Т я е символът на времето, в което да бъдеш неконвенционален означаваше воля и същинска свобода, а не идеология, когато да бъдеш в бунт, означаваше да си в състояние да обявиш война на пошлост и конформизъм. Милена е пънкът, който не просто никога няма да умре, а ще надживее всеки опит да бъде принизен до нов либерален прочит. Ако животът й беше песен, щеше да е „Истина“, защото не може да си позволи да бъде съдена от сърцето си. Тя е бодливото цвете на рока, както Буги Барабата красиво и поетично я нарича, и като такова цвете тя не може да бъде в саксията на обикновените плевели.
Няма да скачам на площада за току-що излюпени политици
Бунтарите станаха консуматори. Свиват опашки и се нагаждат
Зигзаг
Така определя преди няколко години живота си. Ако може да се върне назад, може би щеше да опитоми, поне малко, нетърпението си да изживява всичко и да „изхвърля“ това всичко, когато й омръзне. Винаги търси някого, нещо, кауза, от които сърцето й да се вълнува. Понякога пък те сами я намират. Така се случи със скандала с гей общността. Отношението й към гей парада и изобщо философията на тези хора се превърна в една от последните й битки срещу статуквото. „Живей си живота, бъди какъвто си, но не се опитвай да се налагаш на хората. Не ходя да парадирам, че съм жена със семейство и с дете. Това си е нещо лично... Имам приятели гейове. Те продължават да ми бъдат приятели и са на моя страна. Смятат, че това е напълно излишно, това е пропаганда“, категорична бе Милена, която дори бе заплашвана със саморазправа заради мнението си. Разочарована е и от политиката, от това, че остарява, а нищо не се е променило. Още се гневи, когато разбере за „далаверите“. Макар и огорчена, не е обезсърчена. Вярва, че ще остарее като луда баба, може би толкова луда, колкото Вивиан Уестууд – с неприспания от умората бунт, с протеста към конфекцията в мислите и душата.
Лондон
През 1993 г., в пика на кариерата си, осъзнава, че се чувства задушена и няма какво повече да направи освен да зареже всичко. По онова време неин приятел й споделя мисъл, която тя приема за свое временно знаме - „Животът е виенско колело (горе и долу). Като се качиш горе, няма къде по-нагоре да отидеш". Тя е горе и иска ново предизвикателство, за да не закърнее. Заминава за Лондон, за да избяга – от сивотата, но и от предателствата. Оказват се непоносимо много.
В Англия започва всичко отначало. Създава своя група, омъжва се, купува си апартамент. И после отново идват разочарованията. Среща се със звезди от световна величина, но разбира, че и те са като всички нас и твърде зависими – от наркотици, алкохол. Никога няма да забрави срещата си с Леми Килмистър, който не знаел дори в коя държава се намира. Няколко пъти го е карала с колата си до хотела, в който бил отседнал.
В Лондон среща Робърт, мъжа, който обича, но по-късно ще се окаже, че той ще е сред най-големите предатели в живота й. „Омъжих се за Робърт и се разведох. Сватбата беше в Лондон през 1995-а, а разводът - 1998-а. Едноименната ми песен не е за него, както всички си мислят, а за един друг Робърт - от Америка. Съпругът ми Робърт беше клубен промоутър, но заради прекалената му заетост в шоубизнеса нямахме нормален семеен живот", разказва телеграфно Милена, но не пропуска да отбележи, че в срещата им е имало нещо съдбовно: „Къде ли не обикалях, но винаги бях най-шарената. И изведнъж отивам в Англия през 1993 година и виждам мое копие, но мъж. Бъдещия ми съпруг Робърт. Странно как се намерихме. Имах едни бутикови очила, купени в България. Неповторими. И виждам, че той носи абсолютно същите. То ти идва отвътре, следваш някакво чувство. Ето, намерихме се“, спомня си пънк кралицата. Но това е само красивата част от историята..
Идва време отново да промени посоката и да се прибере в България. След завръщането си събира отново група „Ревю“, но окончателно я напуска през 2002 г. и се отдава на самостоятелна работа. Шест години по-късно се ражда дъщеря й Куини. Бащата на момиченцето е приятелят на Милена -Тони, с когото са заедно няколко години, но впоследствие избират да се разделят. Заради натрупаните разочарования се отказва да емигрира и в Канада, и в Германия. „Шарено, има страхотна култура. Но като започнеш нормалния живот, просто се търкалят дните, нищо не се случва“, казва Милена. И за да не се търкаля напразно, се отдава на една друга мечта.
