Намираме се в сезона на полените, които активират сезонния ринит при онези, при които той не е целогодишен. Началото беше дадено с цъфтежа на растенията и затоплянето на времето, което продължава и в следващите дни. По този повод „Здраве с Телеграф“ реши да обърне внимание на темата и да потърси един от доказаните специалисти у нас - д-р Шасине Вели от Военномедицинската академия в София. С нея говорим за сълзенето, кашлицата, сърбящия и течащ нос. Тя дава и своите препоръки как този период от годината да бъде по-лек за страдащите от обновяването на природата.
Всеки четвърти е с някакъв вид алергичен ринит, като половината от тях са със сезонен, обобщи д-р Вели и добави, че в повечето случаи хората са алергични към повече от едно нещо или в годините то се развива, а има и възможност да се съчетае с друго. „Ежедневните оплаквания са нещото, което води до влошеното качество на живот на тези хора и затова са такъв голям социален, лечебен и диагностичен проблем“, заяви тя. Специалистът е категоричен, че хората не само в България, а и по света стават все по-алергични. „Най-чест е ринитът. Като алергични заболявания преобладават и медикаментозната чувствителност, както и приемът на много лекарства, астмата също се разширява, атопичният дерматит, който засяга почти всяко трето-четвърто дете. Хранителните алергии също се увеличават като брой“, посочи тя и добави, че непоносимостта към глутена все още е рядко срещана.
Превенция
Според нея има какво да се направи, за да може този период да премине по-леко за страдащите от алергии. „Съществуват много видове симптоматични терапии, които копират техните оплаквания, но съществува и специфична алергенна имунотерапия, която всъщност е вид лечебен терапевтичен подход и повлиява много добре тези оплаквания. Тя се провежда в няколко последователни години, първите ефекти са малко по-далеч във времето, но са трайни“, обясни специалистът. Д-р Вели заяви, че първото най-важно нещо, което трябва да направят хората, които имат подобни проблеми, е да посетят алерголог, който да ги диагностицира кой точно от полените е водещ за оплакванията, кой сезон засяга въпросния пациент. „Подходът е индивидуален към всички“, подчерта тя и добави, че ако се провежда имунотерапия, в началото има симптоматична терапия. При отказ от такава всяка година се провежда симптоматична терапия. „Общите хигиенни мерки включват различни подходи за избягване на алергена от сорта да не излизат във ветровито време, сутрин, когато е най-висока поленацията, да не правят разходки навън. Шофьорите да не карат с отворен прозорец. Ако са били по-дълго време навън, прибирайки се да изплакнат тялото и косата си; да издухат носа си и да направят назална промивка с морска вода“, препоръча алергологът. Тя обясни, че с тези мерки се цели намаляване на контакта с алергена. Д-р Вели обясни, че поленът е т.нар. размножителен мъжки орган на растенията, който се разнася от въздуха и насекоми и той се отделя най-често през месеците от февруари до октомври.
При оплаквания от носа и очите отидете на лекар
При кожен обрив, течащ нос, конюнктивит, стомашно-чревни проблеми посетете лекар. „При хора, които са с подобни сезонни оплаквания, може да има астма, която в поредния сезон се обостря, като те започват да кашлят, да получават по-чести пристъпи. Друг по-малко познат момент при хората, които имат алергии към полените, е да проявяват чувствителност при консумацията на сурови ядки, плодове и зеленчуци, защото техните алергени са подобни на тези в полените“, каза алергологът д-р Шасине Вели. Тя добави, че понякога при консумация хората имат сърбеж, оток, гъделичкане, при ядене на сурова ябълка например. „Те имат кръстосани реагиращи алергени, просто организмът не прави разлика дали е полен или ябълка и реагира почти идентично“, каза специалистът и добави, че когато плодовете и зеленчуците са термично обработени, те не получават оплаквания. Тя заяви, че честото кихане е сигнал, че има нещо необичайно. „То може да се случва в запрашена среда, което понякога се приема за алергия към прах, а то е заради механичното дразнене. Понякога може да имитира алергичен ринит, но той да не е такъв“, обясни още тя и добави, че в такива случаи се търси консултация и от УНГ специалист. Д-р Вели коментира, че при проблем може да се потърси консултация с пулмолог, който най-често ще изпрати пациента на алерголог, за да се изключи някакъв вид непоносимост. „Кашлицата винаги насочва първо към пулмолог, но ако той заподозре бронхиална астма, със сигурност държат да изключат наличието на алергичен компонент в нея“, добави тя.
Не всеки с непоносимост има астма
Не всеки с някаква непоносимост има бронхиална астма. „Голяма част от нея е алергична, но има и неалергична. Тя обичайно се проявява на по-късна възраст, може да бъде съчетана със затлъстяване или възпаления, заяви алергологът Шасине Вели от ВМА. „В хода на боледуване при децата много често има свирене в гърдите, което наподобява астма, но те нямат допълнителни сезонни алергии. Астмата е широко понятие и с много различни форми. Тя изисква всеобхватен подход към нея“, коментира специалистът. Тя обясни, че има разлика между алергичната и бронхиалната астма. „Като прояви понякога са абсолютно идентични“, заяви тя. По думите й индустриализацията и химизацията водят до увеличаване на алергиите. „Нашият организъм се среща с безброй химически активни вещества, които нарушават неговата кожна и лигавична бариерна функция и по този начин той става податлив към алергените“, каза още тя и добави, че стресът може да отключи алергия, защото те са имунни реакции.
Владимир Христовски
