„Клъцни/Срежи“, „Анатомията на Грей“, „Спешно отделение“, „Доктор Хаус“ - има много фенове на медицинските сериали, които веднага ще изброят тези заглавия. Но в началото бе „Болница на края на града“, за която си спомняме днес.
Първият, на когото хрумва подобна идея, е чешкият сценарист Ярослав Дитл. През 1976 г. заедно с Ярослав Дудек той написва сценария, използван за заснемането на сериала „Болница на края на града“.
Първоначално сериалът има 13 епизода, след това са заснети още 7 епизода през 1981 г.
Това е поредица за живота и работата на лекарите в ортопедичното отделение на болницата. Сериалът показва не само личния живот на хората, много време е посветено на истинската работа на лекарите.
Снимките на сериала започват през 1976 г. и в него участва друг актьор в ролята на професор Сова, а именно Карел Хьогер. Той обаче почива внезапно по време на снимките, което води до временно спиране на сериала. След дълго търсене ролята е поверена на Ладислав Чудик (29.05.1924 – 29.06.2015), който отначало не иска да я приеме. След дълго увещаване той приема. Така всички епизоди са заснети отново, с изключение на тези, в които лицето на стария д-р Сова не се вижда ясно.
В епизода с чадърите и в двата варианта на сериала вали и това не е режисьорска приумица. Хьогер предлага сцената да бъде заснета с чадър. А когато снимат епизода отново вече с наследника му, навън отново започва да вали.
Атмосфера
Тези, които си спомнят за сериала, са категорични – актьорите са били като истински доктори. И те действително са обучавани от професионалисти, а също така са прекарали много време в реални условия и дори са присъствали на операции, за да усетят атмосферата.
Филмова легенда, на която можете да изберете дали да повярвате, е, че актрисата Елишка Балзерова - д-р Алзбета Ценкова, надобряла толкова в играта, че й предложили да зашие крака на пациент по време на истинска операция.
Елишка Балзерова, която в момента е на 73 години, през 1982 г. става притежател на немската награда "Бамби" за най-добра телевизионна женска роля. И това е донякъде прецедент. Нито един чешки вестник тогава не съобщава за новината. След завръщането си от Германия тя трябва да предаде статуетката на чешката телевизия. В крайна сметка й позволяват да я задържи, но при условие че няма да я показва на никого.
Яна Щепанкова (д-р Кралова) пък била свидетел на опитите да спасят пациент, озовал се в реанимацията, след като сърцето му спряло по време на операция. Има подобен епизод в първата поредица на сериала.
Сценаристът Ярослав Дитл пише и книга по сериала. Той има идеи за следващи сезони, но почива през 1985 г. и не успява да ги напише.
Сюжет
Сюжетът е изграден около личните и работни отношения на медицинския персонал на болницата, разположена в покрайнините на град Бор, близо до Прага. Ортопедичният отдел на местната болница, ръководен от директора д-р Пекарж, се счита за един от най-добрите не само в самата болница, но и в цялата все още социалистическа и обединена Чехословакия. В много отношения това е заслугата на ръководителя - опитен ортопед д-р Карел Сова-старши. Не всичко обаче е толкова розово в семейството на възрастния лекар: синът му Карел-младши се кара с шефа си в пражка клиника и започва да пие по време на работа, в резултат на което е принуден да напусне. Други болнични лекари също имат свои лични тайни и проблеми. Заместник-шефът на ортопедията д-р Йозеф Щросмайер (Милош Копецки, починал през 1996 г.), голям оптимист, има дъщеря, която не харесва личния си живот и обвинява за това всички, освен себе си. Асистентът на ортопедичното отделение д-р Арност Блажей (Джоузеф Ейбрахам), женен мъж и баща на две деца, не пропуска нито една фуста и накрая започва сериозна афера с медицинската сестра Ина Галушкова (въпреки че мнозина шушукат, че това не е изненадващо - съпругата му е болезнено неприятен човек). Младата специалистка от отделението по ортопедия д-р Алзбета Ценкова според стария началник няма данни да става ортопед, но непременно иска да постигне целта си и да стане такава, като активно проявява всичките си най-добри качества като опериращ лекар. Напротив, д-р Цвах, на четирийсет години, не е направил нито една операция сам и все още чака „да дойде неговия час“, допускайки грешка след грешка в работата си. Анестезиологът реаниматор д-р Дана Кралова взема трудно решение да роди дете без мъж. И накрая, сестрата на отделението Марта Гункова, която всички смятат за тесногръд човек, просто е уморена да чака личното си щастие...
Кристи Красимирова
