О тец Матей Преображенски е една от най-любопитните и дори леко загадъчни личности от периода на Българското Възраждане.
Съчетал в себе си идеите на просветителското и революционното начало, през своя недълъг живот се проявява в различни сфери. Той е едновременно духовно лице, книжовник, търговец, изобретател и не на последно място един от най-верните другари и съратници на Апостола на свободата Васил Левски.
Истинските имена на отеца са Моно Петров Сеизмонов и е роден през 1828 г. в Ново село, Търновско. Едва 9-годишен е изпратен да учи занаят терзийство в Дряновския манастир. Когато навършва 18 години, става послушник в Божията обител, а 12 години по-късно е подстриган и приема монашеството в Преображенския манастир. Като един от най-младите от братята той е изпращан от игумена на манастира из българските земи, за да събира средства за монасите. Така получава и възможността да стигне до Атон, където прекарва една година. През 1852 г. се връща обратно в родния край, но неспокойният му и жаден за пътуване и приключения дух не го оставя за дълго в родното гнездо. Отново се връща на Света гора, където прекарва цели пет години. Тук за разлика от повечето монаси не си губи времето, а използва всяка свободна минута да попива знания от богатата библиотека на Зографския манастир. От този период започват и неговите първи опити като изобретател. Младият монах прави опит да построи пясъчна мелница на брега на Бяло море, която да се задвижва от вечен двигател.
Скиталец
Ученолюбието на отец Матей не се харесва на останалите монаси от манастира, които използват всякакви начини да го отстранят. След поредния лют скандал с тях отец Матей събира оскъдния си багаж в самарите на един кон и затръшва портите на манастира.
Така започва скиталческият път на 33-годишния монах, който, подобно на Божия син, поема по неговия труден и трънлив път. По това време вероятно се сдобива и с прозвището си Миткалото. За кратко време, само в разстояние на няколко месеца, той достига до Йерусалим и остров Тасос. Посещава още столицата на Османската империя Цариград, Бесарабия, Влашко и Русия. По време на тези пътувания надлъж и нашир се среща и с българи, под влиянието на които прегръща идеята за бъдещата националноосвободителна борба. Отецът се запознава с програмните произведения на идеолога на освободителното ни движение Георги Раковски и през 1862 г., захвърляйки монашеското расо, Миткалото се записва доброволец в Първата българска легия в Белград. А след разпускането й начело на малка чета влиза в българските земи и води няколко сражения с османците. По време на престоя си в легията духовникът учи съратниците си да стрелят точно с пушка и сами да си правят барут. По време на едно от сраженията самият той е ранен в крака.
Отец Матей разбира, че освобождението на българския народ трябва да се води на два фронта: просветителския и революционния. Ето защо след „белградското му приключение“ отецът облича отново расото и започва да обикаля земите ни, като продава, а често и подарява както богослужебна, така и светска литература А наред с това там, където усеща пориви за освобождение, той тайничко раздава и брошури и вестници с революционно съдържание, за притежаването на които спокойно би могъл да увисне на въжето. Наред с книгите отец Матей Преображенски създава по пътя си читалища, в които пръв поставя театрални постановки, а по селата организира хората в земеделски сдружения. В своите дълбоки и вехти дисаги носи и всякакви билки и отвари, с които помага на болните. При преминаването си през едно троянско село спасява местните деца, заболели от дифтерит. През 1872-1874 г. йеромонах Неофит Калчев издава цели осем пъти книгата „Народен домашен лекар“, в която събира билковите рецепти на своя духовен брат Матей.
Водна помпа
Наред с това преображенският монах продължава с изобретателските си опити. Конструира модел на пушка и дори на топ, както и прототип на водна помпа и Вечен календар. Изображение на този календар е изрисувано върху фасадата на Българското народно взаимно училище в павликенското село Михалци.
Вечният календар на отец Матей Миткалото
По време на престоя си в Белградската легия отец Матей се запознава с карловеца Васил Кунчев, с когото стават близки приятели. Когато през 1869 г. превърналият се в Апостол на свободата дякон Левски предприема първата си обиколка из българските земи, той се придружава от отец Матей. Двамата обикалят из Търновско и Южна България и създават частни революционни комитети. По-късно Божият служител придружава Левски при следващата му обиколка в Българско. Наред с това отец Матей е и един от куриерите на Вътрешната революционна организация, като пренася в самарите на дисагите на коня си тайна поща, оръжие и боеприпаси. В родното си Ново село пък построява Комитетския хан, в който отсядат членовете на революционната организация.
Ухобол
Подобно на останалите комитетски членове, отец Матей изживява тежко новината за залавянето и обесването на Васил Левски. Той обаче не губи надежда, а продължава неговото дело. За съжаление отец Матей не доживява Априлското въстание и последвалата Руско-османска война, донесла така дълго чаканата от българския народ свобода. Той умира на 1 март 1875 г. само на 47-годишна възраст. Според официалната версия причината за смъртта му е „ухобол“.
Днес е трудно да се каже какво точно е представлявала тази болест в онези години, та да причини смъртта на духовника революционер. Има обаче и още една версия, която е неизвестна за по-голямата част от днешните българи. Преди няколко години потомката на отеца баба Каля сензационно съобщи пред пишещия тези редове, че в рода им се говорело, че Матей Преображенски е бил отровен от свой чичо, който не искал да дели с него наследството на фамилията, което не било никак малко. Как и с какво е бил отровен обаче, не е ясно, както и дали изобщо това твърдение е вярно. Като потомка, макар и непряка, на отче Матея баба Каля в продължение на десетилетия съхранява и личното му оръжие - голям нож, подобен на ятаган, наречен тесак. Кога отецът се сдобива с това оръжие, бабата не знае. Предполага, че това вероятно е станало, когато още като младеж се отправя за първи път към Света гора Атонска, за да се пази с него по пътя от турци разбойници.
Покойната баба Каля показва тесака на отче Матея
Костница
След смъртта на Матей съпругата на неговия чичо тайно скрива ятагана в сандъка със сватбените си одежди, където го пази дълги години. Малко преди смъртта си тя го предава на дъщеря си и така в продължение на век и половина ножът се пази от поколение на поколение по женска линия от майка на дъщеря или от свекърва на снаха.
След смъртта на Матей Преображенски през 1875 г. той е погребан в двора на старата църква в родното му Ново село. А след построяването на новата църква останките му са пренесени там, като са вградени в олтара. Всяка година на Архангеловден костите се изваждат и измиват с вино, след което отново се прибират. През 1925 г. по повод 50-годишнината от смъртта на отец Матей по инициатива на Търновската окръжна постоянна комисия е построена костница, където костите са преместени за трети път. А три години по-късно, за 100-годишнината от рождението му, в Ново село със средства, събрани изцяло от местните жители, е изграден мавзолеен параклис с костница. До мавзолея се издига каменен паметник на отче Матея в цял ръст. Това, което малцина знаят, е, че костите на отец Матей изчезват при пренасянето им в църквата в селото към костницата. Къде са те днес, никой не знае.
Костницата с паметника на Миткалото край Ново село
Иван Георгиев
