0

Е дна от комичните случки в живота на световния български художник  Жорж Папазов е от времето, когато посреща в дома си в южното градче Ванс до Ница съседа и колегата си Пабло Пикасо. Папазов, който в артистичните среди на Париж и Франция си спечелва безспорна слава като „сюрреалист преди сюрреализма”, но и като страхотен бохем, се подготвя подобаващо за срещата. Това е след 1960 г., когато се премества от Париж да живее в Южна Франция, както повечето спечелили световна слава негови колеги по онова време. Домът му, голяма белокаменна резиденция, построена в провансалски стил „рюстик”, бил практически визитната картичка на Ванс, кацнал до улица „Двата кипариса”. Там живеели  също художниците Марк Шагал и  Анри Матис. 

Пиршества

Жорж Папазов бил талантлив кулинар и познавач на виното, качества, наследил от семейството си в Ямбол, които били бакали и търгували храни и вина на едро. По-късно до съвършенство ги развива в страната на лакомниците. В дома му във Ванс, който бил и ателие, и галерия, защото в зрелите си години Папазов става и търговец и колекционер, посрещал всички „големи” в областта - Пикасо, Шагал, приятелите му художниците фовисти Дерен и Вламинк, Иля Еренбург,  кинорежисьорът Айзенщайн, Пол Елюар, Андре Салмон и много други. За това разказва в монографията си за художника критикът Кирил Кръстев, който лично успял да се срещне с Папазов приживе във Франция.

За вечерята  с абсолютната звезда - Пабло Пикасо, той приготвя многостепенно меню в кухните си, които били работилници за кулинарни шедьоври. Практически Жорж Папазов вложил целия си талант и жар да забавлява госта си.

Фанатик

За жалост Пикасо не спирал да говори само за своята работа и проектите си. Не проявил никакъв усет и въображение към радостната страна на живота, не забелязвал какво има в чиниите, а за изтънчен усет на небцето, какъвто притежава всеки първи художник, и дума не можело да става.

Парцалени трупове

Жорж Папазов притежавал изтънчена душевност, балканско гостоприемство, но и невероятно чувство за хумор. Легенди се носели в Париж за лудориите на тримата бохеми - Дерен, Вламинк и Папазов, когато обитавали къщата „Бато Лавоар” на Монмартър. Едно от техните представления е истински шедьовър. Те се забавлявали, като хвърляли трупове на окървавени жени през прозорците, които всъщност били парцалени кукли. Представете си какъв кошмар е било  гостуването на Пикасо за надарения с богато въображение и театрален усет  към забавленията Жорж Папазов. Толкова бил отегчен, че на изпроводяк казал на госта си, че го цени като артист, но с него е скучно, защото освен за работа не е способен да говори за нищо друго.

По-късно разказал за провалената си вечер с мрачния испански гений на гостуващия му от България Кирил Кръстев. „Пикасо е фанатик. Нито яде, нито пие, той е като машина, говори само за работа, аз не мога да общувам с такива хора.”

Цирковото куче

Жорж Папазов умира през април 1972 г. във Франция. Седмица преди да се пресели в отвъдното, рисува картината „Смъртта на цирковото куче.” Това е един от шедьоврите му от този цикъл платна и сякаш знаков за личността му на артист и човек.

До късните осемдесет години на 20 в. за него в България почти никой и нищо не знаеше, а и не се говореше и пишеше. Името му се споменаваше в средите на шепа посветени, какъвто е бил и критикът Кирил Кръстев. Така стояха нещата и с Кристо и други художници, които на Запад са били с ранг на звезди.

В края на осемдесетте години в Градската художествена галерия в София бе наредена изложба на Жорж Папазов. Тя е уредена от съпругата на тогавашния посланик на България в Швейцария Константин Теллалов - Юлия Теллалова. Бивша журналистка,  страстен колекционер и меценат, спасила стотици рисунки на Владимир Димитров-Майстора от прашните тавани. Благодарение на личните й усилия и авторитет под засилена охрана, ръководена от Боян Радев, пристигат творби на Жорж Папазов от фонда на музея Пти Пале в Женева. 

Циклон

Ефектът от изложбата бе равносилен на истински циклон сред обществеността. Опашките с  художници, ценители, любители, студенти, ученици, хора на всякаква възраст жадни да гледат не секваха. Мнозина се връщаха в експозицията десетки пъти. Без преувеличение може да се каже, че това беше повратен момент в творческия път на много художници. Мнозина особено през деветдесeтте години започнаха да рисуват „ала Папазов”, а имената на картините бяха в стила на творбата му „Душата един извор”. Днес този тип художническо мислене едва ли би изненадало някого, защото сме потопени в информация, и от лесния „копи и пейст” се губи първоначалното авторство.

Въпреки това оригиналът има тайнствено сияние, което не подлежи на кражба, дори и неволна. 

„Осветителят” не мина без скандал

Изложбата „Осветителят” с платна на Жорж Папазов, която е изложена в  Националната галерия до 20 март, бе ознаменувана с истински скандал. Разправиите между българските изкуствоведи кой е по-голям специалист на съвременно изкуство по повод експозицията с картини на Папазов обаче не спират потока от хора. Те се любуват в пълна степен на брилянтната живопис и въображение на великия българин.

Организатор на изложбата е критикът Мария Василева. Колекцията съдържа творби от частни колекции от България и чужбина, от Приятели на Пти пале в Женева, от различни музеи в България. Жорж Папазов е представен във всичките си периоди. Експозицията носи името на едно от най-провокативните му платна - ”Осветителят”.