А ктрисата Амбър Хърд не успя да извади от равновесие Джони Деп с претенциите си за издръжка и мръсотиите, които наговори за него по време на процеса. Това изначално беше грешен подход. От съвместния си живот с Лудия шапкар тя трябваше да е наясно, че има само едно нещо, което може да го разклати така, че да не знае на кой свят се намира. И това нещо са клоуните.
Джони Деп страда от панически и неконтролируем страх от нарисуваните смешници. Щом зърне някого от тях, го облива пот и започва да се тресе. И това е общото между него и актьора, влязъл в ролята на Хари Потър. Даниел Радклиф също страда от коулрофобия.
Извън контрол
За някои хора най-обикновена разходка в парка или в някой детски клуб може да приключи с нервен срив само защото на пътя им се е изпречил един от онези ужасни смешници, които сме свикнали да виждаме в психотрилърите. Гротескно изрисувани, с неестествено голяма уста и нос като на елена Рудолф, те предизвикват потрес. И колкото и някои да ги намират за мили и забавни създания, за други те са страшилища, които причиняват сериозни психични разстройства. Това състояние си има научно наименование - коулрофобия. Изразява се в неописуем ужас от клоуните, който по никакъв начин не може да бъде контролиран и овладян.
Английски учени са провели специални изследвания, в хода на които са били анкетирани 250 деца на възраст от 4 до 16 години. Оказало се, че повечето от тях се отнасят предпазливо и страхливо към клоуните. Някои обаче директно заявили, че те ги ужасяват.
Не само на децата са присъщи страхове. Оказва се, че и актьори като Джони Деп, които изглеждат обръгнали на всичко и умеят да се превъплътят във всяка роля, в реалния живот не могат да се владеят достатъчно. Най-странното е, че коулрофобията има най-силно изражение в началото на XXI век. Преди като че ли хората не са възприемали клоуните чак толкова на сериозно, докато сега от сто анкетирани 84-ма се отнасят крайно отрицателно към тях и отказват да ходят на цирк, защото изрисуваните смешници в торбести дрехи им се струват примитивни и глупави. В някои от коментарите се казва, че шегите на клоуните често са истерични и нервни. Вместо да разтоварват, те причиняват у слушателя и зрителя неспокойство и го напрягат.
Точно така се чувства и Джони Деп, който иначе е маниакално добър в щурите роли. При това често е нарисуван досущ като клоуните, които толкова много го плашат. Друго е, като не се вижда в огледалото.
Демони
Клоуните са чест персонаж във филмите на ужасите. Страховете на много хора вероятно започват от сцената, в която разкривеното лице на клоуна се надвесва с озъбената си гримаса над теб и замахва с окървавения нож. Грамадните устни сякаш са готови да се впият във врата ти всеки момент или да отхапят ухото ти. Сериозна заслуга има Стивън Кинг и романът му „То”, както и неговата екранизация. Там се разказва за клоун, който убива хора, използвайки собствените им страхове, като при това неизменно се хили. Известни са също така и реални истории за насилници, педофили, крадци и убийци, които са се предрешавали като клоуни.
На първо място страдащите от коулрофобия се страхуват от лица, скрити зад тежък грим или маска. Главната причина в този случай е невъзможността да разбереш какво ти мисли човекът насреща, защото не можеш по никакъв начин да се ориентираш по гримасата, застинала в озъбена усмивка. Коулрофобите се ужасяват и от концентрацията, която клоунът упражнява над произволно избраната жертва от публиката. В повечето случаи страшният смешник си харесва някого и започва да ръси шегите си за негова сметка, а това не е много комфортно за подложения на присмех човек. Пациентка обяснила как коулрофобията се отключила при нея - изкарали я на манежа в цирка, за да вземе участие в някакъв глупав фокус. Щом се изправила срещу клоуна, тя получила сърцебиене и щяла да се строполи на сцената. Смятала, че ще може да го преодолее, но не - нещата се влошили и стигнала до състояния, в които не можела да контролира реакциите и постъпките си. Образът на клоуна се запечатал трайно в съзнанието й. Където и да отидела, той бил с нея.
Психо
Отстрани погледнато клоуните имат типичното поведение на психари - експресивни фрази, резки и неадекватни движения. И ако на някои страхът към тях им се струва детинщина, това съвсем не е така. Практиката показва, че това усещане може да се запази за цял живот, че и да се влоши с възрастта.
Някои пациенти споделят, че са нащрек, когато видят насреща си клоуни, защото се опасяват, че във всеки момент те може да им сервират изневиделица нещо. Напрежението е един вид защитна реакция - подготвяш се за това, което очакваш.
Разбира се, всичко това може да бъде избегнато, ако човек не придружава дечурлигата по детски партита и не ходи на цирк, след като клоуните толкова го плашат. Но винаги съществува риск да се сблъска с тях непредвидено - в мола, на някоя изложба или по време на някаква церемония, където организаторите са си втълпили, че ще развеселят публиката по този начин. Ако сред присъстващите има човек, страдащ от коулрофобия, и той неочаквано се сблъска с обекта на своя страх, например на корпоративно парти, където са поканени актьори, не е изключено ужасът му да се изрази във възникването на паническа атака, която се развива мигновено и в най-добрия случай продължава няколко минути. През това време у болния настъпва рязък спад в настроението, устата му пресъхва, появява се световъртеж. Понякога коулрофобите просто изпадат в припадък, за което способства рязкото понижаване на кръвното налягане. Други характерни признаци са обилното потоотделяне и слабост в крайниците. Човекът губи контрол над поведението и емоциите си, може да се втурне внезапно в противоположната посока или да метне първата вещ, която му попадне пред очите, по клоуна. Това впрочем можеше да бъде използвано в делото за развода на Джони Деп в негова защита. Амбър Хърд твърдеше, че той е побойник, а веднъж даже я замерил с мобилен телефон. Като нищо, ако е била с тежък грим и я е възприел като клоун.
Терапия
Казват, че добра терапия при малките деца е родителите да им подберат филмчета с добри клоуни, които разсмиват, а не плашат зрителя. Друг трик, който се препоръчва, е единият родител да облече костюм на клоун и да си общува спокойно с детето, така че то да преодолее страха си. По този начин той демонстрира, че това е само някаква дреха и всеки може да я носи, без да представлява заплаха.
Що се отнася до Джони Деп и Даниел Радклиф - при тях вече е късно. Страховете им са трайно насадени и никой не е в състояние да ги изкорени. Донякъде, за да преодолее това, Джони Деп сам измислил как да изглежда Лудия шапкар в „Алиса в страната на чудесата“. Той нарисувал образа с оранжевата му коса, налудничав поглед и клоунска физиономия. Което само по себе си е чудесна идея – да пребориш страховете си, като ги изиграеш.
Кристи Петрова
