- Г-н Костов, ново напрежение има сред фармацевтите заради приетия на първо четене проектозакон на „Възраждане“, който предвижда вендинг автомати да заменят аптеките в малките населени места. Какъв е проблемът?
- Най-притеснителното е, че това може да послужи като прецедент по-нататък в тези вендинг машини да се продават лекарства, които са по лекарско предписание. Ние искаме да изразим категоричната си позиция, че сме против, защото това представлява много сериозна опасност за здравето на хората. Това, което ни притеснява, е, че ограниченията какво може да се продава в тези машини е разписано в наредба, която лесно може да се промени. Затова искаме те да са посочени в закон, а не в наредбата, за да не може лесно да се променят. Иначе може да се измисли регулация, която да позволява продажбата на лекарства без лекарско предписание от такива машини в малки населени места. Според нас тези устройства трябва да са собственост на аптеките, защото за да зареждате лекарства, трябва да сте лицензирано лице, което има разрешение от ИАЛ. Ние сме такива лица и смятаме, че те трябва да се зареждат от аптеки и да се контролират от фармацевти.
- Това означава, че аптеките трябва да направят допълнителни вложения и да назначат хора, които да зареждат машините?
- Да, това означава. Не всеки обаче ще иска да го направи, както и аз, но може да има и такива, които искат. Още повече, че според законопроекта тези вендинг машини ще се купуват от държавата, което би облекчило този процес. В един апарат се поддържат около 30-40 артикула, като вероятността вашето лекарство да е вътре клони към нула, защото в аптеките работим с хиляди медикаменти. Колкото и да са подбрани по-масови лекарства, няма сигурност, че ще откриете търсеното. Освен това в малките населени места на хората им трябват лекарства по лекарско предписание, така че тези машини няма да им решат проблемите. Освен всичко друго колко фирми и аптеки ще се съгласят да назначават хора, които да пътуват десетки километри, за да зареждат апарат в населено място с 200 човека, които какво потребление имат. А това са стоки, които са с регулирани цени и не е ясно дали аптеките ще успяват да покриват разходите си. Не виждам как ще стане това нещо, което дори и да се случи, няма да доведе до нищо. Задайте си въпрос защо няма вендинг машини за хранителни стоки в малките населени места. Няма как да съществува магазин с население с 200 човека, същото е и с машините. Сега се борим срещу следствията от едно десетилетно безхаберие по отношение на демографията. Ние се опитваме да измисляме някакви екзотични техники за оцеляване.
- Забелязвам, че на тези вендинг машини се гледа като на заместител на аптеките, така ли е?
- Така е. Вендинг автоматите досега и по сега действащото законодателство могат да са само на територията на аптека. Промяната в този законопроект е, че в определени случаи, като малки населени места, където няма аптека, те да бъдат поставени в административния център на общината. Това е голяма промяна. Досега не беше разрешено. Ние искаме да се опише в закона кой ще зарежда тези машини, кой ще е собственик и кой ще отговаря за тях. Както разбирам, ще се прави и регистър на апаратите в ИАЛ.
- Искате ли държавата да ви плаща допълнително за тази услуга?
- Според законопроекта държавата иска да стимулира тези процеси и ние нямаме против. Всякакви стимули от държавата – и за откриване на аптеките по линия на НЗОК, нямаме против държавата да отваря аптеки, където няма такива или са губещи. От „Възраждане“ предлагат като облекчение за тези, които се занимават с тези машини, да им бъде намален корпоративният данък на аптеките от 10% на 8%, но от НАП не са възхитени от това предложение. В законопроекта има и елементи за създаване на държавни аптеки, но се съмнявам, че това ще се случи.
- Фармацевти заплашиха, че ще протестират. При какви условия това ще се случи?
- Ще има протести, ако развоят на събитията е такъв, че го налага, а именно, ако се позволи да се продават лекарства, които се предписват от медик. Засега законопроектът не е такъв и се надявам да не се промени между първо и второ четене. За съжаление това може да се случи и впоследствие, което е много притеснително заради това, че ограниченията са в Наредба 28 за това какво може да се продава. В момента изискванията са, че в тези машини се продават лекарства без лекарско предписание, по списък, изготвен с цел безопасност. За целта са ограничени големите дозировки, опаковки и определени рискови лекарства не могат да се намерят в тях.
- Оказва се, че десетки места нямат нито една денонощна аптека. Защо се случва така?
