П о време на Априлското въстание въпросът за знамената, които трябвало да се развеят и да повдигнат духа на българския народ, е оставен за разрешаване в ръцете на апостолите на отделните революционни окръзи.
Всеки българин знае имената на Райкя Попгеоргиева Футекова, останала завинаги в българската история като Райна Княгиня. Момата, която не само извезва, но и първа на кон развява в Панагюрище знамето на Априлското въстание. По онова време тя е само на 20 години, но вече е главна учителка в местното девическо училище.
Райна Княгиня с извезаното от нея копие на Главното въстаническо знаме
Момичета
За поколенията е останало името на Райна, но в изработката на това знаме светиня вземат участие и още пет момичета. Поръката обаче е предадена на Райна от самия Георги Бенковски, който й дава наставленията как трябва да изглежда то.
Лъвът, който трябвало да бъде извезан върху сърмения плат, е нарисуван от Стоян Каралеев и е по подобие на лъвчето, отпечатано върху устава на БРЦК. Буквите за надписа „Свобода или смърт“ са изрисувани от Иванчо Зографа.
Освен този надпис в долния край на плата има и две букви „П“ и „О “ (Панагюрски окръг). За да не бъде разкрита тайната по ушиването на байрака, Райна и останалите девойки са под ключ, докато бодат плата с иглите. И все пак историята решава именно Райна Попгеоргиева да остане като създателката на това знаме. На 22 април 1876 г. знамето все още не е готово, но въстанието преждевременно е избухнало. Бенковски нарежда на учителката да донесе знамето на площада.
Тя бързо му пришива приготвените отпреди това пискюли и го изнася за първи път навън. Знамето е осветено от поп Грую Тренчов и останалите свещеници. Избран е млад напет момък, който да го носи, но изведнъж войводата Бенковски нарежда на самата Райна да се качи на един бял кон и да го развее.
Байрактарката описва този епизод по един малко по-различен начин. „По желание на гражданите трябваше да го взема на ръце, да препаша револвер и сабя и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на насъбралия се по улиците народ, че петвековното турско робство е отхвърлено завинаги“.
Копия
След разгрома на Априлското въстание Райна е хвърлена в затвора, подложена на жестоки изтезания, изнасилвания и подигравки. Освободена е след намесата на консула на Русия в Пловдив Найден Геров, който й помага да замине за Русия да учи за акушерка.
А извезаното от нея знаме изчезва. Според едно от твърденията то е изгорено от отстъпващите турци по време на войната от 1877-78 г. След Освобождението Райна се връща в България. През 1901 г. за 25-ата годишнина от Априлското въстание Райна ушива още три копия на изгубеното знаме.
Едно от копията е пренасяно до лобното място на войводата Георги Бенковски в Стара планина. Запазена е снимка на Райна Княгиня с ушитото от нея копие на Главното въстаническо знаме. То се пази от поборника Павел Койчев чак до неговата смърт, а след него от председателя на Поборнико-опълченското дружество в Панагюрище Иван Кузмов-Комитата.
Карлово
В Карлово са изработени две знамена от Мария Ганева, дъщеря на един от съратниците на Васил Левски. След потушаването на въстанието тя споделя участта на Райна Княгиня. Арестувана е и е освободена след застъпничеството на международни дипломати.
Карловското знаме, ушито и извезано от Мария Ганева
При влизането на турците знамето е скрито под керемидите в къщата на родителите на Мария. То е запазено и след Освобождението се съхранява във витрина в щаба на 28-и пехотен стрямски полк в Пловдив. През 1923 г. то е върнато отново в Карлово и там се пази 10 години в щаба на местното военно поделение. През Втората световна война светинята е изпратена на съхранение в Казанлък, където изчезва безследно.
Копривщица
В Копривщица знамето е дело на учителката Евлампия Великова. Когато на 20 април пушките гръмват, знамето още не е довършено, но въпреки това то е изнесено и развято на площада. След потушаването на въстанието то е снето от пръта и е взето от Георги Икономов и Панайот Волов при прехода им през Стара планина към Дунава.
