Л юбовната история на Йоанис Александров с бейзбола започва на улицата в Нетуно, пристанищно градче, южно от Рим.
Там работят родителите на детето, чийто потенциал е забелязан, докато тича в парка от случайно минаващ треньор. В този момент започват поредица от щастливи съвпадения, които в крайна сметка изведоха Йоанис до професионалната бейзболна лига на САЩ (MLB). На 25 март той стана първият българин, подписал с неин клуб - Чикаго Къбс.
Орис
„Хубавите неща му се случват на празнични дати и ето договорът му дойде на Благовещение“, горда е майката Светлана, която е бивша хърделистка от националния отбор. На световно първенство за девойки стига до 13-о място, но прекратява кариерата си, за да гледа дъщеря си Елени.
„Заради нейното име и това на Йоанис ни питат дали имаме нещо гръцко, но нямаме. Елени избра да наречем така братчето й, защото беше 13-годишна, когато той се роди през 2004-а. Малко преди това даваха президента на олимпийското село в Атина Йоанис Матис и Елени реши да го кръстим на него заради връзката му със спорта“, обяснява Светлана, чийто съпруг също е бил балкански шампион, но по десетобой. Родом е от Видин, завършва спортното училище в Ловеч, минава през ЦСКА и стига до националния. 23-годишен е, когато тимът му е разформирован и дълго след това Асен работи като полицай. До 2005-а, когато с жена му се преместват в Италия, за да се труди в строителството.
„Йоанис беше много чакано дете, което ни донесе голяма радост, така и сме го гледали. И както казах - при сина ми случайностите са много и все са в негов плюс. Ето, именно Нетуно е Меката на бейзбола на Апенините, мъжкият им отбор 13 пъти е печелил титлата на страната, а в това градче, което е по-малко от Люлин, има 6 големи стадиона“, разказва майката.
Родина
Още след първата си тренировка Йоанис се връща с думите: „Искам един ден да играя бейзбол в Америка“. „Ние ококорихме ей такива очи и се чудехме какви ги говори – смее се бащата. - Сега си давам сметка, че това не е било нищо друго освен дълбоко вътрешно чувство. След това съумя сам да се сбори за мястото си, а стадионите бяха пълни с деца“.
„На първия ми мач питчърът ме уцели в гърдите, спря ми въздуха и татко влезе на терена. Уплашихме се всички, аз бях на 7. Баща ми обаче ми каза да не се предавам никога, защото съм българин“, спомня си Александров, който е прекарал у нас само последните 2 години преди да замине зад океана. Въпреки това знае прекрасно езика и твърди, че тук е неговата родина.
„Идва момент, в който българите се прибират от чужбина и при нас се случи така – споделя Светлана. - Дъщеря ни си беше дошла да работи в София, с брат й си липсваха, а имат изключително силна връзка. Майка ми беше останала сама, защото баща ми и брат ми си отидоха. Уцелихме добър момент, защото след това започна ковид пандемията, в Италия имаше наводнения и всичко затвори за дълго. Преди да тръгнем, Йоанис ни попита има ли къде да тренира в България и ние се свързахме с Ясен Неделчев (вицепрезидент на федерацията по бейзбол и софтбол – б. а.)”.
В началото новото попълнение получава трудно титулярното място на кетчър, но още ненавършил 16 години дебютира в мъжкия отбор на София Блус и бързо се утвърждава в състава. През 2021-а Йоанис беше най-мощният батер в тима на "сините" и завърши сезона с водещите в цялата лига 19 хоумръна, помагайки на столичани да спечелят четвърти пореден требъл - шампионската титла, Купата на България и купа "София". Той беше и основен двигател на Блус и в квалификационния турнир за Купата на федерациите в Братислава, спечелен безапелационно от тима ни в конкуренцията на първенците на Словакия, Румъния и Литва. След като Александров бе избран за най-полезен играч, той бе включен в мъжкия национален отбор и получи покана за участие на пробите във Флорида. На тях замина с помощта на федерацията и София Блус.
Помощ
„Подкрепата им е безценна, а ние инвестирахме и страшно много собствени среща – в Европа сме били на всяка тренировка и мач на сина ни. Благодарни сме на всеки негов съотборник, който му помогна. Средства осигури също собственикът на фирмата за мебели, в която работи мъжът ми. Треньорката по лека атлетика Валя Демирева, майка на сребърната ни олимпийска медалистка в скока на височина Мирела Демирева, го подготви физически“, признателна е майката.
На тренировъчния лагер в Маями миналия ноември Йоанис приковава вниманието на скаути от цяла Америка. В продължение на 4 месеца той живее и тренира по 10 часа на ден в академията на Карлос Кастийо - бивш питчър от MLB, носил униформите на Уайт Сокс и Ред Сокс в края на 90-те години и началото на новия век. Със съдействието на промоутърската компания "Пърфект Гейм" Александров има и личен мениджър в лицето на Майкъл Молини, един от най-реномираните бейзболни агенти. С негова помощ той избра най-добрата оферта – на Къбс, въпреки че за него се бореха 23 отбора.
