К огато стане дума за Изтока, обикновено се сещаме за приказките на Шехерезада, картините на Енгър и епистоларните произведения на английската пътешественичка лейди Мери Монтегю, съпруга на посланик при Високата порта.
В представите ни изплуват дворците на султани и емири с нечуван разкош, злато, скъпоценни камъни, коприни и хареми с красиви жени. Такъв е и животът на последния шах на Иран Мохамед Реза Пахлави - видна личност на ХХ век, забъркан в безкрайни световни и политически интриги. Като притежател на несметни богатства този монарх е известен плейбой и бонвиван, който успешно конкурира героите на Холивуд. Той идва на власт през 1941 г., когато баща му абдикира под натиска на англо-съветска инвазия. Тогава е само на 22 години. Но Мохамед Реза няма синя кръв. През 1925 г. родителят му, бивш бригаден генерал, чрез преврат сваля от власт династията на Каджарите и се обявява за шах ин шах (цар на царете).
Като най-голям син Мохамед Реза получава завидно образование. Завършва престижния лицей Льо Розе в Швейцария, след което военна академия в Иран и САЩ. Макар да не парадира с особена красота - той е възмургав и немного висок, все пак има приятно излъчване и е впечатляващ, облечен в униформа на главнокомандващ иранската армия.
Слухове
Той е особено желан ерген и много жени са луди по него. Докато още учи в Швейцария, се понасят слухове по негов адрес, че твърде се е сближил с млад мъж на име Ърнест Перон, който не криел хомосексуалната си ориентация и когото по-късно приема в Мраморния дворец и прави личен съветник. Всичко остава непотвърдена загадка, но през 1937 г. баща му решава, че е време Мохамед да се ожени. Бракът, естествено, е политически и старият шах, който иска да се сближи с новия египетски крал Фарук, предлага брак със 17-годишната му сестра Фавзия Фуад.
Принцесата е учила в Швейцария, говори няколко езика и е известна с изключителната си красота. Тя е стройна, с бяла кожа и големи сини очи. Съвременниците й я намират за по-хубава дори от нашумялата холивудска актриса Вивиан Ли. Тя е по-скоро европейско момиче, подчинено на строгите ислямски закони, и за да се почувства свободна, склонява да се сгоди за иранския си кандидат, въпреки че не го харесва достатъчно. През 1939 г. вдигат великолепна сватба в Кайро, а в Техеран тя продължава цяла седмица с всенародни празненства. Всички са прехласнати по красотата на булката, която блести с диамантени бижута и безценната царска тиара от иранската съкровищница. Мохамед е доволен, той държи на красотата. Особено е щастлив, когато през 1940 г. се ражда дъщеря му Шахназ. Той обсипва младата си съпруга със скъпоценности, глези я с красиви вещи и поръчва най-скъпи тоалети от Европа. Бракът обаче не потръгва. Тя явно не успява да се привърже към живота в Иран. Не се разбира и с двете му сестри - Шамс и Ашраф, които я ревнуват. Среща студено отношение от свекърва си Тадж Ол Молук - пълна дама с тежък характер и злопаметна, която прави всичко, за да усложни отношенията между съпрузите. Те изстиват и се отдалечават един от друг. Фавзия страда и изпада в тежка депресия, по цял ден лежи зад спуснати завеси и отказва официалните задължения на първа дама. Накрая толкова отслабва, че спира и да говори. При едно от редките си посещения при нея шахът й се присмива и я нарича „сушена скумрия“. Възмутена, Фавзия се връща в Египет под претекст, че ще се лекува. През 1948 г. в. „Таймс“ обявява официално, че шахът и принцесата на Египет са разведени.
Ренесанс
В следващите години Фавзия изживява своя ренесанс. Пътува из Европа, става обект на медиите, красивото й лице се появява в най-известните светски списания. Тя има много ухажори, но избира да се омъжи за полковника и военен съветник на краля Исмаил Ширин, този път щастливо и по любов.
Въпреки че според ислямските закони шахът може да има до 4 законни съпруги, Реза Пахлави избира развод по взаимно съгласие, като запазва титлата кралица на Иран за всяка от трите си съпруги. Титлата, естествено, дава финансови и други привилегии пожизнено.
Трон
След Втората световна война Иран започва да търгува усилено с Европа и САЩ с петролни и природни ресурси и постепенно фамилия Пахлави твърде забогатява. Те реконструират резиденцията на каджарските крале в прекрасен дворец, наречен Голестан (къщата на розите – от персийски gole = роза). Там шахът посреща чужди министри и държавници на трона на Паон, на който са коронясвани персийските крале. Той е ажурна плетеница от символи и орнаменти, изработени от чисто злато и украсени с безброй скъпоценни камъни. „Екзотичните цветя, тюркоазеният фаянс на шадраваните и мрамора на колоните правят Голестан кътче, където красотата граничи с бляна на съзерцанието“, пише френският декоратор Жансен, проектирал обновлението.
В кралския двор се появяват западни автомобили и шахът си купува дори яхта. Именно в Голестан става и втората сватба на шаха. Тя е неочаквана и бърза, а Мохамед се решава на брак, още щом вижда на снимка бъдещата си жена, която му показва приятелят му Фарух Бахтияри. Девойката също е красива, баща й е посланик в Германия, а майка й е германка. По това време тя току-що е завършила лицея „Ла прентаниер“ в Монтрьо, а учи в „Ла Розе“ в Лозана. Той е на 31 години, тя е на 18. Годежът е през октомври 1950 г. и годеницата получава пръстен с 23-каратов огромен диамант. Двамата веднага се харесват и владетелят планира бърза сватба. Но за нещастие бъдещата шахиня Сорая Бахтияри се разболява тежко, дори има опасност за живота й. Всъщност в Иран тя хваща коремен тиф, когато при представянето си се здрависва с хора по улиците, дошли да я приветстват. На 12 февруари 1951 г. накрая става сватбата. Булката е в рокля на Кристиан Диор, цялата украсена с диаманти, перли и пера от марабу. Шлейфът е 33 метра сребърна тъкан, а целият тоалет тежи 20 килограма, които едва носи. Тъй като е само 45 кг след болестта, от двете й страни я подкрепят братята на шаха Али, Голам и Абдул. Сред гостите има много известни лица, като Ага Хан и съпругата му Рита Хейуърт, от кралското семейство на Мароко.
*Продължава в следващия брой...
Жени Викторова
