Д нешният ни разговор за „Златно време/Телеграф” с психолог Ани Шилева е за това доколко е важна храната за възрастните хора, които желаят да се чувстват здрави и изпълнени с енергия. Отговорът е категоричен: Много е важна!
„Храната е източник на енергия и на хранителни вещества, които са нужни на нашия организъм. Тя е жизненонеобходима, за да може нашият организъм да изгражда и да обновява своите клетки, тъкани, органи, хормони, ензими и невротрансмитери. Съвременната наука е категорична и е доказала, че в зависимост от количеството, качеството и индивидуалната поносимост, храната може да играе ролята както на лекарство, така и на отрова за организма”, пояснява психоложката.
Важно според нея е възрастните и старите хора да се хранят балансирано, като включват в менюто си разнообразни групи храни - хляб и хлебни изделия, млечни продукти, месо, риба, ядки, бобови култури, плодове и зеленчуци. Добре е хлябът да е пълнозърнест, тъй като той съдържа фибри, витамини и минерали. От млечните продукти за предпочитане е киселото мляко, което е по-ниско калорично и съдържа полезни за червата пробиотични бактерии. Месото следва да е крехко, без мазнини, предимно пилешко и телешко. Чудесен избор е рибата, която е богата на белтъчини и на фосфор. По-полезни са мазните морски риби, примерно скумрията и паламудът в сравнение с речните риби като шарана и пъстървата.
А добре ли е да си хапваме плодове, зеленчуци и ядки? „Да, хапвайте си ги със здраве! Плодовете и зеленчуците съдържат естествени захари, витамини, фибри и микроелементи. Те са лесно смилаеми, вкусни и полезни. Ядките са източник на мазнини, белтъци, витамини и минерали. Поради високата им енергийна стойност и голямото им съдържание на мазнини те следва да се консумират в малки количества. За по-лесна консумация, особено ако човек има проблеми със зъбите, ядките могат да се смелят и да се добавят в киселото мляко. Също така можете да добавите натрошени ядки в тестото за кекс, преди да го сложите за печене”, казва експертката.
Интересно кои хранителни продукти от българската национална кухня са най-полезни за здравето ни? „На първо място слагам полезните свойства на популярните у нас кромид лук, чесън, праз и люти чушки”, казва психолог Ани Шилева и пояснява, че кромидът, чесънът и лютото съдържат вещества, които унищожават вредните бактерии, вируси, гъбички и паразити. Кромидът и чесънът съдържат също витамини, микроелементи и антиоксиданти, които подсилват имунната система и тонизират организма. Добре познатите ни бобови храни също са полезни със своите белтъци, фибри, витамини и минерали. Обаче те могат да предизвикат подуване на стомаха с образуване на газове в червата и затова е добре да ги консумирате в умерено количество през деня и никога вечер.
Има ли значение как обработваме храната при готвенето й? „Има, разбира се! Когато избирате храната си, стремете се тя да бъде натурална и да включва голямо количество сурови плодове и зеленчуци. За предпочитане е да готвите ястията си чрез варене, задушаване или печене, като ограничите до минимум пърженето на продуктите. Вслушвайте се в сигналите, които ви дава вашето тяло, и избягвайте храните и напитките, след консумацията на които се чувствате зле. Непоносимостта към храната може да се прояви по различни начини, примерно може да получите гадене, повръщане, тежест и болка в стомаха, диария, обриви и други симптоми на неразположение. Консултирайте се с лекар или със специалист по хранене относно подходящия за вас хранителен режим, за да сте здрави и щастливи”, казва Ани Шилева.
Как ли да си набавим така важните витамини, минерали, омега 3,6,9 и антиоксиданти? В наши дни е трудно да си ги набавим по естествен път от храната, признава специалистката. Още по-трудно е през зимните месеци, когато липсват плодове и зеленчуци или когато същите са отглеждани при изкуствени условия. Затова се консултирайте с вашия лекар относно подходящите за вас комплекси от хранителни добавки, съдържащи мултивитамини, минерали, омега и антиоксиданти.
Рецепта за мъфини
Специално за читателите на „Златно време/Телеграф” Ани Шилева споделя нейната рецепта за божествени мъфини:
1/2 буркан от 300 г сладко от дюли или друго домашно сладко; 1/2 от същия буркан, напълнен с топла вода; 3 супени лъжици олио; 2 супени лъжици сурови смлени орехи; 2 супени лъжици сурови смлени слънчогледови ядки; 1 супена лъжица сусамово брашно; 1 шепа стафиди или други сушени плодове; около 5-6 супени лъжици брашно смес от лимец, царевично и пълнозърнесто пшенично брашно; 1 чаена лъжичка бакпулвер; 1 пакетче ванилова захар.
В купа се смесват сладкото и водата, добавят се олиото, стафидите, смлените ядки и се разбърква. Накрая се слага брашното и бакпулверът, както и ваниловата захар. Разбърква се добре, става меко и лепкаво тесто. В намаслени форми за мъфини и кексчета се слага по една голяма супена лъжица от сместа. Мъфините се пекат в загрята на 180 градуса фурна за около 20-25 минути, проверяват се с дървена клечка дали са изпечени. В момента, в които установите, че сместа не полепва по клечката, мъфините са готови. По желание може да ги намажете със сладко или с течен шоколад.
Д-р Румен Какарашев
