И ма хора, които обичат да опитват яденето с очите си. И процесът на готвенето им доставя повече удоволствие, като даже може да ги докара до екстаз.
Френският филм „Страсти в кухнята“ е пиршество за душата. Той събра звездите на френското кино Жулиет Бинош и Беноа Мажимел. Бивша двойка в живота, те се превъплътиха в образите на уважаваната готвачка Йожени и изтънчения гастроном и кулинарен шеф Доден Буфан,
Филмът, заснет от родения във Виетнам режисьор Тран Ан Хунг, работещ във Франция, започва с 40-минутна готварска сцена – готвачката Йожени Шатан (Жулиет Бинош) с помощта на две съседски момичета – Виолет и Полин, готви пържени картофи и задушава риба, телешко, раци, кюфтета, както и гарнитури и сосове към тях с експертно обучената, но нежна прецизност на човек, който познава занаята си, което не е изненадващо: тя готви в тази къща повече от двадесет години под ръководството на пенсионирания съдия мосю Доден (Беноа Мажимел). Отначало не знаем кой кой е в кухнята, докато по-късно научаваме, че Доден и Йожени имат спокоен зрял романс, който подхожда и на двамата – какво по-хубаво от това да посетите опитния готвач в спалнята след разкошна вечеря? Хунг обаче не допуска никаква вулгарност в отношенията между господаря и слугинята - това е по-скоро връзка между двама възрастни, основана на взаимно уважение, а Йожени дълго време отказва да отговори на предложенията на Доден да стане негова съпруга под претекст, че няма нужда да разваляш идеалния живот с брака. Доден повтаря нейната мъдрост: „Бракът е вечеря, която започва с десерт“, като накрая приравнява двете основни теми на филма – готвенето и любовта.
Метафора
Готвенето като метафора на любовта и любовта като съпоставка с удоволствието от висшата кухня е показвано по един и същ начин и клиширано в киното толкова дълго, че чакаш с ужас задължителния монтаж на краставица или тиквичка, която се реже с нож и блеснал поглед над тенджерата. За щастие "Страсти в кухнята" избягва вулгарностите.
Според сюжета главният герой - Доден, е поканен на вечеря от богат аристократ, който го нахранва до насита, за да го впечатли с майсторството на своя готвач. В знак на благодарност Доден връща жеста, но предлага кратко меню - само четири ястия, основното сред които е потофе, което веднага има повече от едно значение. Първо, потофе е привидно просто селско ястие, което не идва на ум първо, когато вечеряте с високопоставена особа. Но въпросът не е в самото ястие, а в това как се приготвя. Второ, привидното ястие за бедните в случая е метафора за връзката между Доден и Йожени – дискретно, непоказно чувство между двама души, които са се установили и знаят мястото си в живота. И накрая, трето, потофе, правилно приготвено говеждо със зеленчуци, служи както за първо, така и за второ ястие. Това е нискомаслена храна, пълна с хранителни вещества за възрастни, които могат да се насладят на качеството на продуктите и умелото им приготвяне и в по-широк смисъл на живота. Французите знаят как да направят това по-добре от всяка друга нация.
Аматьор
Тази идея се потвърждава от други знаци. Доден не е професионален готвач, но аматьорството му достига съвършенство именно защото не прави пари от страстта си. Тази 40-минутна готварска сцена в началото на филма води до вечерята, която Доден дава веднъж седмично на приятелите си, любители на качествения живот като него. Разговорите по време на такава вечеря с ритуални комплименти към готвача може да са върхът на процеса на готвене и си заслужава да се опитат. Пред нас е най-удобният и полезен живот за цивилизован човек на чист въздух преди началото на индустриализацията на 20 век (действието се развива през 1885 г.) - ненапразно това време, което никога повече няма да се повтори, се нарича belle epoque.
Кристи Красимирова
