П рез почивните събота и неделя Витоша се превръща в градски парк. Хиляди атакуват подстъпите на планината по четирите основни посоки от града – Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново.
До квартал Княжево (крайната спирка) се стига с трамвай №5. Тъй като сега трамвайното трасе е в ремонт, мотрисите са заменени с автобус, който се движи по бул. “Цар Борис III”. Тези, които искат да си вдигнат адреналина и да горят калории, се качват по каменните стълби, които водят от спирката нагоре по склона. Минава се през борова гора, след края й се продължава по широка пътека. Единият етап на изкачването е до местността Бялата вода, оттам води вторият етап, който минава покрай Дендрариума, Белите брези и Тихия кът до Златните мостове. Пишман туристите пък се качват с автобус №63 до морените на Златните мостове и слизат пеша. При този преход умората, естествено, не е като при изкачването, но пък се натоварват коленете, защото наклонът не е голям, но е постоянен.
Когато в града снегът се е стопил, на Витоша до края на март може да се радваш на преспите.
Един от любимите и често използвани маршрути за съботно-неделна разходка е изкачването на Копитото. Пътеката започва от каменната река, като в началото се хваща посоката за хижа „Момина скала“. Маршрутът е лек, в по-голямата си част върви през горичка. В един момент се излиза от горичката на една полянка, откъдето се разкрива панорамна гладка към отсрещната Люлин планина. Ако пътувате с автобус, трябва можете да слезете на спирка „Тихия кът“ и да тръгнете оттам по пътеката за Копитото. На повечето места има табели, но не липсват и „кръстовища“, на които човек се чуди коя пътека да хване. В планината хората са отзивчиви и упътват, така че възможността да се изгубите е изключително малка. Изкачването от Княжево до Златните мостове трае около 2 часа с малки почивки. Слизането е за около час и двайсет минути. Има и варианти за слизане и качване от местността Бялата вода до Златните мостове, където също има спирка на автобус №63. Така се спестява половината маршрут. Пътеката се посещава масово през уикендите и по цялото трасе има маркировка. Ползват я и много колоездачи, предимно за изкачване.
Опияняващи са гледките при покоряването на Черни връх при слънчево време.
Маршрутът Златните мостове – Боянския водопад е за малко по-напреднали, но принципно всеки не може да го премине, правят го и хора с малки деца. Пътеката започва от каменната река в Златните мостове. По нея има жълти обозначителни табелки. Маршрутът минава през хижа „Момина скала“ и огромната поляна преди нея. Там може да се направи кратка почивка, преди да се продължи към Боянския водопад. Дотук маршрутът е лек и приятен. В следващия етап пътеката влиза изцяло в гората и на места е стръмна и хлъзгава. Боянският водопад е изключително красива и вдъхновяваща природна забележителност. Трябва много да се внимава на скалите над водопада, защото в последните години се случиха няколко инцидента с паднали хора, завършили фатално. Слизането към квартал Бояна е за около час, а целият преход ще отнеме около два часа и половина. Пътеката е със средна трудност, но пък Боянската река предлага красиви речни пейзажи с многото си водоскоци. Имате и опция да се върнете до Златните мостове и да слезете с автобуса до града. От Златните мостове може да се спуснете и към Владая. Пътеката започва преди големия завой при каменната река. През цялото време се върви през горичка и покрай Владайската река, което прави този маршрут много подходящ за разходка през големите летни жеги. В допълнение са и красивите речни пейзажи на Владайската река. Алеята е широка, добре оформена и поддържана, без голяма денивелация и се промушва под дърветата покрай Владайската река. Преходът е лесен и приятен и човек може да намери там добра отмора. Като времетраене разходката отнема около час и половина, а може и по-малко при по-бърз ход.
Със Симеоновския лифт е най-лесното изкачване в планината.
Много приятен и сравнително равен маршрут е от Златните мостове през Платото към хижа „Алеко“. Посоката на това трасе може и да е обратната. В единия случай пътувате с автобус до Златните мостове, а в другия има две опции – Симеоновският лифт или автобус №66 до хотел „Морени“. Това е един от популярните преходи във високите части на Витоша. Откъм Златните мостове маршрутът минава покрай хижа „Тинтява“, изкачва се горе на платото, после покрай заслон Ушите до едноименния връх и завършва с хижа „Алеко“. Изминава се за около 2 часа и 45 минути. В обратния случай се отива до Голи връх. Дотам стига лифтът „Бай Кръстьо“, който от година е спрян с мотива, че е много стар и не може да се реновира. Сега собственикът „Витоша ски“ съобщава, че първият етап до разклона „Бай Кръстьо“ ще бъде ремонтиран и пуснат за експлоатация.
