С лед катастрофалната за България Първа световна война редица талантливи български творци логично олевяват в политическите си убеждения. За трагичната смърт на „безследно изчезналия“ Гео Милев - даровит публицист, режисьор, издател, но преди всичко поет бунтар, сме разказвали. В следващите редове отделяме място за дълбоката и вдъхновяваща любов между Гео и неговата муза Мила, която тя определя като ЖЕСТОК РОМАНС! Въпреки че овдовява млада, красивата актриса отглежда сама двете им дъщери Леда и Бистра и остава вярна на своята любов до смъртта си. Мила Керанова умира през 1969 г. на 74 години.
Запознанство
Милица, или само Мила, е родена на 23 март 1891 г. в Брезник, в семейството на баща адвокат, лечител и съдия с вродено тънко чувство за хумор и артистизъм. Майка й Петя има грижата за доброто образование на сина и дъщеря им. Така през 1909 г. тримата заживяват в София. Впоследствие Мила и брат й Димитър стават актьори.
Бъдещата съпруга на Гео Милев записва Софийския университет, а през 1911 г. продължава образованието си в парижката Сорбона, откъдето е приятелството й с поета символист Николай Лилиев. Именно той е главният „виновник“ за запознанството й с Гео Милев.
В средата на декември 1917 г. случайна среща на софийската улица „Леге“ между Мила, Лилиев и приятеля му Гео завинаги свързва съдбата на красивата актриса с вече оперирания и останал с едно око Гео Милев. Той току-що се е завърнал от фронта след раняването му на дойранските позиции.
Вундеркинд
Роденият на 15 януари 1895 г. в Раднево Георги Милев Касабов от бебе е наричан „вундеркинда на книжаря Мильо Касабов“. Семейството се мести в Стара Загора и още на 2-3 годинки малкият изумява с рисунките си, а на пет вече чете свободно. На 16 г. завършва гимназия, където усвоява френски и руски, а гурбетчия му преподава частни уроци по английски език.
През 1911 г. Гео вече е студент в Софийския университет, но мечтае за образование в странство. За шест месеца научава немски и през 1912 г. заминава да следва литература в Лайпциг.
Идва Първата световна война и през август 1915 г. се завръща в България. На 23 март 1916 г. постъпва в школата за запасни офицери в Княжево, след завършването й заминава на фронта. Край Дойран е тежко ранен, загубва едното си око и част от черепа си.
Влюбен до уши от пръв поглед, Гео кара приятеля си Лилиев да отидат на гости у Мила. Тримата до среднощ спорят за театър, модерна поезия, музика. „Гео Милев ми направи неотразимо впечатление - пише Мила в спомените си. - Чувствах се като омагьосана от неговата изключително надарена натура, от неговото рядко възторжено сърце. Учудваше ме този мозък, включен в строшения череп, вибриращ непрестанно, за да обхване и разреши всички естетически проблеми.”
В началото на 1918 г. Мила и Гео вече са заедно и заминават за Берлин, където той продължава лечението. Знаейки, че коравият и патриархален баща няма да одобри избора му, Гео се опитва да скрие от него, че е свързал живота си с 4 години по-голяма жена с „несериозна професия”.
Венчавка
Завърнали се вече в София, Гео е непреклонен и настоява родителите да му изпратят „свидетелство за венчание” – задължителен документ за сключване на брак по онова време. В писмо до майка си от 29 април 1919 г. той пише: „Очаквам свидетелството, без което не може. Ако ти го донесеш, добре. Ако дойдеш като майка на сватба - добре дошла! Толкоз казвам и разбирайте ме добре!“. На 13 юни 1919 г. Гео и Мила се венчават в София. Раждат им се две дъщери – Леда и Бистра.
Бъдещата детска писателка Леда Милева пише в спомените си: „Живеехме в една-единствена, макар и голяма стая, разделена на две с параван. По-малката част беше неговият „кабинет” - покрита със зелено сукно писмена маса и етажерки, отрупани с книги...
Понякога вечер в „кабинета” се събираха приятели - Христо Ясенов, Николай Хрелков, Вела Ушева, Ламар... Двете думи, които майка най-често употребяваше, когато говореше за баща ми, бяха: „ВУЛКАНИЧЕН И ПЛАМЕНЕН“!
„Септември“
Заради поемата си „Септември“ на 14 май 1925 г. поетът е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. На 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно.
Месеци наред Мила издирва съпруга си, лутайки се между скръбта и надеждата. В началото Мильо Касабов обвинява снаха си, че не търси мъжа си достатъчно ревностно. След време той осъзнава, че тя продължава да го чака и да му е вярна.
Според документ, открит в архивите на къщата музей на поета: „Столичното полицейско комендантство удостоверява, че софийският жител Гео Милев е търсен от съдебните власти чрез полицейските органи, за когото е издадена и заповед за дирене под № 66 от 20 май т. г., обаче впоследствие се оказа, че се намира в неизвестност.
Настоящето се дава на Мила Гео Милева вследствие заявление и вх. № 823 от 6 того, за да й послужи гдето стане нужда."
"Майка ми остава вдовица само след шест години семеен живот, но не позволяваше да й се подхвърля, че може да ни отгледа по-лесно, ако се омъжи повторно. Чувстваше като свой върховен дълг да бъде вярна към паметта на съпруга си и да съхрани литературното му наследство. Не с думи и назидания, а с личния си пример предаде това и на нас, двете си дъщери", пише Леда Милева.
Писма
В Централната агенция на архивите в София са запазени няколко писма между Гео Милев и Мила, които разкриват тяхната романтична любов.
Гео до Мила:
„Детенце,
Защо не дойдеш при мен? Не разбираш ли, че аз не мога да дойда? Има военно запрещение никой да не излазя от болницата до второ разпореждане; тъй че утре няма да мога да изляза: затова ела ти, че съм като шантав днес цял ден… (Когато дойдеш, тогава ще те целувам, по книга целувка не върви). Твойто Оченце.”
Мила до Гео:
”А миналата нощ аз наистина танцувах сама и се радвах на себе си. Как хубаво те желаех тогава, съкровище мое! Аз виждам очите ти спрени върху мене, с оня поглед, който ме подлудява и се опивах само от мисълта и спомена за него…
Лека нощ, миличко! Целувам нежно очите и устните, устните… с вечно неутолената моя страст. Твоето момиче”.
Мекици
Пословичен със своето чувство за хумор, школник Гео Милев се обзалага със старшината на ротата, че ще изяде 70 мекици на плаца пред другарите си. Фелдфебелът поръчва мекиците, а ротата се строява. Бие барабанът и школник Гео Милев започва. Когато глътва и последната мекица, строените школници изригват: „Ура-а-а-а“.
Вечерта в спалното другарите му го карат да съчини припев по химна „Шуми Марица“. Гео стъпва на нощно шкафче и запява. Вместо „Марш, марш, генералът наш“ изпява „Яж, Яж, повече сутляш, яжте да ядем, та здраво да е..м”!
Румен Жерев