Малко преди да влязат в ледените води на река Янтра и да се удавят край Бяла, Русенско, сякаш предчувствайки бъдещия си трагичен край, двамата предават знамето на един овчар с молба да го пази като очите си.
Учителки извезват знамената и в още три града на Четвърти панагюрски революционен окръг. В Пазарджик то е изработено от Теофана Величкова - Юрукова, сестра на писателя Константин Величков, а в Брацигово от колежката й Ана Гиздова.
Брациговското знаме оцелява и след освобождението е дадено на местната църква, където не само се съхранява, но и участва в богослужебните ритуали. В Клисура даскалиците Зюмбюла Попстефанова и Гана Найденова вадят очите нощем на газената лампа, но успяват да го завършат.
Знамето на брациговските въстаници, ушито от Ана Гиздова
Знамето е осветено на позициите на Зли дол, където се развява чак от превземането на позициите от башибозука. Най-младата жена, участвала в създаването на революционните символи, е ученичката Елена Трантеева. Тъй като градът не се вдига на въстание, знамето така и не се налага да бъде вадено и използвано.
Търново
В Първи търновски революционен окръг везането на знамената е поверено на Женското дружество в Горна Оряховица, ръководено от Елена Грънчарова. От изработените три знамена двете не се използват, а третото се развява от четата на поп Харитон Халачев и взема участие в епопеята в Дряновския манастир.
Знамето на горнооряховските въстаници
Малко преди турците да проникнат в манастира, въстаниците сами запалват знамето, за да го спасят от поругаване. Единият от байраците е използван от Хвърковатата чета на Бенковски. А другото е запазено и след Освобождението се съхранява от поборническо-опълченското дружество.
Елена Грънчарова, председателката на горнооряховското женско дружество, което извезва знамената на Първи революционен окръг
Другата голяма чета в Първи революционен окръг, тази на Цанко Дюстабанов, излиза в Балкана с едно доста странно знаме – червена женска престилка, завързана върху прът. За да прилича все пак на знаме, на плата е поставен православен кръст, изрязан от бял плат.
След като вече са в Балкана, габровката Мария Ряскова подарява на въстаниците истинско знаме. То също е червено, но върху него са зашити разярен лъв, изправен на задните си крака, и огненият призив „Свобода или смърт“. Знамето е запазено до Освобождението.
Във Врачански революционен окръг знамето е изработено от сестрите Калица и Мица Хаджикръстеви и единствено от въстаническите знамена е било трицветно. Тъй като и тук въстание не избухва, знамето е запазено.
Ботевата чета
Изключително интересна е историята на знамето на четата на Христо Ботев. То е дело на дъщерята на баба Тонка Обретенова – Петрана, която извезва две знамена. Едното е било предназначено за Сливенския окръг, където брат й Георги е помощник-апостол. Под него в Балкана излиза четата на Стоил войвода и Иларион Драгостинов.
Знамето, извезано от Петрана Обретенова, е развято за пръв път при слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг
Второто е дадено на Червеноводската чета, а след саморазпускането й е изнесено в Румъния, откъдето малко по-късно отново влиза в българските земи с четата на Христо Ботев. Знамето участва във всички сражения на четата. След убийството на войводата светинята е свалено от пръта и е укрита от въстаниците, които водени от Георги Апостолов, се отправят към Сливен. След разгрома на групата знамето се изгубва и никога повече не е открито.
Ще завършим със знамето на горнооряховските въстаници. Изработено е от сестрите Вангели и Замфири Писареви от дружеството „Просвещение“. Поръчката за него идва от главния апостол на Първи революционен окръг Стефан Стамболов. Байракът бил предназначен за четата, предвождана от Георги Измирлиев и Иван Семерджиев.
Тъй като двамата войводи са арестувани, четата не излиза, а знамето попада в ръцете на турските власти, които го отнасят в търновския конак. По време на Руско-османската война, след превземането на конака и влизането на руските войски в Търново светинята е изнесена от конака и е връчено официално от ген. Гурко на IV дружина от Българското опълчение.
Иван Георгиев