Опияняващи са гледките при покоряването на Черни връх при слънчево време.
Възможност за друго изкачване на Витоша е маршрутът от село Бистрица до хижа „Алеко“, който минава през резервата Бистришко бранище. Той е един от двата маркирани варианта за изкачване от селото до хижата. Идеален е за по-дълга разходка във Витоша. Равномерният наклон допринася да не се усеща близо 1000 метра денивелация. Освен това по долината на Бистришка река се срещат много живописни картини. Допълнителен стимул за предприемане на този преход е, че има още една красива пътека от Бистрица до Алеко, по която може да слезете до началната точка. Ако не сте физически подготвени за качване и слизане, не е проблем, защото и до началната, и до крайната точка има градски транспорт от София. За този маршрут се тръгва от централния площад на село Бистрица. Пресичаме главната улица и след нея, на третия завой надясно, ще видим трафпост и мост. Тук е разклонът на зелената маркировка – продължава и надясно, и направо. Ние сме направо, а на следващото кръстовище улицата завива естествено надясно и прекосява реката по мост. Продължаваме направо, улицата се вие на няколко места и постепенно се качва към Витоша. Когато дърветата вече се сгъстят от двете страни, излизаме на разклона, където има голям дървен надпис за началото на Природен парк Витоша. Дотук са около 30 минути. Завива се надясно, подминава се първата чешма и малко след това излизаме на разклона с червената маркировка на маршрута „Витоша 100“. Табелите ясно сочат посоката направо. 30-40 минути след навлизането във Витоша се доближаваме до коритото на Бистришка река и наоколо става много живописно. Достигаме до местността Самоковището, където се намира нейният водопад. Още около час си гарантираме красиви моменти покрай реката. След това я напускаме в местността Менчето, след счупения мост, който споменах по-рано. Горе-долу дотук са 2 часа и малко. Следва по-стръмен участък, след който пътеката навлиза в дълбока гора. Дълго вървим през гората, преминаваме по дълъг мост над едни морени, след което отново продължаваме през гората. Така е почти до ски пистата „Витошко лале“. Малко след нея е хижа „Алеко“, като общото времетраене на прехода е около три часа и половина.
Опияняващи са гледките при покоряването на Черни връх при слънчево време.
Стотици атакуват през уикенда и първенеца на Витоша Черни връх. Млади и стари, деца и бебета в раници и домашни любимци се запътват към върха. За да се изкачиш над всекидневието има два варианта – лек заобиколен и по-пряк, но значително по-стръмен. Черни връх се издига на 2290 метра над всекидневието. В подножието на върха може да се стигне със Симеоновския лифт, тъй като седалковият „Бай Кръстьо“ не работи. Другата възможност е автобус №66, чиято крайна спирка е хотел „Морени“. До по-леката пътека може да стигнете, като продължите направо и надясно от крайната станция на лифта. Пътеката минава покрай каменната река, позната като Златните мостове. Следват множество табели, които сочат правилния път. Следва се стълбовата маркировка, водеща към Платото. След по-малко от 30 минути вървене се стига до кръстопът, откъдето се продължава наляво. Маршрутът през Стената е много по-бърз, но и теренът е много по-стръмен. Той е отворен за туристи през летния период, тъй като през зимния е ски писта. За да минете по него, трябва да завиете наляво, излизайки от лифта и да заобиколите хижа „Алеко“. Вляво от нея има чешмичка, от която може да си напълните студена планинска вода. Стената се преодолява за около 30-40 минути, като при всеки е различно. Следва автомобилен чакълест път, по който преминава втората половина от пътя ви. Отдясно ще забележите стълбовата маркировка, която ще ви отведе до най-високата точка на Витоша. С изкачване на Черни връх е поставено началото на организирания туризъм в България. На 27 август 1895 година по идея на Алеко Константинов около 300 души организирано изкачват най-високата точка на Витоша.
Сияна Севова
