Н а 17 май 1510 г. умира един от най-известните представители на Европейския ренесанс и Флорентинската живописна школа - италианският художник Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи, известен като Сандро Ботичели.
След като през ХХ век световното изкуство го преоткрива, днес негови картини могат да се видят в най-известните музеи - освен в Уфици и Палацо Пити в родната му Флоренция, в Метрополитън - Ню Йорк, Берлинската галерия, Прадо - Мадрид, Национална галерия - Лондон, Милано, Франкфурт, Калифорния, Авиньон, Франция и най-вече в Сикстинската капела в Рим. В рисунките му - ярки, цветни и живи, струи радостта от живота, пресъздадена в образи, пълни с красота и хармония, близки до класиката. Съдбата е благосклонна към младия Ботичели, защото го среща с много ренесансови колоси като Филипо Липи, Андреа Верокио, Пиетро Перуджино, дори с Леонардо да Винчи. Но това, което вдъхновява изкуството и живота му, е любовта - изживяна красиво и трагично.
Архиви
Алесандро е роден през 1445 г. във Флоренция. Според записките на Вазари и архивите на Синьорията той е 4-тият най-малък син в семейството на кожаря Мариано Филипепи, което живее в енорията на църквата „Вси Светии“ (Онисанти). Макар и болнаво дете, той е много талантлив. Още 9-годишен започва работа при брат си Антонио, който има златарско ателие. Наричат батко му Бъчвата. Оттам и Алесандро става Ботичели (Малката бъчвичка). Скоро, за да усъвършенства ювелирното изкуство, той постъпва в рисувалната школа на фра Филипо Липи, а после и в работилницата на Андреа Верокио, учител и на Да Винчи.
Ранните му творби са красиви мадони, но през 1469 г. започва да работи самостоятелно, отваря своя работилница и започва да утвърждава свой собствен стил. Става член на гилдията „Свети Лука“. Именно тогава Гаспаре Лама, член на гилдията, му възлага картината „Поклонението на влъхвите“ по поръчка на Медичите. Ботичели я завършва през 1475 г., като новаторски рисува върху платно образите на семейство Медичи - три поколения, в лицата на източните мъдреци, а в долния десен ъгъл се рисува сам. Това е един от малкото му автопортрети. Така е приет в двора на Лоренцо Медичи, известен меценат, заобиколен от поети, музиканти, художници, мислители, проповядващи философията на Платон.
От този светъл период са картини в античен стил, представляващи митове и легенди. Именно в палатите на братята Лоренцо и Джулиано Медичи той среща Симонета - тази, която ще бележи голям период от неговия творчески път, ще стане негова муза и неосъществена любов. Но заради нея Ботичели ще създаде най-красивите си съвършени картини. Образът на тази ренесансова красавица ще бъде модел на всички женски персонажи в произведенията му. Тя става идеалът му за красота като мадона Лаура за Петрарка и Беатриче за Данте, за чиято „Божествена комедия“ Ботичели прави илюстрации.
Муза
Симонета Катанео е родена през 1453 г. в Генуа в семейство на благородници. По политически причини семейството живее в изгнание във вилата им в Порто Венере. Голямата й сестра Батистина е омъжена за херцог Пиомбино. При него Гаспаре Катанео, баща й, и флорентинецът Пиеро Веспучи, приор на „Сан Марко“, имат общи интереси в банка „Сан Джордо“. Така семействата уреждат брака между 16-годишната Симонета и Марко Веспучи, сина на Пиеро.
Братовчед на семейството е известният Америго Веспучи, откривателят на Америка, смел мореплавател. Сватбата е през април 1469 г. в църквата на Генуа и в присъствието на дожа и аристокрацията. Двойката се установява във Флоренция в семейния дом Барго д'Онисанти. Лоренцо Великолепни, вече глава на Флоренция, и брат му Джулиано ги канят в палациото им на улица „Ларга“. Следват месеци на празненства и приеми, разкошен живот в двора на Медичите.
Модел
Симонета е истински модел за красота на Ренесанса. Високо чело, класически черти, златисти къдрици, бяла прозрачна кожа, чувствени устни. Имала е усет към модата и изкуствата. Красавицата грабва вниманието на всички знатни мъже и става популярна в цяла Флоренция. Като ценител на красотата Ботичели я рисува многократно, също и Верокио, известни поети като Поличиано пишат сонети и стихове за нея.
Дори самият Лоренцо Великолепни е покорен от красотата й, посвещава й свои стихове. Но брат му Джулиано се влюбва безумно в Симонета и скоро я прави своя любовница. Той е млад, красив, зарязва кариерата на свещеник във Ватикана и се отдава на светски забавления, приеми и турнири. Става известен като Княза на младостта. На един такъв турнир през 1475 г. Джулиано се появява с щандарт (банер), на който Ботичели е нарисувал Симонета като богинята Атина с надпис „Ненадмината“. Джулиано го печели и пред всички се покланя на своята дама. Разбира се, семейство Веспучи винаги отрича тази връзка. Но това, че Симонета позира гола за някои картини, е показателно. Особено потвърждение е картината „Венера и Марс“ (1483), където са тя и голият Джулиано, въпреки че уж е рисувана за семейство Веспучи, която предизвиква скандал. Но на 26 април 1476 г. Симонета умира едва 23-годишна. Някои говорят, че от туберкулоза, други, че е отровена от фамилия Веспучи.
Погребана е в семейния параклис в църквата „Онисанте“, построена през 1250 г. На същата дата - 26 април, две години по-късно е убит и Джулиано Медичи по време на Заговора на Паци. След смъртта й Ботичели никога не я забравя и 15 години след това я рисува във всички свои картини. От тази платонична любов и естетическо обожание се раждат изключителни шедьоври като „Пролет“, „Раждането на Венера“, „Венера и Марс“, много образи на Мадоната, фрески от Сикстинската капела, която изографисва в Рим през 1481 г. и работи с художници като Гирландайо, Перуджино и др. Също рисува папски портрети, сред които папа Сикст IV.
Бедност
Ботичели никога не е бил материална личност, живял е за изкуството. След ранната смърт на благодетеля си Лоренцо Медици той изпада в бедност. Заболява от ревматизъм, който го инвалидизира. Умира на 65 години във Флоренция. Последното му желание е да бъде погребан в църквата „Вси светии“ до краката на неговата неосъществена и единствена истинска любов Симонета. Това се осъществява, въпреки че неговата муза така и никога не разбира за тайната му любов към нея.
Влиянието на монаха Савонарола
В последните си години Ботичели е повлиян от идеите на доминиканския монах Савонарола, заради което изгаря някои свои произведения като еретични. Рисува само библейски сцени в преобладаващи тъмни тонове. Особено мрачни са те след екзекуцията и изгарянето на клада на Савонарола през 1498 година.
Жени Викторова