Ала от лигата не вярвали, че със своя ръст от 193 см, тегло от 112 кг и невероятна сила Йоанис е на 17 г. „Според тях отговарял на 25-годишен, и то след много тренировки в Америка. Започна разследване, което стигна до американското посолство в София, проверяваха акта му за раждане. Туристическата виза на сина ми изтече, той трябваше да напусне САЩ за 6 месеца и затова се наложи да отиде да играе и тренира в Доминиканската република, където живя в комплекс в джунглата, от който нямаше право да излиза, а храната и водата не му понасяха. Той е свикнал на хубава храна, разболя се, но издържа“, обяснява Светлана.
„Живял съм 7 години в Куба и знам, че в тази част на света спортът е единственият начин да се измъкнеш от мизерията. Практика е да се подправят рождените дати на състезателите, дори държавата съдейства. За Йоанис беше изключително изпитание да играе в подразделението на лигата в Доминикана, но той мина и този тест. Искам да подчертая, че на това момче умението за бейзбол му е дадено от Господ. Притежава невероятно съчетание от ръст, природна сила и бързина. Подобна скорост на удара не може да се развие с тренировки“, уверява Ясен Неделчев.
Според него всеки спортист, който носи медали за България, е национален герой. „Покрай бейзбола посетих един от по-малките университети на САЩ, в който фитнес залата беше колкото „Арена Армеец“. В същото време знам при какви условия се тренира в България“, въздъхва Неделчев, който е доволен, че след 35 години развиване на бейзбола в България вече имаме играч, прокарал пътеката до САЩ.
Пионер
Месомелачката за таланти там е жестока, но Йоанис определя първата си година в лигата като уникална: „Къбс бяха очаровани от мен, защото досега никога не са имали играч от България. Имаше полза и от престоя в Доминикана, тъй като опознах латиноамериканците, които са гръбнакът на Голямата лига. Досега не бях улавял топки на питчери, които хвърлят с по над 95 мили в час. Играх в 10 мача и се представих много добре като кетчър. С батирането все още ми е по-трудно, но записах първия си хит. След като приключи престоят ми в Доминиканската република, се върнах в Аризона, където участвах в професионални срещи“.
Догодина Александров се надява да го извикат за един или два мача в мейджър лигата. „За съжаление в България не може да се тренира целогодишно. Тук зимата е прекалено студено, докато в южните щати температурите по цяла година са по 30-35 градуса. Има всякакви машини, които да ти хвърлят топки, ударите се записват с камера, след което тези видеа се гледат от треньорите, които ти казват какво трябва да коригираш в техниката си. Най-голямата разлика е психологическата. Там в 95% от времето просто говориш с някого, за да се настроиш, да разберат какво чувстваш. С треньора Кастийо, който ми е като втори баща, непрекъснато работим върху това. Бейзболът е игра, в която менталният елемент е решаващ. Много е трудно, но в същото време ти дава и кураж“.
Сили му дават и неговото задружно семейство, както и цялата бейзболна общност в България. „Със съпругата ми спортът ни научи, че не трябва да задушаваме децата си, а да им даваме свобода – уверява бащата Асен. - Те сами да си избират и водят живота си, а ние просто да им вярваме и да ги подкрепяме като приятели“.
Сестра му участва в Мастършеф
Елени Александрова е най-верният фен на Йоанис и го придружава в първите му две седмици в САЩ. Няма вечер, в която да не чуе любимия си брат по телефона, въпреки че самата тя е доста заета. В Италия завършва готварство, след като се запалва по кулинарията, докато майка й работи в пицария. Амбициозното момиче обаче иска да расте нагоре и от година вече работи в голяма италианска компания у нас. Освен това се изявява в шестия сезон на „Мастършеф“, припомнят гордите й родители. „Брат ми набляга на италианската кухня и месото, избягва пърженото. Аз доста често му правя домашна лазаня, паста от какао и манатарки, спагети с лангуста шалот и коняк“, изброява Елени.
Научава английски от филмите
Когато заминава за САЩ, Йоанис не говори добре английски, но напредва бързо благодарение на средата и гледайки филми. Налага му се да научи и испански и сега 18-годишният младеж вече борави свободно с тези езици наред с италианския. На път е да завърши дистанционно полувисшето си образование като IT специалист - сфера, където също има голям интерес. За да подпише направо професионален договор в САЩ, той няма право да учи в колеж и отказва предложенията на три такива учебни заведения в името на огромния шанс да играе в MLB.
Таня Манова
