В рубриката „Златно време“ започнахме разказа за съветската футболна легенда Едуард Стрелцов, прекарал пет години в сибирски лагер. Сега продължаваме историята оттам, където започва неговото ново начало.
Докато е в Гулаг, първата му жена Алла го напуска. Едик се жени втори път за Раиса, ражда им се син Игор. Започва да играе за заводски отбор, на мачовете на който идват по 15 хиляди. За да гледат Стрелцов! Той е напълнял, главата му е олисяла. Но пак влудява публиката със своите финтове, пасове и голове.
През 1964-а Леонид Брежнев, новият лидер на СССР, лично е настоял за връщането му във футбола. Генералният секретар разбира за стълпотворенията на заводските мачове и иска народният любимец отново да радва хората из страната в големи мачове.
И така на 27 години, в началото на сезон 1965 г., Едуард Анатолиевич Стрелцов отново е на терена с екипа на „Торпедо“. Заедно с Валентин Иванов извеждат отбора до титлата на СССР още в първата година! Невероятен е вече в ролята на офанзивен полузащитник. Едик вкарва 12 гола и е с основна заслуга за златните медали.
Запазена марка
Негова запазена марка са пасовете с петичка, които е патентовал още преди затвора. Той отново е най-добрият футболист в СССР, въпреки че близо 7 години е далеч от терените!
През 1966 г. всички настояват да бъде включен в състава за Мондиала в Англия. Не се случва, аргументите са познати - знаете, той е престъпник, миналото му, недостоен е да носи фланелката... и т.н. Накрая са принудени през септември същата година да го върнат в Сборная. Твърди се, че „Интер“ е направил опит да го отвлече и да го остави в Милано след мача на „Торпедо“ в евротурнирите. Играе страхотно на "Сан Сиро" и го изпращат с аплодисменти. На "Хемпдън Парк" в Глазгоу стадионът е на крака, след като матира отбраната на домакините в приятелски мач. Играе като професор.
Никога не показва обида, не отказва да играе за националния тим. Два пъти поред е Футболист на годината в СССР. Вече минава 30-те, когато продължава да изнася лекции по терените. Завършва кариерата си на 33 г., като никога не облича друг клубен екип освен на „Торпедо“ – в 222 мача отбелязва 99 гола.
През 1970 г. къса ахилесово сухожилие на мач и слага край на кариерата си. За СССР се оттегля с невероятните 25 гола в 38 мача. И то при близо 7 пропуснати години в разцвета на силите!
При отказването му треньор на „Торпедо“ е приятелят му Валентин Иванов. Той веднага предлага на Едуард да му стане помощник, а и да се занимава с детските формации в клуба. Стрелцов приема да се занимава с деца, но другите му големи страсти надделяват. Алкохолът е основната. Тренира децата през деня, а вечерите и нощите са за гуляи.
Краят
Следват тежки години. През годините в лагера дробовете и гърлото му са поели големи количества радиация. Страстта му към алкохола го довършва. Към средата на 80-те лекарите установяват рак на гърлото. Едуард не смята дори да се лекува, въпреки че втората му съпруга Раиса опитва да го вразуми. В края на 1989-а най-после влиза за лечение в московска клиника, като изцяло разноските поемат „Торпедо“ и „Динамо“ (по искане на Яшин, който в този момент също е в тежко състояние).
На 20 март 1990-а Стрелцов е докаран до гробищата, за да изпрати вратаря в последния му път - Лев Яшин си отива от рак на стомаха. На погребението Стрелцов е подкрепян от Раиса и Валентин Иванов, едва се държи прав на краката си. "Скоро ще си прибере и мен", казва тогава.
На 22 юли същата година, ден след 53-ия му рожден ден, Едуард Стрелцов издъхва рано сутринта. Ражда се на 21 юли, отива си на 22-ри, а на 28-и го вкарват в лагера. Юли е белязал живота му отначало докрай. Отива си само на 53 години след живот като за филм.
Пътят до славата
Едуард Стрелцов се ражда на 21 юли 1937 г. в Перово, Московска област. Баща му отива на фронта, а след като се връща, изоставя семейството и се установява в Киев. Майката София получава инфаркт, което принуждава Едуард да работи от съвсем малък в завода "Фрезер", произвеждащ камионите ЗИЛ.
Отличава се на заводските футболни турнири, а те са под егидата на „Торпедо“. 16-годишен Едик вече е част от мъжкия отбор на „Торпедо“ и феноменално дебютира в шампионата на СССР. Четири гола в първите му мачове и общо 15 през сезон 1955 г.
Едва навършил 18, русолявият момък е титуляр в Сборная. Забива хеттрик при дебюта си - 6:0 над Швеция, и после пак вкарва три във втория мач - 11:1 над Индия. Москва говори за ново чудо във футбола. В следващите две години Стрелцов е голмайстор и най-добър играч на вътрешното първенство. В националния реди голове във вратите на Унгария, световните шампиони от ФРГ, Франция и т.н.
На Олимпиадата в Мелбърн 1956 той класира на финала СССР в инфарктен полуфинал срещу България, като обръща резултата в продълженията от 0:1 до 2:1. Вкарва изравнителния гол и подава за победния. Необяснимо защо е изваден от състава за финала срещу Югославия и не получава медал за шампион, въпреки че е голмайстор на турнира.
В същото време получава гласове за "Златната топка" на "Франс Футбол" и остава седми. Още е само на 19 г. и класира СССР на финалите на Мондиал 1958 с гол срещу Полша в решаващата квалификация.
Световното първенство в Швеция го очаква, а Москва мечтае за титлата. Стрелеца, както вече са го нарекли всички, е световна звезда. Изглежда като киноартист, когото всички искат да заговорят, да поканят, да се снимат с него. Жените са луди по Едик, както пръв го нарече Лев Яшин, който го взима под крилото си в Сборная.
Той обича да се забавлява, не му пука от нищо, прическата му е като на британските звезди Стенли Метюс и Том Фини. Излиза до зори и не крие, че си позволява вино и водка дори преди мачове. Не му личи на терена.
Тогава се случва сблъсъкът с властта и отмъщението на Екатерина Фурцева. Добавят се и съмненията на съветската власт, че футболната звезда може да остане в чужбина, какъвто интерес вече са проявявали към него световни футболни колоси. Върхушката се е притеснила от популярността, която се завихря към русолявия нападател. Той пълни трибуните и на него гледат като на идол. Наричат го още Съветския Пеле. През лятото на 1958-а светът на футбола пада в краката на 17-годишния бразилец Пеле, а краката на Стрелцов газят калищата на лагера Вятлаг.
Остава легендата за Съветския Пеле, за Стрелеца, за Танка от Москва!
Румен Жерев
