П овече от 130 години Лъвов мост е един от символите на столицата София. Носи името си от четирите бронзови лъва, върху гранитни постаменти, поставени в четирите краища на моста. Построен е в периода 1889-91 г., а лъвовете на него символизират четирима българи, загинали в името на Освобождението. Новомъчениците не са комити или революционери, заловени от османските власти с пушки в ръце по горите, но тяхното дело е не по-малко значимо и достойно за преклонение. Имената на четиримата трябва да бъдат поставени наравно до тези на Левски, Ботев и Караджата и трябва да се знаят и да се помнят от всеки носещ гордо името „българин“.
Поборници
Никола Стефанов – Чолака, Стоян Недялков – Табака, Киро Геошев – Селянина и Георги Стоицев – Песнопоеца, външно са обикновени книжари. Всеки от тях има свое магазинче, в което обаче наред с продажбата на книги, трескаво се развива и една доста по-различна и опасна дейност – революционната. Затова и не случайно книжарницата на всеки един от четиримата е снабдена с тайници за укриване на издирвани от османските власти комити. Книжарите са членове на Софийския революционен комитет, а някои от тях като Табака и Чолака са посрещали и укривали и самия Дякон Левски. Впрочем Чолака очевидно е бил доста високо в йерархията и се е ползвал с огромно доверие на Апостола на свободата, тъй като му е поверено да отговаря за три манастира в Софийско.
Апостол
Сред съратниците си Чолака е известен още с прозвището Шопския апостол. В спомените си след Освобождението някои революционери от София разказват, че Чолака имал доста особено чувство за хумор. От вътрешната страна на феса си той написал обидно и ругателно стихотворение срещу османските власти и когато срещнел някои от тях, той винаги почтително свалял феса си. За османлиите това било признак на покорство и уважение, а за запознатите чиста проба подигравка от страна на българина. Не оставали по-назад и „колегите“ на Никола Чолака, които в размирните години на Априлското въстание, а и след него разпространявали из София песнопойка с хайдушки и бунтовнически песни. И точно тази песнопойка става причина за трагичната участ на четиримата книжари.
Арести
След Априлското въстание османските власти във всички краища на българските земи са нащрек и търсят и най-малки поводи за арести и екзекуции. Както е известно, въстанието в София не избухва, но до местните османски управляващи достига информация и имената на някои от местните комити. Едно от тези имена е на книжаря Георги Стоицев, който е обявен за издирване. Стоицев е открит извън София по време на път из околностите, за да буни българския народ. Тъй като не е предупреден от другарите си за това, че се издирва, Георги е изненадан и заловен, докато се грее на запаления огън на един радомирски овчар.
Виждайки заптиетата, книжарят се сеща, че в пояса си носи екземпляр от стихосбирката с хайдушки песни, изважда я и я хвърля в огъня. Оказва се обаче, че в бързината той прави фатална грешка. В огъня той хвърля тескерето си, а опасната като жарава стихосбирка е открита в пояса му и конфискувана. По време на разпитите и измъчванията Стоицев се държи достойно и не издава нищо. Намират се обаче други издайници и така османските власти получават имената и на останалите софийски книжари революционери. Задържани са общо петима книжари. Освен споменатите по-горе четирима, в килиите попада още и Никола Вардев. Близките му обаче успяват да го спасят чрез бутане на огромен рушвет на властите и Вардев дочаква Освобождението. Останалите четирима обаче нямат неговия късмет. При обиска в книжарниците им са намерени революционни брошури и сборници с бунтовнически песни, сред които и току-що съставената от сливенския учител Добри Чинтулов „Вятър ечи, балкан стене“. Това е достатъчно основание четиримата да бъдат осъдени на смърт и присъдите им са изпълнени без забавяне. Те са обесени на 15 ноември 1877 г. на различни места в София: Стоян Табака в Капан махала, Никола Чолака - на Куручешме, Киро Геошев - на Говежди пазар, Георги Стоицев - в Драз махала.
Екзекуциите
На обесването на Табака присъства и английски журналист, който успява да се сдобие с дрехите на екзекутирания и тайно да ги изнесе от Османската империя и да ги предаде на Музея на Мадам Тюсо в Лондон. Четиримата посрещат смъртта достойно като истински българи и национални герои. Френският журналист Дик де Лонли пише в кореспонденция за изданието, за което работи: „Едно момче от осъдените на смърт, по пътя към бесилката пеело славянска патриотична песен.“ Това „момче“ е Киро Геошев, а песента, с която той отивал към смъртта, била „Вятър ечи, балкан стене“. Впрочем неизвестно защо именно Геошев е бил определен от османските власти като „баш комитата“. Пред въжето Чолака се обръща към присъстващите с думите: „Аз роб ще умра, но българският народ ще живее свободен!“
След Освобождението на Княжество България възрожденецът Христо Г. Данов предлага в новата българска столица София да бъде изграден паметник на четиримата екзекутирани книжари. За място на паметника е избрано и мястото в покрайнините на града, в района на съществуващия към онзи момент Шарен мост. Идеята е приета от обществеността и бързо е сформиран и инициативен комитет. А изпълнението на проекта на стойност 260 хил. лв. е поверено на Вацлав Прошек. Според проекта в района е трябвало да се изгради каменен мост и кръгъл площад. В крайна сметка от целия проект е построен само новият мост с четирите бронзови лъва, символизиращи четиримата обесени книжари. Самите лъвове са изработени от виенската фирма „Филип Вагнер Биро“. Те са монтирани върху гранитните си постаменти през 1891 г. и вече 132 години са един от символите на българската столица.
Защо са без езици
Сигурно малцина са онези, които са забелязали и им е направило впечатление, че лъвовете на Лъвов мост са без езици. Защо това е така? Съществуват различни предположения, като някои са доста абсурдни и звучат невероятно. Още в годините на поставянето им в София се появява вицът, че лъвовете са направени неми, за да не могат да кажат колко милиона са били откраднати от българските управляващи, воглаве с премиера Димитър Петков. Друга легенда от края на XIX век пък твърди, че скулпторът направил лъвовете, след като видял, че е забравил да им постави езици, потънал в земята от срам и сложил край на живота си.
Шашавия Халил построил Шарения мост
През 1889 г. бъдещият нов Лъвов мост е изграден на мястото на вече съществуващ по-стар такъв, който е известен на столичани от онова време като Шарения мост. Той е строен няколко десетилетия по-рано със средства от софийския турчин, търговеца Халил Сали, известен като Шашавия Халил заради странните си понякога търговски решения. За да докаже, че не е шашав, Халил построил каменен мост над Владайската река. От едната му страна има надпис: „С време продадох, мост създадох“, а от другата са изписани цитати от Корана. Съоръжението било украсено с червени и жълти линии, откъдето идва и името му Шареният мост.
Иван Георгиев
