Н а 29 юли се почита паметта на Свети мъченик Калиник. Той се родил и живял през III век в Киликия (Мала Азия) и бил възпитан в християнския закон.
Апостол
Праведникът видял колко много неговите съграждани вярват в бездушните идоли и им принасят жертви. Затова решил да започне открито да учи хората да се отвърнат от заблуждението си и да повярват в Христа Бога. Като проповядвал словото Божие, Калиник, подобно на апостолите, минал през много градове и села и накрая пристигнал в галатийския град Анкира (днешната Анкара).
Там той обърнал мнозина към Христа. Заради това бил хванат от неверниците и изправен на съд пред княз Сакердон. който преследвал християните. Владетелят го обвинил в развращаване на хората, на което Калиник отвърнал: „Аз съм Христов работник и колкото мога, старая се с доброто учение да ги обърна от тъмнината към светлината и от погибелта към спасението“. Разяреният Сакердон го заплашил с най-страшни мъчения, ако не се поклони на езическите богове и не им принесе жертва.
Венец
Светецът дръзко му отвърнал: „Докога напразно ще губиш време в яростта си и няма да пристъпиш към дело. Предай ме на мъчения и познай мъжеството и великодушието на Христовия подвижник, който очаква победен венец от своя Спасител“.
Тогава мъчителят наредил да съблекат мъченика и да го бият с волски жили. После заповядал да провесят страдалеца на дърво и да стържат тялото му с железни остриета. Така остъргали плътта му до костите.
След това наредил да го обуят в железни ботуши с остри гвоздеи отвътре, да го закарат в град Гангри, отстоящ на седемдесет поприща от Анкира, и там да го изгорят. Князът, като предал Христовия воин в ръцете на своите войници, им дал заповед: да яздят на бързи коне, а мъченика да гонят пред себе си. Обут в железни ботуши с гвоздеи, мъченикът ходел, сякаш че не усещал болка.
Чудото
Когато дошли на мястото, наречено Матрика, от силния слънчев пек воините започнали да се измъчват от силна жажда. Било месец юли. Никъде нямало вода по пътя, така че и хората, и конете им едва дишали.
Като видял, че умират от жажда, Свети Калиник се смилил над тях и като желаел да стори добро на враговете си, застанал до случилия се на пътя камък, вдигнал очи към небето и започнал да се моли.
Едва завършил молитвата си, и от камъка веднага бликнал извор от жива вода. Всички пиели, утолявали жаждата си и високо викали:
- Велик е християнският Бог и по-славен от всички!
Оттогава изворът не престанал да тече във вечна памет на Божието чудо, извършило се по молитвите на мъченика.
Огънят не докосва тялото му
Войниците и мъченикът пристигнали в Гангри. Не им се искало да предадат на смърт своя благодетел Калиник, избавил ги от гибел по пътя. Но като се боели, че князът ще се разгневи и ще предаде на смърт самите тях, изпълнили заповедта му.
На площада вече бил запален голям огън.
Без никакво колебание светецът сам влязъл в него и там намерил мъченическата си смърт. Когато угасили огъня, тялото му било като недокоснато от пламъците. Точната година на станалото не е известна, но се предполага, че това се е случило в началото на IV век, по време на последните гонения на християните през 303-311.
