Продължаваме разказа на легендата на Ливърпул Джейми Карагър за съдбовни моменти от света на футбола. Той разказва за тях в книгата „Най-великите мачове“, откъс от която издателство „Сиела“ предостави на читателите на „Телеграф“.
Чувал съм какви ли не опити да се принизи влиянието на публиката на Ливърпул по време на домакинските мачове. Често има обвинения, че това е мит, подхранван от самите червени фенове, особено когато в някой ранен следобед на мач от лигата на моменти биват надвикани от гостуващата агитка.
Ако разликата в класите на Ливърпул и съперника е огромна или феновете не покажат достатъчно желание за подкрепа, то тогава атмосферата на „Анфийлд“ бива неутрализирана.
Синхрон
Има безброй примери за отбори, които са надигравали „червените“ на собствения им стадион. Но когато мачът е равностоен, то тогава „Коп“ показва най-доброто от себе си и атмосферата определено играе роля за крайния резултат. Само вижте резултатите в мачове, в които играта на Ливърпул и шумът на „Анфийлд“ са в синхрон, и ще разберете защо отборът толкова много залага на подкрепата на феновете.
„Хората в Америка ме питат какво е усещането да си на „Анфийлд“ във вечери като тази (срещу Барселона) и аз им казвам, че нищо не може да се сравни с това – каза Том Уернър. – Бях на няколко мача в Лондон, но не бях стъпвал на „Анфийлд“ (преди да стане президент на Ливърпул). През първата ми година като президент в домакинства срещу Уиган и Уест Бромич хората ми казваха: „Само почакай да видиш какво ще се случи, когато играем в Европа.“
Съперниците на Ливърпул в Англия могат да се правят на глухи и слепи колкото си искат, но истината е една.
Атмосфера
На „Анфийлд“ ли е най-великата атмосфера в световния футбол? Не мога да твърдя това с чисто сърце. Сигурен съм, че има стадиони в Европа и в Южна Америка, където феновете са също толкова шумни и плашещи. Но не могат да повлияят толкова много на играта на отбора си.
Не мога да не отбележа и едно очевидно предимство на „Анфийлд“ – стадионът е доста малък. Въпреки че капацитетът му е увеличаван неколкократно от построяването му през 1884 г. досега и към момента побира 55 хиляди души, той винаги е бил доста компактен. Построен е така, че феновете да са максимално близо до случващото се на терена, толкова, че да гледат футболистите в очите – за разлика от „Ноу Камп“, „Олд Трафорд“ или „Сан Сиро“, които в това отношение изглеждат огромни.
„Анфийлд“ разполага с терен 100,58 на 68,58 метра – нормално като за всеки елитен стадион. Размерите на игрището на „Ноу Камп“ са 105,16 на 67,67 метра според официалните данни, въпреки че, когато играх там на полуфинал за Купата на УЕФА през 2001 г., мениджърът Жерар Улие ни каза, че са разширили терена, за да е по-удобно за стила на игра на „Барселона“. Същото нещо бяха констатирали и от „Ман Юнайтед“ за техните мачове с каталунците в Шампионската лига.
Но какъвто и да е размерът на игрището, „Анфийлд“ изглежда по-малък в сравнение с останалите стадиони на водещите отбори в Англия и Европа.
Аномалия
Дори и докато пътуваш дотам като футболист, имаш усещането за тясно, оградено пространство, докато автобусът на отбора си пробива път през тесните улички и редове с къщи. За онези, които го виждат за пръв път, стадионът изглежда като аномалия – футуристичен извънземен кораб майка, който се е приземил в стар жилищен квартал. Визуално контрастът между модерното и старото е огромен.
Компактността на стадиона има голямо психологическо въздействие – почти толкова, колкото шумът на феновете. Създава чувство за клаустрофобия у този, който не е запознат с „Анфийлд“. Дори и при най-добрите футболисти.
Уейн Рууни ми казваше, че когато е играл на „Анфийлд“, никога не е усещал, че има време да отиграва топката – комбинацията между настървени и заплашителни фенове, мотивиран съперник и тясно пространство има наистина задушаващ ефект върху играта на гостуващия отбор.
Като играч на Ливърпул мога да кажа, че ние съзнателно и нарочно правехме така, че съперниците ни да се чувстват притиснати. Това можеше да значи няколко гола за нас, преди те да се окопитят. През 2019 г. цели четиринадесет минути бяха изминали, преди играчите на „Барса“ да се адаптират и да започнат да правят застрашаващи вратата на Алисон комбинации. Виждал съм това много пъти и го отдавам именно на трудното настройване към условията на „Анфийлд“.
Колкото повече играех на този стадион, толкова по-добре развивах своята мускулна памет на игрището. В края на кариерата си можех да си спомня позиционирането ми в мачове години по-рано и реагирах в различни ситуации по добре изграден навик. Бях запознат с всяко стръкче трева и местата, където моите съотборници бяха (или трябваше да бъдат). „Има нещо вярно – потвърди Хендерсън, който през 2012 г. ми стана съотборник. – Когато си свикнал да играеш там, ако си затвориш очите, ще знаеш точно къде си. Когато си визуализирам някой мач, винаги съм на „Анфийлд“. Може би е заради малкия размер. Когато играеш на „Уембли“, е съвсем различно – по-голямо и по-трудно е да затваряш пространствата за противника. „Анфийлд“ е място като никое друго.“
Трудности
Много обичах да слушам как бившият мениджър на „Арсенал“ Арсен Венгер описва трудностите, които отборът му изпитва на „Анфийлд“. „Това е най-трудният стадион в Европа – каза той през 2019 г. – Единственото място, където можеш да биеш корнер и да се здрависаш с феновете! Можеш да кажеш на някой запалянко: „Здрасти, братле, как си?“, след което да продължиш да играеш футбол. А това е истински европейски стадион! Днес се строят модерни и изискани съоръжения, но „Анфийлд“ е стадион с душа, където съперникът изпитва постоянен натиск. Атмосферата тук е наистина специална.“
Превръщането на най-популярната трибуна – „Коп“ – в истинско оръжие започва още от Бил Шанкли през 60-те. Първите големи европейски пробиви на Ливърпул под негово ръководство, а впоследствие и под това на Боб Пейсли, кулминират в паметни вечери като онази през 1965 г. – полуфинал за Купата на европейските шампиони срещу Интер. Този мач е спечелен от Ливърпул с 3:1, макар и след това „червените“ да отпадат с 4:3 в общия резултат. Или знаменития обрат срещу Сент Етиен през 1977 г. в същия турнир, победа с 3:1 благодарение на Дейвид Феърклъф. Победа, след която с общ резултат 3:2 Ливърпул се отправя към полуфинала. Седмици по-късно първата (от общо шест) Купа на европейските шампиони е факт. През август 2020 г. Байерн Мюнхен изравни постижението от шест трофея, а само Реал Мадрид и Милан са печелили повече пъти Шампионската лига (КЕШ).
Когато през 2013 г. прекратих своята футболна кариера, нашите фенове ни смятаха повече за европейски, отколкото за английски клуб. Точно като играчите феновете показваха най-доброто, на което са способни, при домакинските мачове в средата на седмицата.
