Н а 15 авуст - Успение Богородично - десетки храмове и манастири в България отбелязват своя патронен празник. Най-старият от тях, посветен на Пресветата Дева, е Батòшевският манастир, разположен на висок склон над река Росица, на около 4 км от село Батошево от Севлиевската община.
Ктитори
За разлика от повече наши църкви и манастири, за чието начало съществуват само неясни сведения и легенди, Батошевският манастир е сигурен за своята история - той е основан от патриарх Йоаким I (1232 - 1246) с покровителството на цар Михаил II Асен (1246 - 1256). За това свидетелства каменният надпис, намерен в манастира през 1836 г. Той е съхраняван днес в Националния археологически музей в София и гласи следното:
„Аз, Иоаким, по милост божия патриарх на всички българи в лято 67... на моето архиерейство, с божия помощ... изсякох гората в тази пустиня и съградих храм... в името на Пресветата Богородица Маторска и в името на светия евангелист Йоан Богослов. И призовах великия цар Михаил Асен, син на великия цар Асен, а внук на стария цар Асен. Този манастир не само при този единствен цар, но и после ще бъде и е царски манастир. И като прие с любов благоизволи Михаил цар и подари на този манастир селото наречено Батошово и Витен и Рибаре. Нека великият цар Михаил или другите царе, които ще бъдат след това да му дават дарение и да му бъдат, както самият цар Михаил, ктитори... “
Възкресение
Обителта е била разрушена и ограбена по време на османското нашествие. Според летописната книга на манастира през 1809 г. монахът Исак се заселил на мястото на разрушената обител и започнал инициатива за нейното възстановяване. Със съдействието на местното население през 1836 г. е построена църквата „Успение Богородично“ и част от жилищните помещения. Първият игумен на манастира е хаджи Макарий от Троян, а обителта скоро се превърнала в прочута религиозна школа, в която Бачо Киро прекарал две години в учение.
Майстори
Жилищните постройки датират от средата на Х1Х в. Те ограждат манастирския двор от три страни с двуетажни корпуси с широки чардаци. Манастирската църква е построена през 1836 г. под ръководството на майстор Константин от Пещера. Тя е трикорабна, едноапсидна, с две конхи, вътрешен и открит притвор и с три купола. Стенописите са дело на представителя на Тревненската живописна школа Цаню Захариев. Стенописните сцени са традиционни: „Страшният съд“, „Апокалипсисът“ и „Колелото на живота“.
Шестоднев
Иконостасът в манастирската църква е дърворезбован. Създаден от майсторите Никола Матеев и сина му Йонко от Ново село, които завършили работата си през 1849 г. Той е с богата растителна орнаментация, в която са включени дванадесет пана със сюжети от Шестоднева. На иконостаса са поместени икони, между които „Св. Георги“, „Св. Никола“, „Св. арх. Михаил“, „Св. Богородица“, „Христос Вседържител“, „Йоан Предтеча“, „Успение Богородично“, „Св. Димитър на кон“. Долните табли на иконостаса представят релефни сюжети от Шестоднева.
Матей Миткалото и Ангел Кънчев се крият тук
Манастирът е бил важен революционен център през 70-те години на века. В него са устройвали срещите си членовете на Севлиевския революционен окръг Матей Преображенски-Миткалото, Ангел Кънчев, Стоян Пенчев и Йордан Карагьозов. При потушаването на Априлското въстание, в което жителите на Батошево и съседното село Кръвеник вземат масово участие, обителта е опожарена и плячкосана от башибозука, като оцелява само църквата.