Ангелът от ада
Една от най-големите й страсти са моторите. Те са символът на духа й и на жаждата да бъде волна. Още в пети клас се качва на „Верховина“, в 8-и клас го заменя за „Балкан“, който използва за офроуд по нивите със своя приятелка. Винаги е харесвала „гаменски“ мотори. Въпреки детския си опит никой от приятелите й не се наема да я учи. Записва се на курс и само за месец и половина вече е професионалист. Купува си първия личен мотор още преди да изкара книжка. Кара го със 180 и се чувства като истински ангел от ада. Когато придобива увереност, дори използва мотори при сценичните си изяви. Така, докато представя албума си „Скандалът“ в Пловдив, решава да излезе с мотора си, но става гаф. „Качвам се, давам газ, светват лампите, бендът засвирва, слизам от мотора и запявам. Тогава ходех с едни ботуши, яки. Опитвам да паля мотора в Летния театър, с лявата ръка държа микрофона. Нищо не става, пълна тъмнина! Групата засвирва, светват лампите. Тръгвам да слизам, но ботушът ми се закачи някъде по мотора. Започвам да пея, но падам на сцената пред всички. От кискане не успях да изкарам парчето. Но публиката много се смя и забавлява“, спомня си Милена.
Манекен със стъклено око
От дете предпочита да бъде сред мъжка компания и да не се съобразява с „женките“. Израства до Южния парк в София, който тогава още е „джунгла“ - прави бомбички с момчетата, карат колела без ръце, играят на фунийки, скача с чадър от 3,5 метра. Един от номерата им бил да се катерят по чучурите на балконите. Стигала е до третия етаж. Изглежда, че никога няма да открие женската си същност. Но всички грешат. В десети клас се явява на кастинг за манекени. Одобряват я заради нестандартната външност и въпреки това, че в този момент тренира футбол. Малко преди това настъпва онзи момент, който Милена не предпочита да коментира, но той определя голяма част от живота й. Една от игрите с кварталните хлапета била да се разделят на отбори и да се обстрелват с фунийки. Понякога поставяли карфици отпред, за да е по-болезнен ударът. При една от стрелбите фунийка с карфица се забила в окото на Милена. Болката била неописуема, а травмата била толкова сериозна, че зрението й пострадало необратимо. След като установили, че не могат да го спасят, лекарите й поставили изкуствено око. То било със същия светъл цвят като другото, но било неподвижно. За да прикрие травмата си, създава легендарната си прическа. А тя се оказва повод милиционерите да я преследват, за да я превъзпитат. Нейната рошава коса е на прицел от един конкретен, който всеки път, щом слезе от трамвая, я води в тоалетните на НДК и докато не направи косата си гладка, не я пуска. Толкова го мразела, че никога не го забравила. Години по-късно отново се срещат. „На концерт в „Универсиада“ ме спира: „Миленче, помниш ли ме?“. Много добре, разбира се. Поиска автограф за дъщерята. Казах му: „Да видиш, че съм пич“. И дадох автограф“, спомня си пънкарката.
Рок трио Милена с Васо Гюров.
По пътя
Музикалната й кариера започва през пролетта на 1985 г. с група „Кукери“, а първите си самостоятелни записи прави само няколко месеца по-късно. През 1986 г. създава рок трио „Милена“, което през 1988 г. се превръща в група „Ревю“. Две години по-късно Милена напуска групата и се отдава на солова кариера. Записва албумите „Ха-ха“ (1991), „Скандалът“ (1993), който е издаден и в английска версия – The Scandal, Sold (1995), който е издаден в Англия. През 1999 издава албумa „Истинската Милена“, по-известен като Дъ Best+. Печели многобройни награди като автор и творец. През 2010-а става носител на наградата „БГ Вдъхновител” от годишните музикални награди на БГ Радио. Година по-рано Милена отбеляза 25 години на сцената с впечатляващ концерт, на който събра на една сцена всички музиканти, с които е работила през годините. През следващите години се отдава на работа по последния си албум, който става факт през май 2015 г. През 2016 г. Милена организира грандиозен концерт, с който отбеляза 30 години от началото на кариерата си. Шоуто продължава над пет часа.
Никога не е влизала в рамки.
Открива я Богдан Томов
В пети клас Милена убеждава майка си да купи китара от ЦУМ и започва да свири по слух песни, които чува от по-големите си приятели. Толкова е щастлива, че не спира да свири по екскурзии, купони. Тогава вече е направила първите си стъпки по котешката пътечка като манекен и използва сцената освен като модел и като изпълнител, но просто за удоволствие. Така, докато си тананика на една от програмите, я чува Богдан Томов, който по онова врече търси две момичета за трио. „Казал за мен на Киро Мъглата, продуцента на братя Аргирови. Обажда ми се той, кани ме в БНР с молба да изпея някоя българска песен. Имаше една „Обич моя“, балада. Пуска ми я, аз пея със слушалки, притеснявам се, не се получава нещо. Каза ми, че отива да пуши, и я пусна да се повтаря. Аз не го виждам зад стъклото и се отпуснах, пея. Но той записва, хитрец. Извика ме, пусна ми записа. Не се познах! Щях да припадна.“ Останалото вече е история. Ражда се кралицата на българския пънк.
