Малцина са днес живите свидетели на двата епични футболни мача през 1961 г., след които България се класира за първото си световно първенство през 1962 година в Чили. „Лъвовете“ изхвърлят третата сила в света от Мондиал 1958 - Франция.
В последния двубой в квалификационната група на "петлите" им трябва и равен резултат на препълнения ст. "Васил Левски". Да, ама не! В последната минута съдията отсъжда пряк свободен удар за българите. Кирил Ракаров шутира, но топката се удря в движещата се напред преди удара стена. Реферът нарежда фалът да се повтори заради хитруването на французите. Този път Ракаров ги слисва с прехвърлящо подаване. Топката попада в непокрития Христо Илиев - Патрата, който бележи безценния гол. Французите безрезултатно протестират. Двата отбора се оказват с равни точки и според тогавашните правила трябва да изиграят решителен мач на неутрален терен.
Прогнози
Съдбовният бараж се играе на 16 декември 1961 г. пред близо 40 000 зрители на митичния стадион „Сан Сиро“ в Милано. Всички в Париж са убедени в своя успех. Известният комик Луи дьо Фюнес предвижда „победа, но с малко”. Балерината от парижката опера Зизи Жанмер, изпълнителка на главната роля в „Кармен”, е още по-категорична: „Ами че ние вече сме в Чили!” Певецът Саша Дистел, бивш любовник на Брижит Бардо, дава резултат 3:1 за Франция.
В Милано се изсипва 10-хилядна френска публика. Симпатиите на италианците обаче клонят към България. Футболистите на треньора Георги Пачеджиев се импулсират, когато в хотела пристига телеграма от популярния факир Мистър Сенко: „Победата е наша!”, телеграфира магът. Един от героите в Милано - Васил Методиев-Шпайдела, още в автобуса на път към стадиона разсмива съотборниците си: „На „Сан Сиро” ще гледаме на французите сеиро!”
Провокация
Единайсетте в бели екипи с трикольора на гърдите излизат да загряват, когато френски запалянко провокативно подхвърля на пистата жив галски петел. Дресираната перната птица агресивно се насочва към най-близкостоящия български футболист - железния Никола Ковачев - Туата, с явното намерения да го клъвне. Роденият в Горна Джумая, днешен Благоевград, футболист на ЦДНА не се церемони нито за миг, сграбчва петела с двете си ръце и хладнокръвно му откъсва главата! После го връща обратно на пистата, където пернатото подскача няколко пъти и... притихва. Съдиите още са в съблекалнята, но италианските карабинери, охраняващи футболната среща, предотвратяват разрастване на инцидента. За секунди френският провокатор е издирен в публиката и заедно с мъртвия вече петел е изведен извън стадиона.
Триумф
Неуспешната френска провокация вдъхновява още повече българските „лъвове“, които още в началото на мача се впускат в атаки към вратата на слисаните „петли“! И успехът не закъснява. В 47-ата минута Якимов е намерен непокрит пред наказателното поле на съперниците с отличен пас на друг младок - Петър Величков, който две години по-рано е капитан на юношеския ни национален тим, вдигнал европейската титла. Митата в своя неподражаем стил отправя техничен удар към вратата на противника. Топката се отклонява от крак на френски защитник и влиза във вратата. Така е отбелязан голът за българския триумф. Легнал на разкаляния терен на „Сан Сиро”, стражът на французите Пиер Бернар безпомощно гледа топката, спряла се зад голлинията му, а до нея се въргалят вратарските му ръкавици. Някъде в далечината зад гърба му се прегръщат футболисти с бели фланелки. 20-годишният младеж на име Димитър Якимов изпраща България в друга орбита - на най-големите нации в света на великата игра. Звучи последният съдийски сигнал и България става 16-ият участник на световните финали в Чили.
След мача двеста нашенци начело с оперния певец от миланската Ла Скала Николай Гяуров хвърлят шапки от радост, докато 10-те хиляди франсета напускат митичния „Сан Сиро“ като след погребение.
Съставът на победителите: вратар - Георги Найденов (ЦДНА). В защита - Кирил Ракаров (ЦДНА), Иван Димитров ("Славия"), Димитър Димов ("Спартак", Пд), Васил Методиев ("Локо", Сф). Халфове - Петър Величков ("Славия"), Никола Ковачев (ЦДНА), Христо Илиев ("Левски"), Димитър Якимов (ЦДНА). В атака - Тодор Диев ("Спартак", Пд), Иван Колев (ЦДНА). Треньори - Георги Пачеджиев и Кръстьо Чакъров.
Първи двубой
Французите имат само една победа в София с 5:3, но тя датира отпреди 90 години. Играе се на старото игрище „Юнак“, а не на „Васил Левски”, който по-късно е построен в съседство.
На 9 юни 1932 г. България и Франция играят приятелски международен футболен мач, за който пристига лично президентът на ФИФА Жюл Риме, основателят на световните първенства по футбол. По идея на французи освен това са основани още съвременните олимпийски игри, европейското първенство по футбол, ФИФА, УЕФА и нейните клубни турнири. За този пръв двубой с французите на игрище „Юнак” 10 000 зрители изпълват трибуните до дупка въпреки пороя, който се излива над София по време на мача. Теренът се превръща в дълбока кална локва, в която топката често потъва.
Малко след почивката „петлите” водят с 5:0, четири от головете са на Жан Сесембер от отбора на „Туркоан”. След това обаче нашите се развихрят, а храбрият левскар Асен Панчев забива първия хеттрик в цялата история на националния ни отбор.
Възхитен, Жюл Риме заявява след мача: „Да изнесеш мач в такова време, когато топката се губи в локвите с кал и вода, е истински героизъм. В Белград ми говориха за българския футбол, но чак сега успях да се уверя какво значи несломим дух и твърда воля. След като до средата на мача българските единадесет бяха бити с пет гола, те продължиха да играят с такъв адски устрем и желание, като че ли резултатът бе в тяхна полза. Такава енергия и твърда воля за пръв път ми се случва да видя!”
Потомци на галите
Галският златен петел е символ на Франция и е най-старата порода пернати, съществуваща още от времената преди Римската империя. Французите се смятат за потомци на галите, които са водили сражения с вирнати като гребен коси, наподобяващи воинстващите петли. В древни времена монети с петел периодично се появявали в Галия, после символът е забравен за известно време. Възраждането идва с революцията във Франция през 1789 година. Петелът като символ започва да се появява навсякъде - върху монети, на купюри от 20 франка, върху стените на сгради, дрехи, печати.
Галският златен петел символизира Франция, така както Айфеловата кула, катедралата „Нотр Дам“ и другите й значими забележителности.
