Н а 30 септември 1879 г. се провеждат първите в историята на освободената българска държава парламентарни избори. Изминала е едва една година от времето на епичните сражения на Шипка, Шейново и Стара Загора. Българските опълченци едва са свалили от себе си военните шинели и пушките и вече се готвят за административното уреждане на извоюваната своя свободна държава.
Според Търновската конституция, която е обявена като основния нормативен документ на Княжество България, страната е парламентарна монархия, което за времето си е може би най-модерната и демократична форма на управление. В новата конституция се уреждат и регламентират и правата на българските граждани, както и кои от тях имат правото да избират и да бъдат избирани в най-висшия законодателен орган в държавата, Народното събрание. Някои изследователи критикуват установените чрез конституцията условия за избиране като имуществения и образователния ценз, както и лишаването на жените от избирателни права.
Дискриминация
Що се отнася до второто, не зная дали в края на XIX век в някоя от европейските държави представителките на нежния пол имат предоставени такива права. На тях все още се гледа като на неравнопоставени с мъжете. А какво остава за страна като България, току-що освободила се от чужда власт и балканско ориенталско отношение, в което на жените се гледа като на втора категория хора според законодателството на Османската империя. А що се отнася до въведения имуществен и образователен ценз, днес това действително изглежда като проява на дискриминация и може и да е такова. В онези начални години на създаването на новите български държавни институции обаче за българите е било най-важно онези, които ще избират и ще бъдат избирани, да са „събрани от кол и въже“, а хора, които знаят какво вършат. За да донесат най-доброто за България. Цензът е въведен, за да не се допусне неграмотни хора, каквито в онези години са преобладаващата част от българското население, да решават съдбините на отечеството.
Интересно е да се знае, че към времето на първите парламентарни избори населението на Княжество България е малко над 2 млн. души. От тях 980 116 са жените, които не могат да гласуват. Броят на мъжкото население е 1 028 803 души. Избирателната активност в деня на изборите на 30 септември 1879 г. е учудващо ниска, едва 32%, което буди недоумение: не са ли проявявали интерес обикновените български граждани към избора на хората, които в следващите години ще управляват държавата, за чието освобождение хиляди патриоти, революционери и поборници са проливали кръвта си и са дали живота си?
Бройка
Тук трябва да се отбележи, че реално едва по-малко от 220 хиляди българи поради различни причини получават правото да гласуват. Една от тези причини е високата възрастова граница, над която българските мъже имат правото да отидат до урните. Тази граница е 30 години. В онези години се е смятало, че под тази възраст мъжът все още не е достатъчно зрял, за да му се повери такава тежка отговорност – да избира депутатите, които ще го управляват. Тази възрастова граница наред с лишаването на жените от правото на глас и различните цензове намаляват броят на имащите право да гласуват, а оттам води до ниската избирателна активност. В същото време обаче възрастовата граница става повод и за първите мурафети и фалшифициране в родната изборна и парламентарна практика.
Един от хората, които възрастовата граница трябва да остави извън бъдещия парламент, е бившият хъш и апостол на две революции Стефан Стамболов. В годината на изборите за пръв български парламент роденият на 30 януари 1854 г. търновец е на 25 навършени години. Т.е., както се вижда, не му достигат не дни и месеци, а цели 5 години, за да получи правото да бъде кандидат за народен представител. Хъшът с непокорна и взривна натура обаче не мисли да си оставя магарето в калта. Той е твърдо решил, че ще бъде от хората, които ще управляват България, защото си го е заслужил и защото е способен на това. И какво мислите, че прави 25-годишният младеж, за да заобиколи конституцията? Ами най-очевидното – успява да си осигури документ, че е на 30 години, навършени 8 месеца преди датата на изборите. Така че, както става ясно, предизборните фалшификации в нашата мила родина съвсем не са от вчера и днес, а от близо век и половина.
Сведения
Несъответствието между реалната и измислената възраст на Стефан Стамболов не остава без внимание и от самите народни представители от страна на консерваторите – опозиция на Стамболов, който се афишира като либерал. „Според сведенията, които имам от Търновския градски съвет, г-н Стамболов е на 25 години. Тези сведения са тука и са подписани от градския кмет... от Георги Живкова (който е и приятел на Стефан Стамболов)... Три свидетелства от духовната семинария на град Одеса“, съобщава от трибуната на новоизбраното народно събрание консерваторът Илия Цанов. „От Търново са станали списъци, по-младите, които подлежаха на набор, и в тях се намира г-н Стамболов, означен 24- или 25-годишен. В списъка за избирателите Стефан Стамболов е пък вписан учител, 30-годишен“, недоумява епископ Климент (Васил Друмев). Всичко това обаче очевидно по никакъв начин не смущава самия Стамболов, който невъзмутимо остава на банката си и не само че се задържа в първия български парламент, но достига и до негов председател и до останалите най-висши постове в управлението на България. В годините на своето могъщество хъшът от Търново май не е бил само цар. Но пък избира втория български монарх Фердинанд и прави всичко възможно Кобургът да царува, а той, Стамболов, реално да управлява.
Прецедент
Случаят с възрастовото несъответствие в годините на Стамболов обаче далеч не е прецедент. От запазените документи, дневници и спомени на главните действащи лица от онези години става ясно, че има и други с фалшифицирани години, като Атанас Хранов, Минко Радославов. Петър Станчев, Минчо Цачев и Илия Луканов. На повечето от тях не им достигат по 5-6 години, за да имат правото да бъдат избирани за депутати, но успяват да се сдобият с документ, че имат навършени 30. Тази порочна тенденция, оказва се, се запазва и в следващите няколко народни събрания.
Игнорирането на възрастовата граница не е единствената фалшификация на първите, а и на следващите парламентарни избори в Княжество България. Сериозни машинации се разиграват и за дискредитиране на турското население. В Силистренско имената на турските първенци, избрани от сънародниците си за кандидати за депутати, направо са задраскани и вместо са тях са вписани българи. Подобно нещо се случва и в Шуменско. Обяснението е, че турските големци не били грамотни и нямали място в парламента. В действителност обаче за всички е ясно, че истинската причина е доста по-различна и лесно обяснима. В Русенско пък изборите били касирани, а законно избраните турци за народни представители са отстранени, защото в бюлетините имената им били написани на османски език. Обяснението, че това е направено, защото турците избиратели не можели да четат на български език, не са взети под внимание.
Ако трябва да обобщим, оказва се, че още на първите свободни парламентарни избори българите показват правотата на думите, изречени само десетина години по-късно от Алеко Константинов: „Европейци сме ние, ама все не сме дотам.“ А днес една немалка част от днешните парламентаристи показват, че век и половина нещата май не са се променили особено
Иван Първанов
