М оже ли да се намерят под дебели слоеве вода разгадките на тайните на Вселената? В НАСА са сигурни, че това е възможно, и са се насочили към слабо проучени дълбини на океаните на Земята, предаде Би Би Си. Световният океан покрива над 70% от земната повърхност, но според оценките на учените 80 процента от него не са проучени. Фактически ние знаем много повече за Марс и Луната, отколкото за океанското дъно. Една нова мисия на НАСА има задачата да промени това. Американската космическа агенция си поставя двояка цел: да разбере естеството на океаните, съществуващи на други планети, и да разработи технологии за работа в екстремни условия. Тази задача е съпроводена от множество изненади и опасности. Океанските дълбини и Космосът имат много общи черти. И на двете места враждебната за човека среда не му позволява да оцелее без специални апарати. Според НАСА условията на океанското дъно приличат на тези, с които предстои да се сблъскаме на някои планети от Слънчевата система. Може дори да получим подсказка, къде да търсим следи от извънземен живот.
Автономната сонда сред дълбините
Океанът на дълбочина под 5 км се смята за труднодостъпна бездна, „зоната на Хадес“ (по името на древногръцкия бог на подземното царство). Това название е напълно заслужено. Дъното там е изровено от пукнатини и котловини. Максималната дълбочина на Световния океан е 11 022 метра (в Марианската падина на Тихия океан, между Филипините и Гуам). Това място се нарича също така бездната „Чалънджър“ в чест на британския научноизследователски кораб, който го е открил през 1951 г. Общата площ на ултраабисалната зона е приблизително колкото тази на Австралия. Апаратите, които може да се спуснат толкова надълбоко, са единици.
Именно там НАСА проверява границите на възможното в сътрудничество с Океанографския институт от Удс Хоул, щата Масачузетс. В професионалните си разговори изследователите използват термини, които обикновено се употребяват само за Космоса, например „спускаем модул“ и „аварийно кацане“. Инженерите от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, щата Калифорния, създават нова автономна сонда, наречена „Орфей“. Тя е кръстена на героя от древногръцката митология, който слиза в царството на Хадес. Апаратът използва същите средства за навигация, както и марсохода „Пърсивиърънс“. Той е оборудван с високочувствителни камери и сензори, с които може да изучава камъните, раковините и живите организми, а също така и да създава 3D карти на участъците от дъното с обозначени маркери. Това ще позволи на „Орфей“ да си намира пътя и да разпознава местата, където вече е бил. „Създаването на „Орфей“ е огромен пробив – твърди ръководителят на програмата, морският биолог Тим Шенк. - Ако той заработи, в океана няма да останат места, където не може да се отиде“.
Не за първи път Шенк се опитва да се добере до мрачните дълбини на „зоната на Хадес“. През 2014 г. предшественикът на „Орфей“ - сондата „Нерей“, се спусна в разлома Кермадек североизточно от Нова Зеландия. Но на дълбочина 10 км апаратът бил смазан от колосалното налягане. „12 часа след спускането видяхме, че той се разлетя на малки късчета“, разказва Шенк. Загубата на „Нерей“ заставила учените да изпробват нови технически решения. „Орфей“, който е голям колкото джет и тежи 250 кг, е много по-лек, малък и евтин. Това го прави и по-маневрен, което му позволява да прониква в досега недостъпни места. Дълго време морските биолози смятаха, че животът в „зоната на Хадес“ е невъзможен. Но след началото на дълбоководните изследвания в средата на ХХ в. стана ясно, че това не е така. Учените установиха, че на дълбочина 2440 м в Тихия океан има активен живот, макар налягането там да е над един тон на квадратен сантиметър.
Така ще изглежда роувърът Вайпър, който ще търси лед на Луната.
Откриването на организми, които могат не само да оцеляват, но и да процъфтяват в толкова неблагоприятни условия, застави биолозите да си зададат въпроса: дали няма да срещнем нещо подобно и на други планети? На спътника на Юпитер Европа под слой лед се крие солен океан, дълбок от 60 до 150 км. Там има два пъти повече вода, отколкото във всички океани на Земята. Слънчевата светлина не прониква през ледената броня, макар тя да е изпъстрена с пукнатини и разломи. Налягането там е съпоставимо с това, което се наблюдава в „зоната на Хадес“. „Ето ви Европа на Земята! - възкликва Шенк. - За да изследваме Европа на Юпитер, трябва първо да проучим това, което става при нас, на Земята“. Роботите, предназначени за потапяне в дълбините на земните океани, теоретично могат да правят същото и на спътника на Юпитер, който е на 628 млн. км от нас. „Дъното на океана е изпитателен полигон за технологии за полети към планети с океани“, твърди инженерът от лабораторията в Пасадена Ръсел Смит, който е един от разработчиците на „Орфей“.
До изпращането на сонди до Европа и Енцелад ще минат десетилетия, но НАСА вече прилага получените данни на практика. През 2023 г. агенцията ще изстреля роувър, който да изследва леда на южния полюс на Луната. Мисията „Вайпър“ ще търси лед в кратера Нобиле, за да може в бъдеще да се използва като източник на питейна вода за бъдещите колонисти, както и за суровина за ракетно гориво. За нейното реализиране ще се използват резултатите от програмата Subsea за проучване на океанските дълбини.
Стефан Цончев
