Шаханов, като и трите са осигурявали гледка, която е била жадувана от мъжките погледи. Стилиян Чилингиров разказва как „пред аперитива на Шаханов, богато подреден, тъкмо срещу банята, са се опнали като гущери неколцина любители на прясната женска красота. Техните лакти са сложени върху кръглите металически маси, а краката им са препречени върху плочника като селски прелез. Свободната им ръка засуква наперчени ала Вилхелм II мустаци, а очите им се въртят като лимонадени топки на всички страни. И колкото засрамените жени свеждат по-долу погледите си, толкова по-чевръсто сучат отсрещните мъже мустаци...“. И друг независим източник, Георги Каназирски-Верин, описва този софийски сюжет около старата турска баня – от многобройните маси на „Македония“ по тротоара „мераклии софиянци седяха и чакаха излизането от женската баня на окъпаните софиянки, със зачервени и потни лица, като сучеха мустаци и намигаха“.
Грандхотел с кафене „Македония“
Грандхотел „Македония“ е един от първите хотели в София след Освобождението, построен по проект на архитект Алекси Начев в стил неокласицизъм. Отличителни са прозорците с формата на арки, триъгълните фронтони и пиластрите с коринтски капители, обединяващи втория и третия етаж. Хотелът е бил рекламиран със следния позив – „Пътници! Желаете ли да имате удобни, светли и образцово чисти стаи, спирайте се само в хотел „Македония“, който с пълна заслуженост се ползва между търговския и индустриалния свят като най-добър и същевременно най-евтин хотел в столицата“ (съдейки по рекламите, по това време в София е имало много „най-добри хотели“). Кафенето се е намирало под хотела на партера. Стилиян Чилингиров го описва като шумно и задимено, пълно с посетители още отрано, повечето слезли от хотела, който е сред най-скъпите и големите (противно на рекламата...). Според други съвременници „Македония“ е било най-живото сред всички кафенета в столицата, а едната му половина е била заета от македонските революционери като славните Даме Груев, Георги (Гоце) Делчев, Борис Сарафов и всички останали дейци, когато са в София. Побиват тръпки само от мисълта да се отбием в едно софийско кафене, където можем да видим самия Гоце Делчев. Климент Шапкарев разказва – „Срещнеш Гоце на улицата, той мило те покани да го придружиш. Влизате заедно, например в кафене „Македония“, сяда, кани те да седнеш и ти. Поръча кафе, тежко-сладко-синджирлия, две кафета в един филджан, покани те и ти да си поръчаш нещо. Скрие манастирските броеници, на които виси желязно разпятие с тялото на Исус, извади цигари, турне една на цигарето си – система д-р Кох със стъкълце вътре, а отвън написано Кукуш. Покани с цигара и тебе. Заприказва те пръв, докато ти го гледаш и му се любуваш. И пипа право в душата ти, на най-нежните струни. Пита те как си с една близост, с едно съчувствие, което те кара да чувстваш, че той всичко е видял в душата ти и се вълнува заедно и еднакво с тебе“.
Арменското кафене
Едно от историческите кафенета на столицата е било собственост на Хогас Минасян и Мисак Калостян, известен като Чауша. Заради тях и мястото остава записано във времето като Арменското кафене, за което разказват всички мемоаристи на София от началото на XX век. То е представлявало тесен полутъмен коридор с два реда от по три маси с мраморен плот. В дъното се е намирал оджакът (огнище) за правене на кафе, където от ранна сутрин до полунощ Чауша е правил своето кафе. Клиентите с вересии са били изписвани на една ламарина с тебешир. Разбира се, не обстановката, а хората са превърнали кафенето в едно от вдъхновяващите места на града. Там са се събирали начинаещите писатели, някои от които достигали до славата, а други завършвали печално. Често там е било и мястото за литературна критика, която понякога е отразявала колко голяма е била почерпката с кафе... Иначе някои от гостите са изпивали солидно количество кафе, тъй като Хогас периодично е напомнял, че който седи на масата – пие кафе, който не пие – бега от масата. Редовни посетители са били Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Константин Щъркелов и Гео Милев, който е живеел наблизо – в мансардата на разрушената висока сграда до Халите.
Днес нищо от тази София не е запазено. Няма как да посетим кафене „Македония“ или кафенето на Хогас и Чауша. Но историите на български герои като Гоце Делчев и Димчо Дебелянов остават и тях нито бомбардировките, нито градските преустройства не са успели да ги заличат.
