В ече близо двадесет века Христос ни гледа не само от иконите на стотиците хиляди църкви в по света, но и от навярно хилядите картини на светските художници – от Ренесанса до наши дни. И всеки го изобразява, давайки простор на въображението си. Не само като външност, но и като облекло.
За дрехите на Исус в Евангелието се говори само на три места. Всички те са свързани с последното денонощие от неговия земен път - когато е заловен и осъден на кръстната смърт. В двата епизода се разказва за това как на него са надянали чуждо одеяния, а в третия— как се подели неговите собствени дрехи. Всички те обаче имат дълбок смисъл. Защото дрехата винаги е била знак на определено обществено положение – като тип и като цвят.
Евангелието
Нека припомним евангелския разказ. По това време Израил е подвластен на Рим. Негов прокуратор (императорски наместник) бил Пилат Понтийски, при когото довеждат заловения в Гетсиманската градина Христос, набеден от първосвещениците, че се е обявил за цар Юдейски. На разпита Исус отговоря “Моето царство не е от този свят!“. Възпитаният в атмосферата на религиозно многообразие и свободомислие Пилат свива равнодушно рамене и обявява на събралата се тълпа, че не намира в него никаква вина. Но тълпата продължава с обвиненията си, като крещи, че Христос е бунтувал народа още в родина си Назарет, който се намира в Галилея. Като чува това, Пилат го праща на управляващия тогава областта цар Ирод Антипа.
Ирод се зарадвал на изпратения му затворник, защото е чувал много за него и се е надявала да му покаже някакво чудо. Но не чува от Исус нито една дума.
И тук за пръв път в Писанието става въпрос за дрехите на Месията:
„Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.
И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.“(Лука, 23:11–12).
Двоен жест
Защо тези дрехи сприятеляват враждуващите Пилат и Ирод? В Римската империя в бели тоги са се обличали кандидати за държавни длъжности. Това било символ на тяхната честност и непричастност към каквито и да са закононарушения. Самата дума „кандидат“ означавала буквално „облечен в бяло, чист“.
С обличането на Христос в бяло Ирод цели две неща. От една страна, това било насмешка и над Христос, и над първосвещениците - арестантът Исус е облечен в бяло като кандидат за царство в завладяната от римляните страна. А от друга, съгласие с решението на Пилат, признал Исус за невинен. Ирод видял в постъпката на римския наместник знак на уважения, след като той признава правото му сам да съди обвиняем от подвластната му Галилеи. И на свой ред връща жеста — потвърждава решението на римския наместник, обличайки Христос в одежди на невинен човек.
Издевателството
Вторият път чужди дрехи надяват на Исус в двора на Преториума (резиденецията) на Пилат. След като е върнат в Йерусалим на Христос връщат негови дрехи, за да отиде на съд при Пилат вече не в бяла тога, като невинен, а като подсъдим.
Пилат продължава да е убеден, че Христос е невинен и не иска да го екзекутира напразно. Той предлага, съгласно древния юдейски обичай да разпъне заловения разбойник Варава, а да пусне Христос, но и това не помага. Освирепялата тълпа продължава да крещи “Разпни го!“.Тогава, за да укроти нейната ярост, Пилат решава да накаже все пак Исус, но по свое усмотрение. И го дава на своите легионери. Те го завличат в двора на Преториума, свалят му дрехите и го пребиват с бичове, след което слагат на главата му трънен венец и му надяват червен плащ.
Цар Юдейски
Червеното, или по точно „пурпурното“ е цветът на римските императори. Това е било смисълът на издевателството над Исус: Щом те наричат царе Юдейски поеми и царско облекло. За да бъде гаврата пълна, те полагат на главата му и трънения венец като намек за изработения от фини златни листенца венец, който са носили цезарите, а вместо златен жезъл - стрък тръстика.
Когато всички изтезания приключват, Пилат нарежда да го изведат на балкона на Преториума – с трънения венец и червения войнишки плащ. Но дори и пребит и окървавен, Христос стои пред тълпата с достойнството на истински цар. Това толкова поразява Пилат, че той се обръща към юдеите с думите:“Ето човека!“ Но първосвещениците и храмовите служители продължават с искането си: „Разпни го, разпни го!“
Пилат вижда, че юдеи няма да отстъпят и дори са готови кръвта на Исус да падне върху главите им и тази на децата им. Той не иска да употреби сила и извършва знаменития ритуал с измиването на ръцете, станал символ на бягане от отговорност (Мат., 27:24-25).
Хитон и тога
Тогава воините свалят от Исус „пурпурната“ мантия, обличат го с неговите дрехи и го повеждат по пътя към Голгота. И тук свещените текстове за първи път описват какви са бил обикновените дрехи на Христос.
Според римските традиции на отряда войници, охраняващи реда и изпълняващи екзекуцията на престъпниците, се полагало като награда дрехите на осъдения. Същото става и с дрехите на Христос. След като го разпъват, те започват дележа. А дрехите са били само две. Едната, която е останала с римското си название тога, представлява голямо парче плат с овална форма, което се намятало на рамото и по определен начин се усуквал около тялото. Втората е хитонът — нещо от рода на дълга до под коленете дреха, подобна на съвременния пуловер, който се надявал направо.
Подялбата
Тогата четиримата римски легионери си я поделили, като просто я разпорили по шевовете на 4 части. Хитонът обаче нямало как да поделят, защото бил цяло тъкан, без шевове. И затова хвърлили жребий (Йоан, 19:23-24).
Пурпурът е запазен за императорите
Червеното е било запазеният цвят за мантиите на римските императори. Традиция, която през Средновековието се продължава от кралете. Самата мантия се изработвала от фина вълна или коприна. А самото оцветяване е ставало със специална боя - пурпур.
Тя била по-скъпа и от златото, защото майсторите са пазели строго тайната на нейното приготвяне. Пурпурът се правел от определен вид морски охлюви. Първи започнали да оцветяват с него тъканите във Финикия. В околностите на древния град Сидон при разкопки бил открит истински хълм от празни черупки на пурпурни охлюви. Тойбил дълъг 120 метра и висок на места до 8 метра. Това било отпадъчна яма на работилница за пурпур. Наистина е било нужно производството му в такива мащаби, защото за да се приготви боя за оцветяването на един килограм вълна, са бил нужни 30 000 охлюва. Така че няма нищо чудно, че да се носи оцветена с пурпур дреха могат си позволят само най- могъщите и богати хора в Древността и Средновековието.
