В ълшебно аязмо блика в Обидимския манастир „Свeти Пантелеймон“. Чудният извор е разположен до курорта Банско - между село Обидим и Добринище. Святата вода помага за прочистване на организма, за кожни болести и дори безплодие. Презвитера Мария свидетелства за момченце, което проглежда от водата на аязмото. Детето ослепяло на 9 годинки. 3 лета след това родителите го водили без успех по всякакви лекари. Дори не можело да плаче със сълзи - докторите казвали, че една сълза, ако излезе от окото му, имало надежда. Родителите тъкмо събирали пари, необходими за операция в Чехия, когато детето дошло с баба си. Миряни си спомнят, че това се е случило точно следобед в деня преди манастирския празник.
Те взели участие във вечерната служба. Бабата непрестанно плачела и се молила пред иконата на Свети Пантелеймон. Момченцето, тогава 12-годишно, също започнало да плаче, защото не виждало нищо. Казвало, че виждало само мътно като мляко. Забелязват обаче, че от едното му око се процежда сълза. Духовници отиват веднага по тъмно на аязмото за вода и капват от нея по две капки в очичките на хлапето. Същата вечер бабата и внучето преспиват в манастира, а на заранта си заминават. След една седмица пристигат четири коли с роднини и съобщават, че детето е прогледнало. В знак на благодарност майката, бащата и бабата минават пътя до храма на колене. От този случай има запазен и благодарствен надпис: „Благодаря ти, всевеликомъчениче Пантелеймоне, лечителю мой!”.
Историята на извора също е прелюбопитна. Дълги години манастирът страдал от безводие. През лятото монахините ходели до близката река за вода, а през зимата копаели сняг, който топели, за да пият и готвят. Това правело животът в святото място много тежък. Монахините се молели всеки ден на Господ да им помогне. Чудото се случило през лютата зима на 1963 година. Тогава на един от работещите в манастира - дядо Георги, му се явил монах, който му казал да върви след него, за да си налее вода. Дядо Георги повикал игуменията Доминика и въпреки че се страхували, те тръгнали по следата, оставена от расото на монаха. Така стигнали до място, което било огряно от чудна светлина. В средата на сияйната светлина стояла Богородица, която държала в едната си ръка Младенеца, а от другата й ръка се леела вода. На другия ден дядо Георги разкопал около указаното Свише място и оттам бликнал лечебният извор.
Аязмото с лековитата вода е винаги отворено за страдащите.
Неговите качества обаче стават известни едва в последните години. За много от тях свидетелства лично презвитера Мария, която обгрижва Обидимския манастир. Самата тя страдала от полипи на дебелото черво. Две години и половина ходела безрезултатно на промивки. След заселването си в манастира един месец пила вода от аязмото. При едно от поредните си посещения в болница и изследвания при лекар той с почуда установил, че от полипите няма и следа, което според медицината е невъзможно. Презвитера Мария му занесла вода от аязмото, която лекарят дал за изследване. Така се установява, че водата съдържа разтворени в много малки количества калиев перманганат, калций, калиев сулфат и всички съставки на хумата. Водата помага и при псориазис и при трудно зарастващи рани, разказват още удивени миряни.
Светата обител е обновена изцяло.
Самият манастир не е от най-древните на наша територия, но за кратката си история вероятно е сред първенците у нас по Божи знамения и чудеса. През 1908 година Димитър Вишов Клечеров, родом от Обидим, сънувал пророчески сън. В него му било „казано”, че трябва да излезе на няколко километра извън селото, да открие едно дърво и да копае под него. Така и сторил. Още на другия ден тръгнал да дири дървото от съня си и след като го открил, започнал да копае около корените му. Сънят се оказал наистина пророчески, тъй като само след няколко удара на кирката Димитър открил свещоливник, железен кръст и икона на Света Богородица, скрити в корените на дървото. Още щом показал църковните атрибути, които намерил, и разказал на съселяните си по какъв начин ги е открил, те си припомнили, че тук през 1814 г. е съществувал, макар и за кратко, манастир с името „Свети Атанас“. Той е създаден от руски монах. След смъртта му през 1901 г. всичко запада. Хората решили, че това е Божие знамение и че трябва на същото място да съградят нова обител.
Олтарът на манастирската църква
Времената обаче били тежки, безпарични и градежът на манастира вървял много бавно. За да завършат строежа, Димитър Клечеров и свещеник Благой Докузов поели през 1910 г. към Света гора, за да молят за пожертвувания. Мисията им се увенчала с успех, а преди да поемат към дома, те се отбили в светогорския руски манастир „Свети Великомъченик Пантелеймон“. Там монасите художници, с които се слави обителта, тъкмо били завършвали изографисването на копие на прочутата чудотворна икона „Богородица Достойно Ест”. Визитата на българите съвпаднала и с предстоящото теглене на жребий, който да определи към кой манастир да потегли копието на чудотворната икона. И тъй като нашите поклонници споделили, че в близост до тяхното село се строи нова обител, монасите решили да я включат в жребия. Братята три пъти теглили жребий и всеки път иконата се падала на Обидимския манастир. Така иконата дошла в българските земи в Пирин планина. Има обаче и друго предание. Според него иконата е рисувана на Атон през 1724 г. По-късно тя е проводена към България, но била предназначена за Рилския манастир. Монахът, който я носил, умира точно тук. През 1915 г. манастирът е осветен и получава още едно име- „Свети Пантелеймон“. С иконата също са свързани големи чудеса - със зачатията на бездетни майки. Презвитера Мария разказва, че за 7 години тук са кръстени поне 17 деца, заченати след молитви към иконата на Божията майка.
В храма се съхраняват и други стари икони
Тайнствени деветки орисват монахиня
За духовното възраждане на мястото основен принос има монахиня Доминика. Феновете на поличби и загадки изтъкват, че тя е родена на 09.09.1919 и умира на 09.09.1999 г. Праведната жена идва в манастира „Свети Пантелеймон“ през 1956 г. Тогава тя е била на 37 г., като от 19-годишна служила като монахиня в Дряновския манастир. В тези времена за всеки храмов празник идвали и владици, придружавани от монаси и монахини. Идеята била някой от тях да благоволи и да остане да се грижи за мястото. Никой обаче не пожелавал да служи тук. След празничната литургия и курбан обикновено всички си тръгвали пеша към Добринище. На половината път до селото обаче сестра Доминика внезапно спряла, взела благословия от владиката и се върнала в обителта. През целия си живот тя не е споделила с никого, дори с братята си и двете си сестри, които са я посещавали, какво се е случило и защо се е върнала и останала в манастира. Мнозина вярват, че монахинята е видяла Божие знамение, което обаче е запазила в тайна до края на дните си. Датите на раждането и смъртта й и многобройните деветки в тях също вече са част от тайнствата на този манастир.