- Тези неща възникват по чисто логичен начин. Когато има нужда от такава услуга, винаги се намира някой да я предложи. Може да си направите извода колко е търсена тази услуга реално, а не на приказки. Колко хора посещават аптека след 22 часа, защото повечето работят до 21 часа. Реално нощната работа започва по-късно, а след 24:00 часа никой не влиза в аптеката. Така реално няма как да се покрият разходите и да се плати заплатата на магистър-фармацевта, който задължително работи през нощта. Ако има големи обороти и печалби, всеки ще иска да работи денонощно.
- Пристигнаха ли вече противогрипните ваксини?
- Още не. Те идват в края на месеца. Обикновено ваксините стигат и всяка година броят им се увеличава, особено тези, които ги плаща държавата и се поставят от личните лекари. Тази година не знам колко ще са за свободна продажба. Обикновено ваксинационната кампания продължава по-малко от месец и се е случвало както ние, така и търговците на едро да изхвърлят ваксини, защото те имат срок на годност, който е за една година и те не могат да се използват следващата година. Сега е балансирано състоянието, горе-долу се задоволяват нуждите. Не мисля, че остават много хора, които не могат да си намерят ваксина.
- Колко вида ваксини ще има през тази година?
- От миналата година те вече са три, дотогава бяха два. Новите щамове са включени. Всяка година те се променят от СЗО. И тази година се надявам да има назална ваксина, която миналата година беше в много малки количества. Само нашата верига продаде между 1500-2000 ваксини, като те влязоха на два етапа – първо беше „Инфлувак“, след това „Ваксигрип“, а в края на кампанията дойде и детската. Тогава първата струваше 23 лева, другата – 27.60 лева, а детската е била 48 лева. Тази година очаквам малък скок в цените им, но той ще е в рамките на стотинки.
- Реши ли се проблемът с невъзможността всички аптеки да изпълняват частично рецепти?
- Надявам се нещата вече да са се пооправили. Едни от най-големите лекарски софтуери имаха проблем с предписването на повече от три лекарства на една рецепта. Знаете, че преди това съществуваше ограничение до три лекарства на рецепта. Това не беше направено. Предполагам, че е решен въпросът, защото минаха повече от 15 дни. Проблемът с тези софтуери е, че никога няма гратисни периоди фирмите да ги доработят както трябва според новите изисквания на НЗОК. Всичко се прави на юруш, специалистите не смогват да ги направят, не могат да ги тестват нормално и после те не работят както трябва или въобще не работят в някакъв период от време. Това е проблемът. Ако касата дава месец-месец и половина гратисен период, това няма да се случва. Неудобствата за лекарите е, че са принудени да изписват лекарства на повече от една рецепта, а за пациентите няма голям драматизъм и това нямаше да се случи, ако беше даден гратисен период на разработчиците.
- Намалява ли се използването на антибиотици, след като те се изписват само на е-рецепта?
- В някаква степен са намалели, защото те както и антидиабетните лекарства са само с е-рецепти и там контролът е затегнат. Там, където преди са отпускали антибиотици без рецепти, сега не го правят. Според мен антибиотичната резистентност е неизбежна и не е свързана с аптеките, а с безконтролното използване на антибиотици в животновъдството. В САЩ, която се смята за най-регулираната държава, там хората пият антибиотици, които са за животните. Там има много нелегални имигранти, над 12 млн., които няма откъде да си купят лекарства и пият антибиотици за рибки. Много са факторите. Интересът около „Оземпика“ е в целия свят и той не секва. Производителят продава и аналога му „Вигови“, но той не се продава у нас и не зная кога ще се появи на нашия пазар.
- Какви лекарства започват сезонно да изчезват?
- Близо 400 са липсващите в аптечната мрежа лекарства, те са както изписвани от лекар, така и закупувани свободно от аптечната мрежа. Техният дефицит обаче не е свързан със сезоните. Става дума за много сериозни лекарства по лекарско предписание, например противотуморни, антиепилептици, инсулини, „Оземпик“, и те са трайно липсващи от години или се появяват замалко и пак изчезват. През минали сезони са липсвали антибиотици заради увеличено потребление, но сега е все още рано, защото няма голяма заболеваемост. Непрекъснатото увеличаване на забраната за износ на инсулин от здравното министерство не върши работа, защото тя е в сила за трети държави, а иначе сделките на европейския пазар не спират, така че липсата на специфичния медикамент остава налице. В момента се увеличават продажбите на тестове за ковид.
Това е той:
Николай Костов е роден през 1964 г. в Плевен
Завършил е Фармацевтичния факултет на МУ - София
През 1990-1991 е научен сътрудник в Центъра за биогенни стимулатори към Научноизследователския химико-фармацевтичен институт
Собственик е на верига аптеки „Ремедиум“
От 2007 г. досега е председател на Асоциацията на собствениците на аптеки
Владимир Христовски
